Дата: 30.11.2016

Източник: БМГК

Прочетено: 1054

Добивът на полезни изкопаеми е от основно значение за Европейския индустриален ренесанс: ЕС трябва да действа, за да запази конкурентоспособността на своите индустрии.

Икономическата политика на Европейския съюз по своята същност е политика на икономически растеж. Вече ЕС преживя най-лошата рецесия от началото на своето съществуване. През това време се наблюдава и разширяващата се пропаст от липсата на конкурентоспособност и иновации, открила се в сравнение между Съюза и неговите основни търговски партньори.

Добивът, който следва свои собствени икономически цикли, също бе афектиран от кризата. Той също има нужда от мерки и политики, за да гарантира, че допринася в пълна степен за новия растеж на Европа. Добивната дейност вече помага за осигуряването на заетост на около 30 млн. души в Европа. Силното все още търсене на метали и минерали се дължи на новите развиващите се индустриализирани икономики в други части на света. Това означава, че минният бранш е в още по-добро състояние да инвестира, да осигурява работни места, обучения, ползи за държавата, ценни материали, да създава богатство и търговски стоки, които са в основата на търсенето на политиките на ЕС.

ЕС не трябва повече да жертва икономически или стратегически интереси в името на „свободната търговия“ – и по-конкретно в сферата на суровините. Съюзът трябва да настоява за истински свободна и честна търговия. Създаването на солидна и предвидима мрежа на доставки на суровини е жизненоважна за индустриите по веригата на стойността да произвеждат своите търгуеми стоки и услуги. Предоставянето на по-добри условия за минната индустрия в Европа може да намали зависимостта от вносни суровини и оттук да направи Европейският съюз по-силен и по-надежден търговски партньор. Свободната и честна търговия трябва да бъде насърчавана и всички законодателни предложения трябва да са правилно оценени за нежелани въздействия върху доставките на суровини, при отчитане както на геоложките така и на социалните условия във всяка страна-член на ЕС. По този начин би се подобрил процесът на достъп до минерални суровини за всички.

Сложните европейски и национални индустриални политики са необходими да подкрепят ресурсите, технологиите, производството, експертизата и всички останали стъпки по веригата на стойността, за да гарантират постигане на т.нар. Индустрия 4.0. Подобна стратегия се нуждае от подкрепа с политики, основани на реалните доказателства – да не се движи от принципите, а от оценка на въздействието. Подобни стратегии трябва да се развиват в глобален контекст и да взимат под внимание политиките на отделните държави.

ЕС трябва да привлече необходимите вътрешни инвестиции

Добивът в Европа прави възможно да се посрещнат минималното търсене в ЕС на метали и минерали за надграждане и поддръжка на инфраструктурата; да потвърди, че урбанизацията е ресурсо-ефективна; да внедри нови устойчиви технологии; да се погрижи за растящия брой стари хора и да се свърже с пазарите с ръст извън ЕС посредством износ. В допълнение, тя може да и трябва да осигури здравеопазване, грижи за децата, за домовете и доставка на енергия за в общностите, където оперира (host communities).

Европейските високотехнологични мини служат за пример на други производства по света по отношение на безопасност, енергийна ефективност и оперативна ефикасност. Но способността на минната индустрия да допринася за една по-силна икономически Европа в момента се ограничава от самата Европа. Достъпът до находища, достъпът до обучена работна ръка, достъпът до енергия на конкурентни цени са само част от нещата, които очакваме от европейските икономически политики – за дългосрочното добро на Европейския съюз.

Независимо дали искаме достъп до първични или вторични суровини, достъпът до рисков капитал ще остане предизвикателство и ще бъде управляван от Европейските инвестиционни институции за проучване, добив и управление на отпадъците.

ПРОМЯНА ОТ КРИТИЧНИ СУРОВИНИ КЪМ СТРАТЕГИЧЕСКИ РЕСУРСИ

Стратегическият подход към икономическото развитие е основан на два основни елемента: природните ресурси и човешките ресурси, при гарантиране на благосъстоянието на нашите общества. Достъпът до двете ще бъде от жизненоважно значение, ако ЕС иска да осигури по-добър живот на своето население през следващите десетилетия.

Различните страни-членки дефинират по различен начин „стратегически“ и затова ЕС целенасочено ограничи своето разбиране до „критични“ ресурси. Бяха проведени няколко изследвания, за да се идентифицират минералния потенциал на ЕС по отношение на първични и вторични суровини. Повечето от сега наличните критични оценки са базирани на анализи на разполагаемите суровини за и от моментната икономическа ситуация. Огромно количество работа предстои, за да превърне това в един истински стратегически подход. Партньорствата между страни-производители и страни-потребители в ЕС следователно трябва да се изковат с по-голяма спешност.

Понятието за кръгова икономика търси да предостави един цялостен подход към управление на ресурсите чрез засилване на идеята за правене на „най-доброто“ от природния капитал, но то все още не включва понятията за Материални банки и временната употреба на земя с връщането й за бъдеща употреба. Това е с растяща важност при затваряне на сегашни и бъдещи мини и при използване на минните депа за отпадъци.

Докато в миналото превенцията от отпадъци като цяло е била въпрос на приоритети, фокусът трябва да се премести от превръщането на отпадъка в ресурс, което е тема на Политиката за кръгова икономика на ЕС. Обаче, достъпът до ресурси може да моментно ограничен от юридически пречки под формата на негативно наследство като например екологични задължения от достъп до стари обекти и техните материали. Оттук потенциалът за ревитализиране на старите минни региони и предоставянето на нови ресурси остава недоразвит. Подобни юридически пречки трябва да се предвидят наново в светлината на днешната реалност. Взаимосвързаният подход към една нова мина и старо депо е най-добрият и най-икономичният и екологосъобразен подход.

ИНОВАЦИИ И ПРЕХОД КЪМ ИНДУСТРИЯ 4.0

Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) е нов подход към процеса на изследвания и иновации в ЕС. С привличането на участници от цялата верига на стойността, то се стреми да усили усилията и да увеличи пазарно-ориентирания подход на иновациите, които адресират основните предизвикателства пред ЕС.

С оглед на сегашните условия, целта на Европа 2020 за изследвания и развитие е нереалистично да се постигне през 2020 г. Европейските изследвания и иновации се спъват от фрагментираната и неадекватна рамка, предоставяща условията. Няма достатъчно взаимодействие между публичния и частния сектор и пропастта в иновациите се разширява в Европа. Стимулите за иновации в минния сектор, например финансиране на изследвания на минни техники, ще продължи да бъде важно и след 2020 г. Инвестициите в минни технологии са дългосрочни по дефиниция.

Важността на Европейският институт за иновации и технологии за суровините (ЕИИТ, EIT Raw Materials) не може да бъде подценяван, откакто той свърза в едно една фрагментирана общност, която е под натиска на икономическа криза, която може да доставя напредничаво образование и да се обучава като средство за подобряване на конкурентоспособността и създаването на нови бизнеси.

Продължаващата подкрепа на ЕС през програмата Хоризонт 2020 и чрез нейните успешни програми както и чрез подкрепата на национално финансиране ще е от изключителна важност да предостави иновации за целия сектор.

Допълнително информация за Европейска седмица на суровините е достъпна тук.

За повече информация, моля обърнете се към г-жа Вероника Сохорова, мениджър „Комуникации“, Евромин на имейл sochorova@euromines.be или посетете www.euromines.org

***

Евромин е европейският представител на добивната индустрия. Организацията представлява 42 различни метали и минерали, които се добиват в Европа и извън пределите й, и компании, чиито персонал наброява над 350 000 души в Европа. Сред членовете си има и компании, които предоставят технологии за добивната индустрия.