Дата: 24.02.2017

Източник: БСК и сп. Икономист

Прочетено: 989

Вж. СНИМКИ ОТ ФОРУМА

Просперитетът на една държава се гради, благодарение на икономиката. Нашето правителство има амбицията да направи няколко положителни стъпки към по-добър бизнес климат“, заяви министър-председателят Огнян Герджиков по време на откриването на форума „Пътна карта на бизнеса 2017“, организиран от Българската стопанска камара (БСК) и сп. Икономист, с медийната подкрепа на БНТ. Министър-председателят обяви, че е сформирал работна група, която в скоро време ще излезе с предложение за редуциране на административната тежест, така че да се даде пример как във всички области трябва да се правят подобни облекчения.

Форумът се проведе днес, 24 февруари 2017 г., в столичния хотел „Балкан“ и събра на едно място над сто представители на бизнеса от различни сектори на икономиката и представители на основните политически сили. Целта на дискусията бе да се очертаят възможните пътища за решаване на важни за бизнеса проблеми в сферата на:

  • административна реформа
  • образование и пазара на труда,
  • обществени поръчки и ефективно използване на обществения ресурс

От страна на политическите сили в дебата се включиха: Валери Жаблянов, Жельо Бойчев и Стоян Мирчев от БСП, Делян Добрев и Милена Дамянова от ГЕРБ, и Петър Чобанов от ДПС. Други трима представители на политически сили, които бяха потвърдили участие, не се явиха на форума (Димитър Танев от Реформаторския блок, Красимир Каракачанов от Патриотичния фронт и Марияна Тодорова от АБВ).

Фискалните рамки на бюджета на ЕС и на Република България, в условията на които ще се развива българската икономика, бяха очертани от зам.-министъра на финансите Маринела Петрова, члена на Фискалния съвет Любомир Дацов и члена на Групата „Монти“ Ивайло Калфин.

Основни панелисти по трите теми на дискусията бяха: Руслан Стефанов – директор в Центъра за изследване на демокрацията, Божидар Данев – изпълнителен председател на БСК, и Цветан Цветков – председател на Сметната палата на Република България.

**********************

НЯМА ПРЕЧКИ СЛУЖЕБНИЯТ КАБИНЕТ ДА ПОИСКА ПРИЕМАНЕ В ЕВРОЗОНАТА

Правителството проверява възможността за влизане в ЕRM2

Няма пречки България да поиска влизане в еврозоната и задължителното преди това приемане в "чакалнята" - ERM2. Това стана ясно от изказването на служебния премиер Огнян Герджиков при откриването на форума.

Изказването му дойде само ден след като външният министър Ради Найденов се обяви за тази стъпка.

"Има много плюcове и минycи, но плюcовете са повече", каза министърът в четвъртък. И той, и премиерът, обаче, поставиха подобна стъпка в контекста на смели действия, които са предприемали други служебни правителства. Като пример и двамата дадоха кабинета на Стефан Софиянски, който положи основите на валутния борд и официално заяви желанието на България за присъединяване към НАТО.

Думите им, обаче, не бяха последвани от коментар на финансовото министерство. Заместник-министърът на финансите Маринела Петрова, която участваше в първия панел на конференцията, не спомена и дума за конкретни действия в тази посока.

Тя беше заместник и на последния редовен финансов министър - Владислав Горанов, по чието време се следваше стратегията за тиха дипломация, при която за подобни действия не се говори до момента, когато е абсолютно сигурно, ча такава заявка би била приета от страна на Европейската централна банка и страните членки на еврозоната.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: ГОТВИМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА
ТАКСИТЕ ЗА АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА

Работна група в Министерския съвет готви правителствено постановление за намаляване на таксите, които събира Агенцията по вписванията, съобщи проф. Огнян Герджиков.

"В много области все повече се увеличават фискалните тежести върху бизнеса. Всяка година се предвиждат все повече приходи от такси - 40 процента за последните три години. И те се явяват скрити данъци - трябва да са разходооправдани, а в много случаи не е така. Агенцията по вписванията, например, има 16,2 млн. бюджет, а за м. г., а е събрала 58 млн. лв. от такси. И те отиват за материално стимулиране и в бюджета", заяви министър-председателят.

Герджиков заяви още, че служебното правителство има амбицията да направи няколко положителни стъпки в посока на по-добър бизнес климат, въпреки ограничения си времеви хоризонт на работа. Той е съгласен с позицията на бизнеса, че има сериозно разминаване между образованието и нуждите на бизнеса. "Направени са първи стъпки като дуалното обучение, но това са само първи стъпки", каза премиерът.

БАЛАНСИРАНИ БЮДЖЕТИ И ЗАПАЗВАНЕ НА ДАНЪЧНАТА ТЕЖЕСТ ОБЕЩАХА ГОЛЕМИТЕ ПАРТИИ

За запазване на данъчната тежест - да не се повишава, но и да не се понижава, се обявиха основните политически сили - ГЕРБ, БСП и ДПС.

Жельо Бойчев от БСП разкритикува последното правителство на ГЕРБ за неизпълнението на инвестиционната му програма за миналата година. Двата милиарда нереализирани капиталови разходи по думите му са пропуснати възможности за икономически растеж. Като ангажимент на левицата той изтъкна политиката по поддържане на балансирани бюджети, но само когато с постигането на тази цел не се нарушава социалната справедливост.

Петър Чобанов от ДПС обяви, че партията му оценява досегашната данъчна система като благоприятна за икономическото развитие и обяви ангажимента на партията си да работят за нейното запазване. Той потвърди и твърдата позиция за запазване на валутния борд до влизане на България в еврозоната, когато и да се случи това.

Предупреждение, че бюджетът е твърде зависим от европейските субсидии изрази Делян Добрев от ГЕРБ. По думите му това може да се окаже проблем през следващия програмен период, когато за България няма да се заделя твърда сума както е сега, а страната ще трябва да конкурира проектите си с такива на други страни членки. Затова като приоритет на ГЕРБ той посочи развитието на капиталовия пазар, който в момента има много дефекти, но може да стане сериозен източник за безплатно финансиране на бизнеса след 2020 година, ако се вземат мерки за развитието му.

В дискусията участваха и специалисти по публични финанси. Един от тях - Любомир Дацов от Фискалния съвет също препоръча запазване на данъчната система, но уточни, че това означава и да не де намаляват. Така той отговори косвено на обещанията в предизборната кампания за допълнително намаление на данъчната тежест. От анализа му стана ясно, че България спешно се нуждае от по-добро управление на публичните разходи и особено на инвестиционните.

"Ако и в добри времена се води политика на бюджетни дефицити, това ще означава, че в криза те ще растат. При отворена икономика ефектите от фискалната експанзия с цел стимулиране на икономиката са нулеви. Тя води до увеличаване на задлъжнялостта, а точно дълговете са в основата на трудностите в проблемните държави", обясни той.

ПАРТИИТЕ ОБЕЩАВАТ ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ

До 2013 г. населението на България ще намалее с 31%, докато средно за ЕС - с 2%. Публичните разходи за образование у нас ще намалеят от 4,1% от БВП до 3,2% през 2019 г., обяви изпълнителният председател на БСК Божидар Данев в панела, посветен на връзката между образованието и бизнеса.

Представителите на политическите сили обявиха акценти от своите предизборни програми по темата. Стоян Мирчев от БСП заяви, че БСП залага най-висок дял за образование при евентуален управленски мандат - 5% от БВП, и 1% за наука. Милена Дамянова от ГЕРБ обаче контрира, че и в предизборната програма на социалистите от 2005 г. са били заложени същите показатели, а след това, когато БСП идва на власт, не ги изпълнява, а прави "седенки". ГЕРБ, от своя страна, няма да обещават неизпълними неща и ще съсредоточат усилията си върху подобряване качеството на преподавателския състав чрез удвояване на средната учителска заплата до края на годината. Тя вече е 940 лв., обяви Дамянова. ДПС пък залага особено много на цифровизацията в своята платформа, която осигурява съвременна връзка между образованието, науката и бизнеса, заяви Петър Чобанов.

Функционалната грамотност сред учениците на ниско ниво е 41,6% - два пъти повече от средното за ЕС, съобщи още Божидар Данев. Ученето през целия живот пък обхваща едва 2% от населението у нас, докато средно за ЕС това са 12%. 61% от ромското население между 16 и 24 години нито работи, нито учи, каза още Данев. По думите му, единственият позитивен тренд спрямо средния в ЕС е при заплащането. От членството ни в евросъюза през 2007 г. цената на труда у нас се е увеличила с 58%, докато ръстът средно за ЕС е 16%. За последните 10 години обаче работните места в България са намалели със 7 на сто.

Представителите на основните политически сили по време на дискусията се обединиха около нуждата от повече инвестиции в образованието и от по-прякото му обвързване с нуждите на пазара на труда. Те обаче не навлязоха в дълбочина за конкретните политики как това да се постигне. По думите на Стоян Мирчев, БСП ще залага на националното самосъзнание, “защото не е достатъчно само да си компетентен”. Социалистите залагат увеличение на учителските заплати с 40% до края на мандата и гарантиране на по-високи минимални възнаграждения за младите учени, които сега са равни на тези на хигиенисткките в БАН. Милена Дамянова напомни, че по време на мандатите си ГЕРБ вече е въвел предприемачеството като учебен предмет в училище и е стартирал дуалното образование. ГЕРБ ще продължи в тази посока, ако отново спечели властта.

РУСЛАН СТЕФАНОВ: АДМИНИСТРАЦИЯТА И КОРУПЦИЯТА НАМАЛЯВАТ КОНКУРЕНТНОСТТА НА ИКОНОМИКАТА

Административната реформа и свързаната с нея корупция вече стават неконтролируем процес, при който администрацията е непрекъснато в реформа, но резултати няма. Това каза Руслан Стефанов, директор в Центъра за изследване на демокрацията.

Административната тежест вече е системен проблем, който трябва да се решава със системна политика в тази сфера и то в продължение на години, а не само на един мандат, посочи още Стефанов. Около 1/3 от администрацията има контролни функции, а годишно се правят около 400 хил. проверки, което на практика представлява непрекъснат тормоз на бизнеса, а в стремежа си да реши този проблем, бизнесът намалява конкурентността си, каза още Стефанов. В ЕС 80 на сто от административния ресурс е зает с предварителна оценка на риска в даден проект, останалите 20 на сто - с реализацията му. У нас това съотношение е обратното, посочи директорът на ЦИД.

"Необходимо е рязко да се увеличи ефективността от дейността на администрацията, също и да се следи за резултатите от подобна реформа, за да има ефект тя", каза Стефанов.

ДПС И БСП: ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСИ ВИНА ЗА ФИНАНСОВИТЕ КОРЕКЦИИ НА ОБЩИНИТЕ ПО ЕВРОПРОГРАМИ

Представителите на БСП и ДПС - Жельо Бойчев и Петър Чобанов бяха категорични, че трябва да се търси вина и да се разследват виновните за финансовите санкции на общините за нарушения в обществените поръчки по европроекти. Двамата политици обаче не подкрепиха представители на местната власт, които им препоръчаха хазната да не плаща санкциите на кметствата и бъдещото ново правителство дори да направи актуализация на Бюджет 2017. Общите финансови корекции са за над 330 млн. лв., които на 30 октомври 2016-а година правителството на Бойко Борисов реши бюджетът да изплати, за да не фалират кметствата. 

"Деликатен е въпросът. Той обаче не трябва да се ползва за саниране на вината и отговорността. В същото време това натоварване не може да се понесе от бюджетите на самите общини. Категорично обаче трябва да се търси отговорност за злоупотребата до край", коментира бившият финансов министър от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов. Жельо Бойчев бе категоричен, че трябва да има централни органи по възлагане на обществените поръчки, идеята подкрепи и Чобанов. Това е директно проявление на идеята на ДПС за разделяне на възложителя от този, който побеждава в търга. 

Бившият министър по еврофондовете определи преди месеци тези нарушения на кметствата като - "стари корекции, в голямата част от стария програмен период, при които е абсолютно невъзможно да се индивидуализира вината - каква е вината на бенефициента, каква е вината на управляващия орган и каква, например, е вината на несинхронизирано навреме законодателство". "Това решение съдържа елемент на морален хазарт, в смисъл че дава сигнал, че всеки може да греши и след това някой ще плати сметката", призна тогава и бившият финансов министър Владислав Горанов.

СМЕТНАТА ПАЛАТА ДАЛА КМЕТСТВА НА ПРОКУРАТУРАТА И НА ОЛАФ

От 1 юли 2017 г. тръгва единна национална електронна уеб базирана платформа за обществени поръчки

Две български общини - Левски и Рудозем са дадени на българската прокуратура заради разкрити нарушения в процедурите за обществени поръчки. Нарушенията в едната от тях - Рудозем са били значително сериозни и са предадени на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. През миналата година Сметната палата е проверила 60 бюджетни организации като докладите от половината е предала на Агенцията за обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция за последващ контрол. Това заяви председателят на институцията Цветан Цветков. 

Любопитна подробност е, че Сметната палата е разкрила още 320 нарушения на административни актове, но е могла да наложи глоби само за 20% от тях. Причината е влезлият в сила нов Закон за обществените поръчки от 15 април м.г., стана още ясно от думите на Цветков. Новият нормативен акт се оказва по-либерален от предишния закон.

Добра новина за българския бизнес е, че От 1 юли 2017 г. тръгва единна национална електронна уеб базирана платформа за обществени поръчки, която ще се използва от всички възложители. По този начин надеждата е, че процедурата ще протича при повече прозрачност и ще се постигне напълно електронно управление на целия процес. Чрез нея поетапно ще се автоматизират процесите по подаване на оферти, оценка, класиране, сключване на договор, фактуриране и разплащане. 

"В България през последните години няма поръчка без предизвестен победител. Особено в сектора на рециклирането", коментира кандидатът за депутат от БСП Жельо Бойчев по повод питане на Явор Божанков от Асоциацията на рециклиращата индустрия. Бойчев разкри и "тарикатски механизми", чрез които национални средства да се разходват, без да се спазва Законът за обществените поръчки. Той посочи, че с решения на МС са дадени 100 млн. лв. за рехабилитация на "Тракия" и "Хемус" на държавната фирма "Автомагистрали", която след това отдала изпълнението на отсечките на подизпълнители, без да спазва никакви правила. В питане до бившия строителен министър Лиляна Павлова - Защо се случва това, Бойчев каза, че му било отговорено, че законът не изисква търговските дружества 100% държавна собственост да правят обществени поръчки за подизпълнители. Бойчев определи като "грабежът на века" - санирането на сгради, извършвано със средства от хазната. Той посочи, че възложителят МРРБ три пъти си променило референтните цени. 

Петър Чобанов, кандидат за депутат от ДПС, посочи че освен дигитализиране на процеса на участие на бизнеса в обществените поръчки от партията му предлагат и представители на бизнеса да могат да участват в комисиите по оценка на офертите. И още предлага се разкъсване на връзката между възложителя и този, който решава кой да е победител при търговете. Не на последно място сред предложенията на ДПС е и създаване на Агенция за управление на публичната собственост, която най-малкото да следи дали са оправдани ремонтите, които текат в сградите на администрацията.