Днес влиза в сила Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари. Тя укрепва съществуващите правила и ще направи борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма по-ефективна. Тя също така подобрява прозрачността с цел предотвратяване на избягването на данъци. Директивата влиза в сила в момент, в който дискусиите с Европейския парламент и Съвета относно допълнителни мерки, които още повече да засилят директивата, вече са на напреднал етап.
Днес Комисията публикува също така доклад, който ще оказва подкрепа на органите на държавите членки за по-успешно справяне с рисковете от изпиране на пари на практика. Съгласно изискванията на новата директива, Комисията направи оценка на рисковете относно изпирането на пари и финансирането на тероризма на различните сектори и финансови продукти. Публикуваният днес доклад идентифицира областите, изложени на най-голям риск, както и най-разпространените методи, използвани от престъпници за изпирането на незаконни средства.
Франс Тимерманс, първи заместник председател на Комисията: „Изпирането на пари подхранва престъпността, тероризма и укриването на данъци. Ние трябва да прекратим тази практика по най-добрия начин. Правилата, които са в сила днес, са важна крачка, но сега се нуждаем от допълнителни подобрения, които Комисията предложи през През.“
Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете, заяви: „Терористи и престъпници все още намират начини за финансиране на своите дейности и за изпиране на незаконни печалби, инвестирайки ги обратно в икономиката. Новите правила, актуализирани към днешна дата, са решаващи за затваряне на допълнителните „вратички“. Призовавам всички държави членки да ги въведат незабавно: по-ниските стандарти в една страна ще доведат до отслабване на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма в целия ЕС. Призовавам също за бързо споразумение относно допълнителни корекции, предложени от Комисията, след разкритията в „Панамските документи“, за да се увеличи прозрачността на действителната собственост.“
Укрепване на съществуващите правила
С Четвъртата директива за борба с изпирането на пари се засилват съществуващите разпоредби, като се въвеждат следните промени:
- засилване на задължението за оценката на риска за банките, адвокатите и счетоводителите;
- определяне на ясни изисквания за прозрачност относно действителните собственици на дружествата. Тази информация ще се съхранява в централен регистър, като например търговските регистри, и ще бъде достъпна за националните органи и задължените субекти;
- улесняване на сътрудничеството и обмена на информация между звената за финансово разузнаване от различни държави членки за идентифициране и проследяване на подозрителни парични преводи, с цел предотвратяване и разкриване на престъпна или терористична дейност;
- установяване на последователна политика по отношение на държави извън ЕС, които имат пропуски в правилата за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
- засилване на правомощията на компетентните органи за санкциониране.
През 2016 г. Комисията прие предложение за още по-голямо затягане на правилата на ЕС относно борбата с изпирането на пари, за да сложи край на финансирането на тероризма и да внесе по-голяма яснота за това кои са действителните собственици на дружествата и тръстовете. Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да финализират законодателната си работа възможно най-скоро, така че новите правила да могат да влязат в сила във възможно най-кратък срок. Въз основа на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, тези нови правила ще създадат солидна рамка на ЕС за борба с изпирането на пари.
Подобряване на оценката на риска в рамките на вътрешния пазар
Докладът за наднационалната оценка на риска е инструмент за подпомагане на държавите членки да набележат, анализират и преодоляват рисковете за изпирането на пари и финансирането на тероризма. В него се прави анализ на рисковете във финансовия и нефинансовия сектор и се разглеждат също така нововъзникващи рискове като виртуалните валути или платформите за колективно финансиране. Докладът включва:
- обширен картографиране на рисковете на съответната зона и списък на средствата, които се използват по-често от престъпниците за изпиране на пари.
- препоръки към държавите членки как да се отговори по подходящ начин на идентифицираните рискове, например чрез поставяне на по-силен акцент върху анализа на риска или надзорни действия по отношение на специфични дейности.
И на последно място, Комисията се ангажира да проучи възможностите за подобряване на функционирането и трансграничното сътрудничество между звената за финансово разузнаване.
Следващи стъпки
Относно 4-тата директива относно борбата с изпирането на пари
Държавите членки трябва да са уведомили за транспонирането на 4-тата директива относно борбата с изпирането на пари до днес, 26 юни 2017 г. Европейската комисия понастоящем ще провери състоянието на транспонирането и ще организира бързи последващи действия с държавите членки, в случай че те все още не са предприели необходимите мерки.
Относно доклада за наднационалната оценка на риска
Комисията ще извърши необходимите действия, посочени в доклада, включително разглеждане на вариантите за подобряване на функционирането и трансграничното сътрудничество между звената за финансово разузнаване чрез специфични правила на ЕС. Тя също така ще работи съвместно с държавите членки с оглед проследяване на изпълнението на препоръките.
Комисията ще продължи да следи рисковете, свързани с развитието на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, и ще изготви нова оценка на тези рискове най-късно до юни 2019 г., както и на всеки две години след това.
Контекст
Новата рамка за борба с изпирането на пари се състои от два правни инструмента (IP/15/5001): „Четвъртата директива за борба с изпирането на пари“ и „Регламента за паричните преводи“, приети на 20 май 2015 г.
През юли 2016 г. Комисията представи предложение за подобряване на борбата срещу финансирането на тероризма и за гарантиране на повишена прозрачност на финансовите сделки след разкритията във връзка с т.нар. „Панамски документи“ (IP/16/2380). Тези изменения имат за цел да се осигури високо равнище на защита за финансовите потоци от високорискови трети държави, да се повиши достъпа до информация на звената за финансово разузнаване, включително до централизираните регистри на банковите сметки, както и отстранят рисковете от финансиране на терористични актове, свързани с виртуалните валути и предплатени карти. Предложението в момента е в процес на преговори в Съвета и Европейския парламент и се очаква да бъде прието през 2017 г.
