Дата: 24.04.2015

Източник: БНР/BNR

Прочетено: 1454

Иван е студент втори курс със специалност „Социология” в частен ВУЗ у нас. Работи като брокер на застрахователни услуги и не е посещавал учебното заведение от началото на втория семестър, защото по думите му на нищо не ги учат.  Неговите родители обаче плащат солената такса и след година-две той ще получи диплома. Много от днешните студенти в България подобно на Иван няма да работят по специалността, която са завършили.

Ралица е също втори курс, но в холандски университет. Учи финанси и не знае дали някой ден ще се върне в България. Избрала е да продължи образованието си извън страната, защото мисли, че е в чужбина ще получи по-качествени знания по избраната специалност и че ще има повече възможности за намиране на работа. Какво е общото между тези два на пръв поглед коренно различни случая? Висшето образование, което с малки изключения дава диплома, но не и конкретни знания или умения.

Със скъсаната връзка между образование и изискванията на работодателите от години се занимават редица неправителствени организации, сред които Българската стопанска камара (БСК). Световната банка (СБ) също следи въпроса. И камарата, и банката представиха наскоро проучвания и разработки, описващи особеностите и тесните места, свързани с квалификацията и пазара на труда.

Това, което отличава България от останалите държави е, че тук образованието на жените играе съществена роля за тяхната заетост – коментира Виктория Левин, икономист от СБ – по повод на оповестената първа част от мащабно изследване на пазара на труда у нас. И продължава: При мъжете картината е малко по-различна: те се доказват пред работодателите не с диплома за образование, а с умения, опит, с професионални постижения. Когато се наема на работа жена, работодателят отдава тежест на формалното образование.

Томчо Томов, който ръководи проекта на БСК „Национална мрежа за оценка на компетентностите”, вижда проблема по друг начин:

Работодателите не че подценяват дипломите, но на предно място поставят реалните умения, които притежават кандидатите. От няколко години Европейската и Националната квалификационна рамка поставиха условието, че образованието трябва да завършва не с оценки, а с реално придобити знания, умения и компетентности, които веднага след завършване да могат да бъдат демонстрирани. Стратегията за развитие на висшето и професионалното образование изисква да има компетентности профили на учебните програми за всяка специалност, които да са не само декларирани, а да се види как съдържанието на плановете и програмите води до определена компетентност.

Според Томов трудностите при намиране на работа на редица висшисти се дължат от една страна на липсата на държавно планиране, което допуска пренасищане на пазара с един вид специалисти и недостиг на други. Необходими са и редица промени в одобрението на програмите, счита още той. Автономността на университетите е международна традиция, но много често в учебното съдържание се включват дисциплини, които преподавателите могат да изнасят, но които не са съобразени с новите тенденции, с потребностите на пазара на труда, с технологичното развитие на съответните сектори. БСК си сътрудничи работи със 17 университета по програмата за оценка на компетенциите.

За да се върне доверието на студентите в висшето образование у нас, обаче, системата трябва да се реформира. Едно от ключовите условия е промяна на финансирането, което към настоящия момент залага на количествения принцип, не на качеството: плаща се за брой студенти, а не за усвоените знания.

Препоръката пък към тези, които искат да поддържат професионалните си умения на ниво, е да продължават да учат.