Дата: 21.12.2015

Източник: БСК

Прочетено: 4651

Интервю за в. Стандарт

- Г-н Данев, анкета сред членовете на БСК показа, че всяка втора фирма е с ръст на продажбите през 2015 г., има и увеличаване на броя на работните места. На какво според вас се дължи тази позитивна тенденция?

- Ръстът на продажбите е в определени сектори на икономиката. Има рязък ръст на продажбите на петролни горива поради падането на цените им, както и ръст на продажбите във фармацията и хранителните стоки. Но в други отрасли има значително снижение на потреблението. Особено тежко е състоянието при енергоемките производства, каквито са металургията, част от хранително-вкусовата промишленост и част от транспортните услуги. Така че картината е доста пъстра, но във всички случаи самото потребление нараства и, естествено, би трябвало да нараства и производството. Но ръстът на БВП се дължи по-скоро на повишените приходи, както в централния бюджет, така и в бюджета на НОИ, в резултат от изменението на заплащането в страната.

- Какви са прогнозите ви за 2016 г. - ще продължи ли този ръст?

- Подчертавам, че този ръст не се дължи на увеличение на производството, а е благодарение на подобряване на работата на НАП и е следствие от увеличението на работните заплати, голяма част от които се увеличиха в резултат на административни решения. Минималната работна заплата беше изменена без съгласието на бизнеса, така бяха променени и минималните осигурителни прагове.

Бизнесът е леко стъписан от действията на редица депутати и членове на правителството, които непрекъснато генерират нови и нови идеи за данъчно натоварване на бизнеса. Премиерът Бойко Борисов говори, че трябва да се увеличават данъци и такси и това трябва да направят общините. Обсъжда се въвеждането на т.нар. данък вредни храни. През задната врата беше приет и данък "уикенд". С повече от 50 на сто бяха увеличени винетките. В допълнение към това, през 2015 г. рязко се увеличи и цената на електроенергията за бизнеса. Всичко това води до уплаха и нестабилност у бизнеса и той не може да вземе решение дали да инвестира и да разширява производството си, дали да увеличава работните места и т.н. Вижда се, че ние не вървим към намаляваме на бюджетния дефицит, а отиваме към нарастване на дълга. Затова за 2016 г. е налице непрогнозируемост на бизнес средата и на развитието на българската икономика.

- Какви са притесненията на бизнеса за 2016 г.?

- Някои общини вече започнаха да вдигат такса "сгради" и такса "смет", вдигат се редица други данъци и такси на общинско ниво. Тези данъци обаче не са насочени към по-голямата част от населението, а към бизнеса, което го напряга. Ако бъде въведен данък "вредни храни", например, цели сектори от родната икономика ще са поставени под сериозна опасност. Министър Лиляна Павлова каза, че винетките ще поскъпват още всяка година. Какво тогава става с транспортния отрасъл? Говори се, че цената на товарните превози на БДЖ ще бъде увеличена с 20 на сто. А транспортът е част от кръвоносната система на бизнеса. Тези непрекъснати атаки от страна на депутати и членове на правителството карат бизнеса да бъде силно притеснен и да не може да прогнозира бъдещите си действия за 2016 г., а и в по-дългосрочен план. Беше дадена заявка, че отново ще бъде увеличена минималната работна заплата, което означава ново увеличение на всички социални плащания. По линията на икономическите връзки това ще доведе до намаляване броя на субсидираните работни места, тъй като средствата са едни и същи. С вдигането на минималната работна заплата по-малко хора ще могат да бъдат обхванати от субсидираната заетост. Не трябва да забравяме и друго явление - приближаването на минималната работна заплата до средната в определени сектори от икономиката може да предизвика протести. Заплащането от 420 лв. на абсолютно неподготвени за икономиката и неграмотни хора ще се изравни с това в редица подсектори на икономиката, до заплатите на социалните работници, на заетите в сферата на културата и пр. Спомняте си скорошните протести на музейните работници и на библиотекарите. Намаляването на ножицата в заплащането на нискоквалифицираните работници и други категории заети генерира напрежение и ще води до нови протести. Социалните работници, например, ще се замислят дали не е по-добре и те да отидат на социални помощи, вместо да работят. Всичко това трябва да се взима под внимание, когато се оферират подобни намерения. Икономиката е низ от скачени съдове, затова всяко предложение за промени трябва да бъде съпроводено от оценка на въздействието, за да се знае какво може да се очаква след въвеждането на дадено решение.

- В каква посока трябва да се работи догодина, за да се подобри бизнес средата у нас?

- Първо, да се спре с непрекъснатите промени в нормативната база. Само през последната година от работата на Народното събрание са внесени 395 предложения от депутати за промяна в нормативната среда. При 120 работни дни на парламента, това означава, че по 3,25 закона трябва да бъдат гледани и приемани от Народното събрание на ден. Това е прахосване на обществената енергия - да разсъждаваме по закони, които по нормалната икономическа логика дори не би трябвало да бъдат предложени. Подобни предложения бяха минималната заплата да е 1000 лв. или да се увеличи с 5 дни платеният годишен отпуск. Подобна патологична активност на депутатите действа стъписващо на българския бизнес, който не знае как да прогнозира и планира действията си. Прекият резултат от нея е, че в обществото се създава чувство на несигурност и затова няма инвестиции. Основните инвестиции у нас са по линия на еврофондовете и публичните средства, заделени от бюджета, а те не са достатъчни, за да развият икономиката ни и да създадат качествени и устойчиви работни места.

- Как ще се отрази вдигането на лихвите от Федералния резерв на САЩ? Ще поскъпва ли още доларът догодина или поскъпването вече е изконсумирано в очакването?

- За мен то е изконсумирано в очакването. Ще се запази ниската цена на горивата, която е изключително полезна за българската икономика. Това е шанс за икономиката ни, който през последната година не използвахме достатъчно рационално. Имаме почти 6 млрд. внос на горива. Рязкото спадане на цената на горивата е огромна глътка въздух за нас, но от нея няма съществени резултати в посока ръст на БВП и създаване на нови работни места.

- Плюсове или минуси ще донесат за българския бизнес действията на ФЕД?

- За мен единствената възможност за развитието на българския бизнес са високоефективните производства като IT технологиите и донякъде фармацията. Възлагахме големи надежди и на хранително-вкусовата промишленост, но заради заплахата от данък "вредни храни" голяма част от представителите на бранша не знаят как да прогнозират развитието си през 2016 г. Енергоемките производства като металургията намалиха драстично производствата си. Немалко инвестиции бяха пренасочени в други страни. Увеличението на цената на енергията и нестартиралите реформи в енергетиката създават сериозни проблеми на бизнеса.

- Според някои анализатори поскъпването на долара ще удари най-вече Турция и нейните стоки няма да са толкова конкурентоспособни. Вие споделяте ли това мнение и какви са шансовете за България, ако това се случи?

- България внася горивата си в долари. От тази гледна точка високата цена на долара удря нашия внос. Ние обаче не очакваме допълнителна девалвация на еврото спрямо долара.

- Тоест според вас нямаме шанс да заемем нови пазарни ниши?

- С кои продукти?

- С текстила, автомобилните части, зеленчуците и плодовете.

- Текстилните ни стоки са в маргинални количества. Автомобилните части са перспективно перо, но то е далеч от основните пера на българския внос. Основните пера са горивата (рафинираните продукти на петрола), металургичните изделия и пшеницата. Всъщност единствено на пшеницата можем да разчитаме да компенсира тези големи загуби, които ще имаме. Не забравяйте, че когато падат цените на петрола, пада цената и на продукцията, която изнасяме. Защото тя не се определя от вътрешния, а от международния пазар, а ние не можем да диктуваме цените на международните пазари.