Дата: 29.05.2017

Източник: http://bdanev.com

Прочетено: 843

Г-н Данев, ще "литне" ли България при новото управление, ако ГЕРБ и Обединените патриоти се придържат плътно към програмните намерения, които обявиха в 21 страници? Какви са оценките и настроенията сред бизнеса?

На всички ни се иска да имаме успешно правителство. Но имаме сериозни притеснения.  Веднага прави впечатление, че в програмата въобще не е залегнал тежкият демографски проблем. Кризата с човешкия капитал е чудовищен проблем. Той е една от спирачките пред растежа на икономиката, той отблъсква инвеститорите. Няма нито дума за решение на този проблем, за взимане на мерки.

В последните 26 години България се провали в две неща - демографската политика и свързаната с нея интеграция на слабо грамотните хора. В Конституцията е казано, че образованието до 16 години е задължително, а държавата на практика е дезертирала от конституционните си задължения и не успява да осигури спазването на тази разпоредба. Какво пречи да се въведе задължително пансионатно обучение за хората, които не са изпълнили конституционните изисквания - говоря за всички, нямам предвид определени етноси. Тези хора трябва да бъдат обучени на професионални навици, да получат занаят. Това е форма на интеграция, която ще превърне безработните в трудов капитал, ще намали битовата престъпност, ще реши проблема с ниско квалифицираната работна ръка и липсата на трудови навици. За целта може първоначално да се използва изоставената учебна база. Важно е и задължително да се увеличат санкциите към семействата, които не съдействат за обучението на децата си.

Друго, което се пропуска вече 26 години от всички управления, липсва и сега, е децентрализацията на бюджета. Това е финансова свобода и е въпрос на демократичност - тези, които нямат финансова независимост, не са свободни.

Смущаващо е, че на много места в програмата се говори за продължаване на реформи, а никъде не се говори за завършване на реформи. Няма срокове, няма хоризонт.

Дълги години бяхме хипнотизирани от еврофондовете като основен източник на средства, като голяма хапка за разпределение от политиците. Никъде в управленските приоритети не се говори за публично-частно партньорство, за мобилизация на частния капитал.

Къде според Вас е добре да бъдат привличани частни инвестиции?

Няма място, където да не може да се направи успешно публично-частно партньорство - летища, пътища и т.н. Какво пречи да поканим големи чуждестранни инвеститори да строят магистралите и да събират тол такси? Трафикът само от турски тирове е достатъчен, за да привлече интереса на частни инвеститори.

Не виждам да се прави нещо за ограничаване на таксите, които са огромно бреме, те са квази данъци, които осигуряват 5.6% от всички приходи в бюджета. За сравнение, в Словения таксите са едва 0.2% от постъпленията в бюджета. И още едно сравнение - приходите от данък печалба в българския бюджет са около 2 млрд. лева, а от различните видове такси са 2.4 млрд. лева.

Притеснителни са заявките за пенсионната политика. Не може с лека ръка да се разрушават принципите на една система, градена дълги години. А точно това се случва с политическото решение "минималната пенсия става 200 лева".

Бившият социален министър Иван Нейков дори коментира, че хората, които взимат малко под 200 лв., ще се почувстват като "идиоти" - защото са си внасяли чинно осигуровките, а ще получават колкото онези, които не са дали и лев.

И последствията са ясни. Много хора, които досега са плащали пенсионните си вноски, ще бъдат тласнати в сивата икономика, ще търсят начини да крият или изобщо да не плащат пенсионни вноски, ще се изкриви пазарът на труда.

А тъй като политиците много обичат да говорят за справедливост, аз искам от експертна позиция да поставя един много важен въпрос. Той засяга хората, които имат ниски пенсии, особено тези, които не са внасяли осигурителни вноски. Истината е, че една огромна част от тях имат други доходи. И това е причината при ниските пенсии да няма социална експлозия - тези огромни доходи, които никой не ги калкулира.

Какви са тези невидими, а огромни по размери доходи, откъде идват?

Един от източниците е земеделската земя. В България тя е около 52 млн. декара, като 72% е на частни собственици, а другата част е в държавния и в общинския поземлен фонд. Частната земя носи доход на своите собственици. В момента рентата е средно 42 лева на декар. При 37 млн. декара площ в частни ръце това означава, че над 1,5 млрд. лева отиват у хората, които притежават земя. При това, земеделската рента е необлагаема. Към тази сума трябва да прибавим и 3-те млрд. лева, които емигрантите изпращат на близките си в България. Тези пари също отиват у хора, част от които не са си плащали осигуровките.

Това са общо 4,5 млрд. лева неидентифицирани доходи. Тъкмо те тушират социалното недоволство. И друг интересен въпрос възниква тук - ако земята носи средна рента 42 лева на декар, къде е доходът на държавата и общините, които са големи земевладелци - къде отива техният почти 1 милиард? Би трябвало такава сума да влиза в бюджета, но ние не виждаме такова нещо. Това са потоци за милиарди. А никой не говори за тях. Новите управляващи - също.

Изключително важно е да се спре използването на темата "пенсии" за политически цели. В противен случай популизмът ще нанесе огромни щети с дългосрочни последици.

Но какво може да се направи - защото, съгласете се, някои пенсионери наистина мизерстват?

Решение има и то е просто. Тези, които са на минимума, защото не са внасяли пенсионни осигуровки, на практика получават социална пенсия. Всички те трябва да декларират дали минималната пенсия е единственият им доход, или разчитат и на друго. На тези, които действително нямат други доходи, нека да бъдат увеличени пенсиите. Но това трябва да се случва извън НОИ. Да, Националният осигурителен институт може да продължи да обслужва изплащането на социалните пенсии, но финансово те трябва да са отделени, за да не се рушат основите на пенсионната система.

Това с пенсиите е популистки ход на правителство с претенциите да е дясно-център ориентирано. Такова поведение създава напрежение у работодателите, у предприемачите, защото не е ясно доколко бъдещото правителство действително ще се придържа към десни политики.

И не са само пенсиите. В програмните си намерения ГЕРБ и Обединените патриоти обещават, че в края на мандата брутният вътрешен продукт на България може да стигне 120 млрд. лева и тогава средната заплата може да бъде 1500 лева. Това означава средната работна заплата, която в момента се колебае между 960 и 1040 лева според сезона, за четири години да се увеличи с 50 на сто. Но откъде ще дойдат парите за такова увеличение? От ръст на икономиката с 50%? Според средносрочните прогнози, ръстът на БВП в следващите години ще е в диапазона 3.0 - 2.6% и при такъв темп на развитие няма как да се постигнат 120 млрд. лева в края на мандата.

Вдигането на заплатата на 1500 лева е "под условие" - ако икономиката се развива добре. Това все пак е някакъв "намордник" за популизма, управляващите обещават, че няма да има вдигане на доходи на всяка цена? А и отдавна сме се убедили, че в България предизборните програми и реалното управление нямат много общо...

Точно това е проблемът - непредвидимост. Политиците обещават, създават едни очаквания, а после вършат друго. Веднага ще дам пример - лидерът на ГЕРБ съвсем неотдавна се заричаше, че веднага след изборите ще направят нов Изборен кодекс и ще разпуснат Народното събрание. А сега обяснява колко е важно правителството да има пълен 4-годишен мандат. Да, промяната в политическото настроение винаги може да бъде оправдана с международното положение, с геополитически фактори. Но тези фактори не са от вчера.

Има много какво да се желае от управляващите. Бизнесът се надява те да не забравят, че се самоопределят като дясно правителство, и да не се поддават на популизъм. Освен това, е много важно да направят обещаните реформи още в първите две години. Защото после ще влязат в оправдания и в подготовка за следващите избори.

Да не се бъркат в икономиката с политически средства, да не съдействат за запазването на монополни, квазимонополни и картелни структури и да не създават нови такива, както сме свидетели, че се случва.

Какви нови форми, противоречащи на честната конкуренция, имате предвид?

Например "Лафка" - в разпространението на печата. Или игрите на късмета. Там нещата са изключително опасни. Има нещо като картел между телевизии и организатори на такива игри. Те правят нацията зависима. Това е хазарт, той носи силно негативни последици за бъдещето на българската нация. Това е обсебване, както хората изпадат в зависимост от алкохола или от наркотиците. Този картел е токсичен. И говорим за гигантски финансови потоци.

Няма ли да похвалите патриотите, които обещаха веднага да се захванат с разчистване на бюрокрацията, с въвеждане на "мълчаливо съгласие“ ако в държавна или общинска служба не отговори на искане на бизнеса в определен срок, да се смята, че е казала "да", и др.?

Скептичен съм. Вие знаете, че и сега съществува закон, който въвежда принципа на мълчаливото съгласие. Само че никой не го спазва. Има и законово изискване всички държавни ведомства да имат пост терминали, за да може фирми и граждани да плащат такси и други задължения бързо и лесно с банковите си карти. Вижте има ли терминали в МВР. Или в държавното предприятие "Български пощи"?

Мога да дам и друг пример - законът изрично казва, че в регистъра, който се води от Агенцията за обществените поръчки, задължително трябва да бъдат показвани подизпълнителите. Масова практика е изпълнителят да наема подизпълнител, който често е куха фирма, а тя на свой ред да наема други подизпълнители. В регистъра обаче това го няма, никъде не се вижда тази мрежа от подизпълнители, не може да се проследи развитието на обществената поръчка, кой какви дейности е извършил, как и кога е платено. Тази непрозрачност е в основата и на корупцията, и на междуфирмените задължения, и на неплащането за заплати на хората, които са свършили работата. Това е и в основата на некачественото строителство. Виждаме, че почти всичко, което се прави с публични пари, е некачествено. Това идва от неизпълнението на закона. Известно е, че 11 големи фирми взимат 90% от обемите в строителните поръчки и че те очевидно работят с подизпълнители, но не можем да наложим спазването на закона за нещо елементарно - вписване на тази информация в регистъра.

Отделна тема е, е България е задръстена от администрация, която не си върши работата. Няма да се уморя да повтарям един много показателен пример - през 1980 година България имаше Министерство на здравеопазването със 186 служители при 9 млн. души население. Сега в МЗ работят 400 души, а отделно в Здравната каса с всичките й регионални поделения са ангажирани 4000, има и агенции към МЗ. А здравеопазването не е станало по-добро.

Патриотите ще срещнат голяма съпротива, ако наистина държат да съкратят бюрокрацията и чиновниците, защото това ще подкопае електоралната маса на определени партии. По същите причини се бави и електронното правителство, за което впрочем също няма дума в управленската програма.