Дата: 31.08.2015

Източник: в. Банкеръ

Прочетено: 884

Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че няма опасност активи на пенсионноосигурителните дружества да се прехвърлят масово към държавното осигуряване. Това стана във вторник, 25 август. Тогава Националният съвет за тристранно сътрудничество одобри проектонаредбата, с която се регламентира редът за прехвърляне на вноски от универсалните фондове в НОИ. (В случая е малко прекалено да се каже "одобри", защото срещу новия ред резерви изразиха работодателските организации, които пък защитиха частния пенсионен бизнес.) Въпреки липсата на консенсус, в сряда, 26 август, правителството "на тупан" прие документа.

Ето как по детински финансист № 1 сложи противниците на реформата да спят: "Искам да уверя, че пенсионните фондове управляват много консервативно средствата и са доста ликвидни. Трябва да се стигне до решението всички да се прехвърлят от тях към НОИ, за да се реализират, и то чисто хипотетично някои от притесненията на работодателските организации - каза Горанов. - Никой не може да задължи един човек да предприеме едно или друго решение спрямо собствените си спестявания. Ако колегите, занимаващи се с този бизнес, имат притеснения, то трябва да положат усилия да бъдат по-атрактивни", мотивира се той.

Най ни е страх от "Не бойте се!", коментираха представители на частните пенсионни схеми. Те са твърдо убедени, че в проекта има твърде много, и то големи несъвършенства, които още на пръв прочит се набиват на очи. Повечето от пропуските и неяснотите еднопосочно обслужват интересите на фиска и нащърбват правата на пенсионните фондове.

От БСК предварително изразиха опасения, че технологията, по която се предвижда да се прехвърлят средства от пенсионните фондове към НОИ, крие доста рискове както от загуби за осигурените, от НОИ и частните дружества, така и от манипулации. Бизнесът се опасява и от загуби за частните фондове поради неясния начин как ще се осребряват активите при решение за прехвърляне на конкретна пенсионна партида в държавното осигуряване.

"В наредбата остават текстове, които пораждат съмнение, че движението на партидите на осигурените лица от универсален пенсионен фонд в държавното осигуряване и обратно не е равнопоставено, а изборът на хората не е достатъчно информиран", коментира във вторник председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.

Предвижда се осигурените лица, които изберат да прехвърлят средствата си от универсален пенсионен фонд в Сребърния фонд, както и обратното, да подават заявлениe. В новата наредба липсват различни идентификационни данни, които са задължителни за заявленията, пишат от асоциацията. Това за НАП може да не е проблем поради факта, че тя разполага с тази информация, но е проблем за осигуреното лице и идеята за негов информиран избор. На практика това означава, че лицето може да упражни правото си на избор, без дори да знае в кой фонд е неговата партида, респективно кое пенсионно дружество го управлява. Това в съчетание с липсата на каквато и да е отчетност към осигурените лица за размера на техните средства, които се прехвърлят от фонд към Сребърния фонд, означава невъзможност за тяхната информираност.

Хватките

Няма срокове

Не е уреден въпросът как ще постъпват вноските за УПФ след подаването на заявление в НАП, за което "БАНКЕРЪ" нееднократно писа. В практиката има редица случаи, когато постъпването на вноските значително се забавя. Така например, при прехвърляне на средства на осигурено лице в Сребърния фонд за определен период и последващо негово решение отново да възобнови осигуряването си в универсален фонд е възможно броят на вноските, постъпили във фонд "Пенсии" на ДОО, да бъде значително по-голям от броя месеци на престой в Сребърния фонд (поради вноски за стари периоди). Впоследствие, когато се изчислява пенсията от ДОО и нейното намаление, поради наличие на осигуряване във фонд, потърпевшият гражданин ще бъде ощетен.

Без нотариус

Липсва контролът в процеса на избора. Няма изискване за нотариална заверка на подписа върху заявленията на осигурените лица. От текста също така излиза, че НАП има право да отхвърля заявления на осигурени лица, но никъде в наредбата не се посочва на какви основания това може да бъде направено. В сегашната наредба на КФН основанията за отказ на заявленията за прехвърляне от фонд във фонд са уредени в най-големи подробности. В новата проектонаредбата - напротив, няма никаква уредба, а това означава, че няма и съответни възможности за прекратяване на процедурата по избор, за оттегляне на заявленията за избор или възобновяване.

Инфозатъмнение

Първата критика е, че документът не гарантира равнопоставеност, а осигурените трябва да разполагат с необходимата информация, за да упражнят правото си на избор. Тъй като става въпрос за две несравними по естеството си системи на пенсионно осигуряване - разходопокривна и капиталова, НАП би трябвало да предостави подробна информация за последиците от прехвърляне на средства от частните пенсионни фондове към съответните държавни фондове.

Без хабер

От Асоциацията на индустриалния капитал посочват, че заявлението, с което ще става прехвърлянето от УПФ към Сребърния фонд, съдържа твърде малко лична информация. Не се изискват дори трите имена на собственика на партидата и данните за самоличността му, което е предпоставка за грешки и злоупотреби."Проектонаредбата не предвижда осигурените да получат документ колко пари се прехвърлят от партидата им към Сребърния фонд, което не им дава възможност да контролират техните лични средства и нарушава правото им на свободен избор.

Биг Брадър

Особено внимание заслужава и разпоредбата, според която НАП се задължава да уведомява Министерството на финансите "за лицата, които са възобновили осигуряването си в универсален пенсионен фонд." Както и че тази разпоредба противоречи на разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, а и на Закона за личните данни. Това проява на незнание и некомпетентност ли е, или е преднамерено и целенасочено действие за натиск към осигурените лица, питат от асоциацията. Нима експертите и ръководителите на МФ не знаят, че сега и НАП, и НОИ, и ПОД нямат право да предоставят подобна информация на трети лица, в т.ч. дори на роднини - съпруг, съпруга и т.н., освен на такива, които са изрично упълномощени за това. Нима може да се допусне, че личната информация за осигурителния статус на осигурените лица може да бъде достояние за неизвестен брой служители на МФ. Нима не се оценява опасността от злоупотреба с подобни данни за осигурените лица?

***

вж. Оригинална публикация