Дата: 01.10.2016

Източник: Банкеръ

Прочетено: 956

В държава, в която няма пари, информацията е най-силната власт, казваше на времето един известен детектив. А през седмицата заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев облече в цифри това твърдение. По думите му, приходите от  такси за предоставяне на услуги за бизнеса надвишават четири-пет пъти  разходите, реализирани от администрацията, която предоставя тези услуги. През последните 15 години са похарчени около 3 млрд. лв., но едва 8% от регистрите с данни могат да осъществяват обмен помежду си. Една трета от информацията все още е на хартиен носител. А 98% от близо 2800 електронни публични услуги се предоставят само от пет агенции, посочи Колев. 

Ситуацията е откровено парадоксална, тъй като според европейските директиви оповестяването на публичната информация в отворен формат е задължение на държавните структури. Де юре изискването бе въведено и у нас през 2014-а, когато с изменения и допълнения на Закона за достъп до обществената информация бе създаден специален портал - opendata.government.bg. Днес в него са регистрирани 371 организации - министерства, агенции, регионални държавни структури, областни и общински администрации. Тази дейност привидно не е секнала - с решение № 214 на Министерския съвет от 25 февруари бе приет списък с 304 регистри, статистики и т.н., които да  бъдат публикувани до края на 2016-а. Разписани бяха и конкретни срокове - до април да са налични 131 набора от данни, до края на юли още 80, до октомври трябваше да има 38 нови набора, а до края на годината да се пуснат и последните 55 пакета с отворена информация.  

За изпълнението на тези мерки дори има изготвен доклад, който сега е в процес на обществено обсъждане и на пръв поглед ситуацията изглежда много оптимистично. "Съгласно графика досега трябва да са публикувани 211 набора от данни ... Към момента 145 от тях са оповестени в срок, 49 не са публикувани в определения срок, 15 набора от данни са пуснати предсрочно, а 19 частично (за областните и общинските администрации, регионалните здравни инспекции, областните дирекции "Земеделие", регионалните инспекторати по образованието и басейновите дирекции)", пише в проектодокумента, който трябва да подпишат премиерът Бойко Борисов и главният секретар на Министерския съвет Веселин Даков.   

Разбира се, подобни витиевати обобщения нищо не говорят на широката публика и затова може би е добре да дадем няколко конкретни примера. Мнозина сигурно още помнят 

трагедията в село Бисер 

когато на 6 февруари 2012-а - след скъсването на стената на яз."Иваново", водата взе десет човешки жертви и нанесе щети за милиони левове? Заради липсата на ясна информация за собствеността върху съоръжението тогава се заговори за създаването на единен регистър на язовирите в страната, за да е ясно в бъдеще кой носи отговорност за тяхното състояние. Заговори се, но такъв все още няма. Официалната версия е, че междуведомствена група се е заела с издирването на собствениците на водоемите и тяхната документация. Когато всичко е налице, щяла да се направи и самата информационна система. Междувременно остава да се надяваме, че случаят няма да се повтори.  

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор пък "издиша" при решаването на друг много наболял през последните години проблем - за поддържането на 

изправността на асансьорите 

Заради десетките инциденти, при които загинаха и няколко души, тя трябваше до края на юли да подготви и публикува регистър на лицата  и организациите, получили лиценз за осъществяване на техническия надзор на съоръженията с повишена опасност (сред които са и асансьорите в жилищните сгради), както и списък на физическите или юридическите лица, извършващи поддръжката и ремонта им. Така при инцидент ще е ясно чия е вината и тази нерадостна перспектива със сигурност ще повиши контрола. Само че и тези важни регистри още ги няма, а от въпросното ведомство се очаква до Нова година да е готово с още три подобни пакета от данни.  

Покрай кризата с мигрантите Държавната агенция за бежанците пое ангажимент да осигури надеждни статистически данни за чужденците, търсещи закрила у нас. Кога ще стане това обаче не е съвсем ясно. 

Провал записа и Агенцията за ядрено регулиране при създаването на три публични регистъра за издадените от нея лицензи, разрешения и  удостоверения. А 

най-силно са се "разсеяли" 

областните дирекции "Земеделие". Двадесет и осемте поделения на земеделското министерство в държавата бяха длъжни до края на юли да предоставят публична информация за размера на средногодишното рентно плащане за ползването на земеделските земи за съответните землища по общини (в лв. за декар), за броя на регистрираните на територията животни и техника, да създадат регистър на публичните складове за зърно, зърнохранилищата и другите обекти за съхранение на продукция, както и ключовия публичен регистър на земеделските стопани. Но нито една от дирекциите не се е справила с тази задача в рамките на поставения срок - някои са подали частична информация, а други - като поделенията в Пазарджик, Пловдив и Русе, са си спестили и тези усилия.   

Огромна част и от публикуваните отворени информации 

на практика са неизползваеми 

Така, ако човек отвори Регистъра на лицата, извършващи услугата "Пътна помощ",  за който отговаря Агенция "Пътна инфраструктура", няма никакъв шанс да извлече нещо полезно от него. Факир да е, пак няма да се ориентира в кашата от изредени имена на фирми, на хора, на данни за автомобили и техните регистрационни номера. Далеч по-прегледен вид имат списъците с договорите за поддържане на републиканската пътна мрежа и за разпространителите на винетните стикери, макар че и те биха могли да изглеждат далеч по-добре. 

Ключова структура като Изпълнителната агенция по околна среда поддържа 13 набора от данни, сред които и бюлетините за качество на атмосферния въздух, шумовите нива от промишлените източници, нивата на въглероден, серен, азотен оксид, озон, фини прахови частици, почвен мониторинг и т.н. Количество информация в тях наистина е обилно, но и трудно "смилаемо" за неспециалистите.   

Обяснението за изредените издънки е по нашенски просто - колкото по-достъпна е една информация, толкова по-малко хора ще са склонни да плащат за нея. А това никак не е по вкуса на нашата администрация. Нито на национално, нито на регионално ниво