Дата: 14.04.2011

Източник: Омбудсман на РБ

Прочетено: 623

Във връзка с жалба на БСК, Националният омбудсман изпрати до председателя на Народното събрание и до министър-председателя препоръка да предприемат необходимите действия, в рамките на техните правомощия, за промяна на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с която да отпадне възможността за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
 
Съгласно чл. 141, ал. 4 от Конституцията, общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон. В чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, законодателят е въвел принципа, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Изключение се допуска, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци и размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет (чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ). „Изключението, което под условие законът допуска обаче, се възприема като възможност за алтернативен избор от страна на общинските съвети и без да се посочват обективни причини, които водят до невъзможност да се установи количеството на битови отпадъци, таксата се определя дори не на ползвател, а директно върху основа, определена от общинския съвет, най-често в промили върху данъчната оценка на имотите” – пише омбудсманът. Според него, подобен подход нарушава и основни принципи при определяне размера на таксите, заложени в чл. 8 от ЗМДТ – възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата и постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
 
С препоръката си Константин Пенчев напомня, че елементът услуга е основния разграничителен белег между данък и такса (в този смисъл е и Решение № 9 от 1996 г. на Конституционния съд). „Таксите се определят, въз основа на необходимите разходи за извършване на услугата. Определянето на таксата, пропорционално върху данъчната оценка на имота, при условие че стойността на имота няма никакво отношение към разходите за извършване на услугата, води на практика до превръщането на таксата в данък” – категоричен е омбудсманът.
 
Освен това, той констатира, че общинските съвети, при определяне размера на таксата, правят разграничение в зависимост от това дали имотите са на граждани или предприятия, както и за какво се използват от предприятията – за жилищни или нежилищни нужди (например в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община). „Основание за подобно разграничение не се съдържа в ЗМДТ. Качеството на лицето – собственик или ползвател на имота, както и предназначението на имота не оказва влияние върху разходите за извършване на услугата. Разбира се, предприятията, в резултат на дейността си, могат да генерират производствени отпадъци, но това е отпадък, различен от битовия, като редът за предаването на производствени отпадъци е различен и е уреден в Закона за управление на отпадъците.