БОЖИДАР ДАНЕВ Е ОСНОВЕН ДОКЛАДЧИК НА ЕИСК НА ТЕМА „ИНВЕСТИРАНЕ В ИНТЕЛИГЕНТНА, НОВАТОРСКА И УСТОЙЧИВА ИНДУСТРИЯ“

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев, който е и вицепрезидент на BusinessEurope, е основен докладчик по време на днешното представяне на доклад на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) на тема „Инвестиране в интелигентна, новаторска и устойчива индустрия“.

Чрез документа ЕИСК изразява съгласие с необходимостта от цялостна и далновидна визия за европейската промишленост. За да бъде по-силна европейската промишленост, общата цел на действията на ЕС следва да бъде създаването на добре функционираща и предсказуема правна рамка, която да стимулира иновациите и да помага на промишлеността да предоставя решения на обществените предизвикателства. Тя следва да създава добавена стойност с измеримо въздействие върху растежа и заетостта, да бъде изпълнена с минимална административна тежест и да донесе ползи за обществото като цяло.

В доклада се подчертава, че промишлеността е гръбнакът на европейската икономика. Тя осигурява 24 % от работните места в ЕС – 32 млн. пряко и 21 млн. непряко, предимно под формата на услуги. Тези работни места са с относително високи възнаграждения както за висококвалифицираните работници, така и за тези с по-ниска квалификация. Произведените стоки съставляват 75 % от износа. Промишленият растеж обхваща всички части на икономиката. Промишлеността е и люлка на иновациите във всички сектори, включително за решения на много обществени предизвикателства. Същността на добавената стойност в нашата икономика обаче се формира от по-големите взаимовръзки между производството и услугите, както и от интеграцията в рамките на веригите за създаване на стойност. След много години на упадък, промишленото производство, износът и заетостта в Европа изглежда вече са поели по пътя на възстановяването. Все пак това възстановяване е непълно и конкурентоспособността на европейската промишленост е незадоволителна.

Според авторите на доклада, мегатенденциите, които оказват влияние върху промишлеността, са:

• революционното технологично развитие; цифровизацията с всичките ѝ приложения, но също и нанотехнологиите, новите материали, технологиите, основани на науките за живота, и др.;
• нарастващите изисквания по отношение на околната среда, включително смекчаването на последиците от изменението на климата;
• разпространението на по-висок жизнен стандарт, застаряващото население и урбанизацията;
• глобализацията с отворените пазари и верига за създаване на стойност, но също и с агресивно държавно предприемачество и протекционизъм.

Тези добре познати тенденции предоставят огромни възможности за европейската промишленост. Те биха могли да представляват и сериозни рискове за обществото и промишлеността при липсата на правилна и успешна реакция. Предприятията са изправени пред безпрецедентна необходимост да се адаптират, често радикално. Те трябва бързо да възприемат развиващите се и новите технологии и да ги превръщат в иновации, за да постигнат успех на все по-конкурентните пазари. Новите технологии трябва да се прилагат и с цел повишаване на производителността и реалната конкурентоспособност.

„Предприятията в съществуващите промишлени отрасли трябва непрекъснато да актуализират своите дейности. Остарелите и нерентабилни предприятия не могат да бъдат запазени чрез субсидии. Секторите, които понастоящем са силни в Европа, като например автомобилният, секторът за енергия от възобновяеми източници, химическият и фармацевтичният сектор, както и отбранителният сектор, биха могли да се превърнат във водещи промишленото развитие в ЕС и да предоставят важни решения за обществените предизвикателства, при условие че не изостават от световното развитие. В рамките на общата стратегия за промишлеността биха могли да се разработят специфични стратегии за секторите с голям потенциал“, се казва още в доклада.

В доклада е записано още, че „в центъра на промените са хората. Без квалифицирани и всеотдайни работници няма промишленост. Трябва да се използват възможностите, предоставяни от новите технологии и иновациите, което ще доведе до загубата на някои стари работни места и появата на нови. Образованието и обучението са необходими фактори, допринасящи за индустриалния преход. Всички работници трябва да подобрят уменията си, и особено цифровите си умения. Много от тях се нуждаят от обучение в съвсем нови професии. Бързината на технологичното развитие е голямо предизвикателство за поддържането на образователните програми и критерии в съответствие с променящите се нужди на промишлеността. Решенията за учене в процеса на работа, като например успешната дуална система на обучение в Германия, следва да се прилагат в много по-широка степен.“