Дата: 21.12.2018

Източник: в. Капитал

Прочетено: 9363

Докладът изследва силите, формиращи бъдещето на иновациите в Централна и Източна Европа, която е в период на трансформиране на своя икономически модел, а именно – от регион с ниско заплащане на труда, зависим от ПЧИ и вносител на технологии, в регион, способен да създава регионални и глобално значими иновации. Ние правим преглед на наследството на региона и се стремим да разберем как политическата среда може да се промени в бъдеще. Освен това, разглеждаме опита на скандинавските страни и как техните модели могат да бъдат пригодени и пренесени в контекста на Източна Европа. Докладът се основава на експертни интервюта и проучвания.

Страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се намират в решаващ момент от своето развитие. Те все още не са се възстановили напълно от световната финансова криза през 2008 – 2009 г., която намали потока от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), създаде несигурност в условията на по-голяма регионална финансова нестабилност, а в някои страни доведе до ограничен достъп до традиционно финансиране, особено за иновативни малки и средни предприятия. Ясно е, че моделите на икономическо развитие, които използват повечето страни от ЦИЕ, откакто започнаха да развиват пазарна икономика, а именно: структурна трансформация (движението на труда от нерентабилните към новите сектори) и интензивно увеличаване на капитала (повече инвестирани средства на човек), вече не функционират.



Тези подходи правят страните от ЦИЕ зависими в голяма степен от ниските заплати, с които се насърчават ПЧИ и иновациите, които често идват с тях. Тези страни преживяха високи стойности на емиграция и вече не могат да разчитат на модела за икономически растеж, основаващ се на ПЧИ и ниско заплащане, наследен от прехода към икономически либерализъм през 90-те години и началото на 2000 г.

Забавянето на ръста на производителността предполага, че страните от ЦИЕ може би са достигнали т.нар. капан на средния доход - стабилизирано ниво на растежа, което често означава, че страната губи своята конкуренто- способност в износа поради високи заплати, като в същото време не може да се конкурира с развитите икономики, които произвеждат висококачествени продукти и услуги с висока добавена стойност.



Защо Източна Европа има нужда от иновации

В резултат на това страните от ЦИЕ трябва да въведат нов стратегически икономически модел, който да е напредничав и да обръща специално внимание на разпространението на нови технологии и иновации вътре в страната, ако искат да поддържат по-добра конку- рентоспособност и стандарт на живот.

В тези страни има добре образовани групи от населението с особено добри умения в областта на науката и математиката и солиден капацитет за основна научноизследователска и развойна дейност (НИРД), както и значителна производствена база. След присъединяването си към ЕС производствените сектори успяха да се възползват от притока на ПЧИ, който им донесе също технологично и управленско ноу-хау, което от своя страна подпомага присъединяването им към европей- ските и световните вериги на стойността.

В началото на своя преход Естония постави цифровиза- цията в центъра на своето внимание и създаде отворена бизнес среда, която позволи развитието на цифрови услуги като Skype и TransferWise. Чехия, Словакия и Унгария имат други успехи в областта на иновациите в софтуера и технологиите: Avast, AVG Eset и Prezi са известни промишлени предприятия. По-новите участници включват AeroMobil в Словакия, нова компания, която пусна на пазара летящ автомобил, и UiPath – офис софтуерна компания, базирана на изкуствен интелект (AI).



Такова е наследството, глупчо

Въпреки това все още има много възможности за подобрение във всички страни от ЦИЕ с цел укрепване на техните иновационни системи, които са понастоящем по-слаби от тези в Западна Европа, особено в скандинавските страни.

Първо, научните постижения не отговарят напълно на международните стандарти. Много малък процент от научните статии, публикувани в Източна Европа, са сред най-цитираните в света. На второ място, знанието не се превръща в технологични приложения, които могат да бъдат комерсиализирани, с такава скорост, както в другите страни. Така например по отношение на заявленията по Договора за патентно сътрудничество (РСТ) Източна Европа изостава значително от Западна Европа, а лидерите в това пространство са скандинавските страни.

Има причини за това ниско ниво на трансфер на знания. "Основният проблем в Източна Европа е, че няма мрежово мислене, а екосистемният подход е много слаб", казва Дариа Татай, председател на RISE (съветниците на високо равнище) към Карлуш Моедаш, европейски комисар по изследвания, иновации и наука.



Изследователските институции в Източна Европа имат слабо развити управленски структури. Университетите и изследователските институти не са се развили по подобие на своите скандинавски партньори. Те все още не са се превърнали в динамични иновационни центрове около университетите, които осигуряват припокриващи се мрежи от частни инвеститори, предприемачи, иноватори и т.н. на едно и също географско местоположение.
Освен това броят на студентите в университетите намалява. В периода 2013 – 2016 г. броят на студентите в страните от ЦИЕ е намалял с 10.9%, като най-висок е в Унгария (17.7%), Литва (16.2%) и Полша (15.9%). Друг отрицателен фактор в това отношение е, че образованието, включително бизнес обучението, остава формално и не дава уменията, които са търсени от производствения сектор.

Регулаторната несигурност и слабото управление, съчетано с доста слаби съдебни системи, които не прилагат законите ефективно, създават трудна среда за всички стопански дейности. Това е особено вярно за технологичните стартиращи предприятия, които се нуждаят от регулаторна сигурност и регулиране, ориентирано към бъдещето. Едно бизнес проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) показва, че след наличието на умения несигурността относно бъдещето е най-важната пречка за предприятията да инвес- тират. Това е особено важно за иновациите, тъй като може да отнеме до десет години, за да се създадат и да се предадат нови знания и да имат осезаемо икономическо въздействие.

Ето защо много стартиращи предприятия в ЦИЕ създават централи в Западна Европа (например Великобритания или Швеция) и запазват развойна- та си дейност там, защото са в по-малка степен уязвими от риск от регулаторни промени или несигурност.



Какво може да научи Източна Европа от Скандинавия 

Опитът на скандинавските страни в създаването на успешни иновационни системи и икономика на справедлива основа дава възможност на страните от ЦИЕ да се поучат от него. Това не означава заимстване на едро или прехвърляне на северните модели или програми – трябва да се имат предвид местните условия и структури.

През 90-те години скандинавските страни бяха изправени пред икономически шок със забавяне на производителността и растежа. Техният социален демократичен модел на високи данъци, щедри социални придобивки и сигурност за работниците се отчете като вреден за иновациите, производителността и растежа.

Те увеличиха държавното финансиране за научноизследователска и развойна дейност и иновации, въведоха конкурентни данъчни кодекси със значителни инвестиционни стимули, подкрепиха използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в голям мащаб и възприеха модели за гъвкавост и сигурност на пазара на труда.

Иновационните агенции, включително Агенцията на Дания за наука, технологии и иновации, Финландската Tekes и SITRA или Шведската агенция за политика и анализи за растежa и VINNOVA, играят важна роля за свързването на различните участници в екосистемата на науката, технологиите и иновациите. На практика те свързват изследователските институти с компаниите, като предоставят средства за публично-частни проекти за изследвания и иновации, стимулират компаниите с по-висок капацитет за иновации да работят с по-малко иновативните и те подкрепят обмена на изследователи.

Скандинавските страни също така създават среда за задържане и привличане на таланти чрез меритокрация. Те обгрижват жизнени и разнообразни предприемачески общности. Бизнесмени на ръководни постове са на мнение, че това прави тези държави много по-привлекателни за талантите от страните от ЦИЕ и ги поставя значително над средното за ЕС и Северна Америка.

В региона на Централна и Източна Европа много висококвалифицирани хора са напуснали страната, за да преследват кариера в чужбина. Само в България около 30 000 души, предимно висококвалифицирани професионалисти, напускат страната всяка година. Забавянето и обръщането на процеса на изтичането на мозъци е важен приоритет за правителствата в ЦИЕ, за да гарантират, че квалифицираните учени и инженери ще останат в страната. Укрепването на географските иновационни клъстери е един от начините за привличане на талант, а такъв са и програмите за стимулиране на най-добрите изследователи да се завърнат.
 
Основните предизвикателства

Намаляване на зависимостта на академичните и научноизследователските институти и предприятията от публичното финансиране, особено от ЕС.

Задълбочаване и подобряване на достъпа до финансиране за научноизследователска и развойна дейност за нуждите на институтите и предприятията чрез пазарни механизми.

Спиране на изтичането на мозъци, по-специално на учени и инженери, насърчаване на талантите да останат в страната си и привличане на чуждестранни таланти, които да допълват съществуващия и бъдещ капацитет.

Стимулиране на по-силно гражданско общество с цел противодействие на съществуващите лоши управленски практики и регулаторни стандарти и прилагане.