Дата: 22.10.2018

Източник: в. Капитал

Прочетено: 1432

Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) прие бюджета й за следващата година, в който са предвидени 490 млн. лв. повече от тази година. През 2019 г. институцията ще финансира здравни услуги и лекарства на обща стойност 4.35 млрд. лв.

Освен параметрите на заплащане на прегледи и лечение в болница, както и на лекарствата, надзорът прие и преходните и заключителни разпоредби, които включват над 40 страници промени във всички основни здравни закони. Те включват съвсем нов начин на изписване на лекарствена терапия и предвиждат пълно прелицензиране на всички болници. Сред новостите е и повече от спорна промяна, според която лекарите ще могат да изписват за лечение само най-разходоефективния медикамент за съответното заболяване. В момента лекарите имат право да изписват различни медикаменти за едно заболяване, като здравната каса поема част от стойността, а пациентът си доплаща, ако иска по-скъпата терапия. Според новото правило, ако лекарят изпише по-скъп продукт, пациентът ще трябва да плати цялата му стойност, като здравната каса вече няма да покрива разходонеефективни лекарства.

Против текстовете е гласувала Оля Василева, представител на КРИБ от работодателската квота в касата, а Григор Димитров от БСК и Теодор Василев от КТ "Подкрепа" са се въздържали при гласуването на текстовете.

Държавата, която има четири гласа в надзора срещу пет на осигурителите и осигуряващите се (по два от синдикати, работодатели и един представител на пациентите), е срещнала подкрепа от д-р Иван Кокалов (КНСБ) и представителя на пациентите Пламен Таушанов.

Защо са против?

Оля Василева коментира пред "Капитал", че е гласувала против, защото в проекта са вкарани фундаментални промени в здравните закони без обществено обсъждане и консенсус по тях.

"Приемам за позитивно осигуряването на 490 млн. лв. повече средства за разходи и трансфери спрямо 2018 г., но съм против приемането на промени в основните здравни закони чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК, защото така заинтересованите страни са лишени от възможността за публичното им обсъждане. Доколкото предметът на основните разпоредби на закона за бюджета за 2019 г. е ограничен единствено и само до приемането на бюджета на НЗОК за една конкретна календарна година, не е редно трайни и съществени промени във всички основни нормативни актове, уреждащи правата на здравноосигурените лица, да бъдат приети като част от заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК. Аз смятам, че е в противоречие с принципа на прозрачност в законотворческия процес същите тези промени да не бъдат публично обсъдени само и единствено защото се предлагат като част от заключителните разпоредби на бюджета", коментира Оля Василева.

"Залагаме близо 490 млн. лв. повече в сравнение с тази година, не очакваме сътресения в системата. Сред основните промени са въвеждането на критерии за наблюдение и контрол от страна на лекарите", каза след заседанието заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева, която е и председател на надзорния съвет на здравната каса. Според нея законопроектът тръгва към Министерския съвет "абсолютно консенсусно".

Как се стига до най-разходоефективното лекарство

Освен създаването на мегаагенция за надзор върху лекарите, с поправките се създава и нова мегаагенция за лекарствата, която ще решава за техните цени и за това кои от тях ще се покриват от здравната каса. Според предложените промени това е Националният съвет по цените, който се назначава от Министерския съвет. Той ще обедини в структурата си създадената преди три години Комисия за оценка на здравните технологии, която оценяваше ефективността от новите медикаменти.

В проекта е предвидено съветът да изработи фармако-терапевтични ръководства за предписване на лечение за всяка болест, като в тези ръководства ще бъдат заложени най-разходноефективните лекарства, т.е. такива, които лекуват съответното заболяване с най-малко средства.

Докато в момента лекарите имат право да изписват различни медикаменти, като здравната каса поема част от стойността, след влизането в сила на новото правило ще се изписва най-евтиният медикамент за съответното заболяване. Ако лекарят изпише по-скъп продукт, пациентът ще трябва да си го плати сам, и то цялата му стойност. Здравната каса вече няма да покрива разходонеефективни лекарства. Освен това лекарят може да бъде глобен, че е изписал такъв продукт.

Как ще бъдат написани ръководствата тепърва предстои да се види, тъй като има например няколко вида лекарства при рак на белия дроб, но пациентите имат нужда от различен продукт в зависимост от вида на рака, дали има генетични мутации и др.

От своя страна лекарите са недоволни, че държавата въвежда механизъм сама да определя как да се лекуват пациентите и им отнема правото да преценят кое е най-доброто лечение. "Не виждам в новите текстове да е посочено, че държавата ще носи отговорност за влошаване на състоянието на болните с някое разходоефективно лекарство", коментира известен специалист, който не пожела името му да се споменава.

Самата работа на съвета по новите лекарства ще премахне напълно научно-приложния момент в оценката на здравните технологии при новите лекарства. Решенията дали едно лекарство да се плаща ще се взимат от седемте членове на националния съвет с обикновено мнозинство, тоест от четирима души, а не както е досега - с 9 от 13 членове. Освен това съветът едновременно ще решава дали да включи едно лекарство в позитивната листа, ще определя цената му, процента на реимбурсация и ще проследява терапевтичния ефект. Централизацията на всички решения за лекарствата в съвета, който се назначава от правителството по предложение на здравния министър, означава, че се създава нов тип мега държавна агенция, чиито решения могат да бъдат контролирани от държавата.

След края на заседанието Жени Начева коментира, че разходноефективна терапия не означава най-евтината.

"Дали сме принципна дефиниция в закона, но разходоефективността е принцип на наблюдение, не е задължителен принцип на заплащане. С конкретна наредба с участие на фармацевтичните компании за кои медикаменти може да се приложи този принцип. При всички положения това няма да е обвързано с най-ниския разход. Няма знак на равенство между разходоефективност и най-евтин медикамент в никакъв случай. Това също сме го определили с текстове от закона", каза тя.

Преходните и заключителни разпоредби на бюджета предвиждат и създаването на мегаагенция за медицински надзор със широки правомощия. Тя ще изземе правата на здравното министерство да лицензира всеки кабинет, клиника и болница, да проверява качеството и спазването на финансовите стандарти, а ако някой й откаже съдействие, ще бъде глобен.

В текстовете се предвижда след структурирането си агенцията да проведе пълно прелицензиране на всички действащи болници. Този внезапен акт се приема с огромен страх в болниците, като всяка една от клиниките, особено по-малките, смятат, че има опасност да бъдат закрити напълно или частично. Големите пък си задават въпроса колко ще струва цялата процедура, а също и дали няма да бъдат засегнати отделни клиники в структурите им.

В болничния сектор смятат, че прелицензирането крие огромен корупционен потенциал, както и че може да се използва за политически натиск. Самият контрол върху всички медицински дейности и широките правомощия на инспекторите на мегаагенцията също се възприемат с притеснение от лекарите.

"Със създаването на Агенцията за медицински надзор целта ни е да се оптимизира контролната дейност. Новата агенция, която, подчертавам, се създава единствено и само с цел подобряване ефективността на контрола, ще контролира медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика, финансовия стандарт за лечебните заведения, новото прелицензиране върху дейността на лечебните заведения и тази част от Агенцията по трансплантации, която е свързана с регистрирането и даването на разрешения за това коя болница може да извършва трансплантации", каза по този въпрос Начева.

Източник: Капитал