Данъчните приходи ще растат както заради подобряването на макроикономическите индикатори, така и заради мерките от страна на приходните агенции.
Данъчните приходи ще растат както заради подобряването на макроикономическите индикатори, така и заради мерките от страна на приходните агенции.
Министерството на финансите (МФ) прогнозира по-нисък бюджетен дефицит за 2016 г. спрямо заложената цел при приемането на бюджета за настоящата година. Това става ясно от Средносрочната бюджетна прогноза на МФ за периода 2017-2019 г., която предстои да бъде одобрена от Министерския съвет.
Ведомството на Владислав Горанов очаква дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2016 г. да се ограничи в рамките на 1,9% от брутния вътрешен продукт спрямо първоначало поставената цел недостигът в края на годината да бъде 2 на сто.
Запазват се целите за дефицита за 2017 г. и 2018 г., съответно, на 1,4% и 1% от БВП, заложени в последната средносрочна бюджетна прогноза. Същата по размер консолидационна стъпка (около 0,5% от БВП) е предвидена и за 2019 г., когато се очаква дефицитът по КФП да е на ниво от 0,5% от БВП.
МФ подчертава, че главен приоритет на провежданата фискална политика през следващите години остава стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси, което следва да бъде постигнато чрез плавни и премерени стъпки за постепенна фискална консолидация в рамките на 0,4%-0,5% годишно за дефицита по КФП за периода 2017-2019 г.
Постигането на целите за бюджетния дефицит за периода се изразява, от една страна, в намаляване на нивото на разходите като процент от БВП (от 39% от БВП през 2016 г. до 37,2% от БВП през 2019 г.), а от друга, в ръст на данъчните приходи през 2017 г. и 2018 г. спрямо 2016 г. (от 29,1% от БВП през 2016 г. до 29,6% от БВП през 2019 г.), при намаляване на общия размер на приходите от 37,1% от БВП през 2016 г. на 36,7% от БВП през 2019 г.
Номиналният ръст на данъчните приходи се базира на прогнозата както за подобрени макроикономически индикатори (ръст на потреблението, ръст на вноса, инфлация, ръст на средната работна заплата и заетостта, и др.), така и на мерки от страна на приходните агенции за повишаване на приходите.
Настоящата прогноза за периода 2017-2019 г. показва минимален номинален ръст на общите разходи за 2017 г. спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. със 117,7 млн. лв., като за 2018 г. спрямо 2017 г. е 1,011 млрд. лв. и за 2019 г. спрямо 2018 г. е 1,208 млрд. лв., като с най-голям принос за този ръст са капиталовите разходи и социалните и здравноосигурителните плащания.
Държавен дълг
Освен това в края на периода съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да не надвиши 30% спрямо 25,7% в края на февруари 2016 г.
„Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси“, поясняват от МФ.
През следващите три години съотношението на лихвените разходи по държавния дълг се предвижда да не превишава 1% от прогнозния БВП.
Икономически растеж
През 2016 г. се очаква растежът на българската икономика да се забави до 2,1% в резултат на по-нисък нетен износ и спад на инвестициите, пише още в Средносрочната бюджетна прогноза за 2017-2019 г. Според нея до края на 2019 г. икономическият растеж плавно ще се ускори до 2,7%.
Припомняме, че за 2015 г. бе отчетен 3% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП).
Финансовото министерство очаква по-нисък принос на нетния износ поради по-умерено нарастване на износа заради високата база от 2015 г. Вносът също ще се забави по линия на суровините, необходими за експортно ориентираните отрасли, но от друга страна понижението в растежа ще бъде ограничено от ускореното потребление на домакинствата.
В същото време се очаква благоприятната динамика на заетостта и нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата да подкрепят потреблението на домакинствата и растежът от втората половина на 2015 г. да продължи, достигайки 2,1% за 2016 г.
В периода 2017-2019 г. икономическият растеж плавно ще се ускори до 2,7%, като основен принос за него ще имат частното потребление и инвестициите.
Износът на стоки и услуги също ще нараства и заедно с повишението на вътрешното търсене ще доведат до ускоряване на растежа на вноса.
Пазар на труда
Според съставената от МФ прогноза отчетените положителни тенденции на пазара на труда през 2015 г. се очаква да продължат и през 2016 г. Растежът на вътрешното търсене в частния сектор на икономиката през 2016 г. се очаква да подкрепи търсенето на труд и темпът на увеличение на заетостта слабо ще се ускори до 0,5%.
Това ще доведе до продължаващ спад в нивото на безработица до 8,6%, но той ще бъде по-ограничен в сравнение с 2015 г.
Предприетите мерки за повишаване на възрастта и стажа за пенсиониране се очаква да окажат по-силно влияние върху икономически активното население към края на прогнозирания период поради плавното повишение през годините на месеците възраст и стаж, необходими за пенсиониране.
Очакванията за нивото на безработица са свързани с достигане на ниво около 7% в края на 2019 г.
През 2016 г. доходите от труд ще продължат да се повишават с 2,7%, следвайки ускоряването на реалния растеж на производителността на труда, инфлационните процеси и повишеното търсене на труд в страната.
В рамките на целия прогнозен период до 2019 г. се очаква възходяща динамика на доходите от труд и известно нарастване на дела на компенсациите на наетите в брутната добавената стойност. По този начин растежът на разходите за труд в реално изражение ще остане ограничен до ниво от 0,5-1% средно за 2016-2019 г.
Инфлация
Изменението на общото равнище на потребителските цени в края на 2016 г. се очаква да бъде положително.
МФ очаква забавянето на дефлацията и обръщането на тенденцията да започнат през втората половина на годината. Средногодишната инфлация обаче ще остане отрицателна в размер на -0,8%.
Енергийните стоки ще имат отрицателен принос за инфлацията в края на годината по линия на очаквания спад в международните цени на петрола и по-ниските вътрешни цени на горивата.
Поевтиняването на еврото спрямо щатския долар ще продължи да способства за забавяне на дефлацията при нехранителните стоки.
Нарастването на цените на хранителните стоки ще бъде близко до това от предходната година, а това в сферата на услугите се очаква слабо да се ускори, подкрепено от вътрешното търсене.
Средногодишната инфлация през 2017 г. се очаква да бъде 1,1%, а в периода 2018-2019 г. тя да се ускори при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и засилване на вътрешното търсене.
Влиянието на промените в данъчната политика върху динамиката на потребителските цени в страната се очаква да бъде сравнително слабо.
Очакваното по-умерено реално нарастване на износа и вноса през 2016 г. при продължаваща низходяща динамика на цените ще се отрази и в забавяне на индикаторите за търговия в номинално изражение. Темпът на нарастване на износа на стоки (3,4%) ще бъде по-голям от повишението на вноса (0,3%).
Ръстът на общия износ на стоки и услуги (3,6%) също ще остане над този на вноса (0,4%).
Подобрението на баланса по статията „Стоки и услуги“ напълно ще компенсира по-малкото трансфери от ЕС, свързани с преминаването към оперативни програми от новия програмен период 2014- 2020 г.
Балансът на текущата сметка ще се покачи до 1,8% от БВП през 2016 г. От 2017 г. реалното нарастване на вноса ще бъде подкрепено и от ускорение във вътрешното търсене.
Очакваното средногодишно покачване в цените на нефта и други водещи стоки във външната търговия на страната ще се отразят в по-осезаемо нарастване на дефлаторите и, съответно, в ускорение в номиналните растежи както на вноса, така и на износа.
Износът на стоки и услуги ще нараства от 4,9% през 2017 г. до 6,5% през 2019 г., а вносът – от 4,2% до 6,9%. Очакванията са ПЧИ да бъдат на нива около 3,7% от БВП в периода 2016-2019 г.
Паричен сектор
Паричното предлагане ще нарасне с 8% през 2016 г., като се очаква този темп да се повиши леко през следващата година до 8,3%. Тенденцията на плавно ускоряване на ръста на годишна база на широките пари ще се запази и до 2019 г., когато той ще достигне 9%.
Депозитите в банковата система ще нарастват с близки темпове до тези на паричното предлагане през целия прогнозен период. През настоящата и следващата години основен принос за това ще имат овърнайт депозитите, но през 2018 г. и 2019 г. растежът им ще се забави за сметка на ускоряването на по-ниско ликвидните депозити (с договорен матуритет и договорените за ползване след предизвестие).
Кредитирането за частния сектор ще се активизира плавно в периода 2016- 2019 г. В края на 2016 г. растежът му на годишна база ще остане леко отрицателен (-0,4%), което в най-голяма степен ще се дължи на провеждащите се в банковия сектор прегледи на качеството на активите и предстоящите стрес тестове. По-забележимо ускоряване на темпа на растеж на кредита за частния сектор ще има през 2017 г. до 2,4%, а в края на 2018 и 2019 г. той ще достигне съответно до 4,2% и 5,5%.
Основен двигател за това ще бъде нарастването на корпоративните кредити, които през 2016 г. и 2017 г. ще покриват предимно нужди от оборотни средства, докато през последните две години от разглеждания период ще нараства ролята на инвестиционните кредити.
Кредитите за домакинства също ще се ускорят, благодарение както на потребителските, така и на жилищните кредити, влияние за което ще окажат прогнозираното ускоряване на растежа на частното потребление, положителните тенденции на пазара на труда от гледна точка на заетост и доходи и започналото възстановяване на пазара на недвижими имоти.
