Дата: 10.01.2019

Източник: news.bg

Прочетено: 3337

Навлизаме в особена форма на криза на пазара на труда, която ще се отрази на растежа на икономиката. Това заяви доц. Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към Българска стопанска камара в рамките на дискусия в БТА, посветена на подкрепата от страна на бизнеса към българското висше образование. Организатор е Фондация "Подкрепа за България, чиято основна цел е да подпомага талантливи български студенти, които се обучават в държавните ни университети.

Проблемите на пазара на труда са свързани с работната сила, с нейната мобилност, както и с демографските въпроси, но пряко отношение има и насочването на образованието.

"В Европа сме едни от най-експортно ориентираните страни по отношение на износ на интелект", допълни доц. Томов.

Бизнесът не поглежда сериозно към подготовката на кадри, които остават безработни след завършване на висше учебно заведение, в което завършената специалност не е специфична, уточни проф. Любен Тотев, ректор на Минно-геоложки университет "Св.Иван Рилски".

По думите му предимствата за студентите на ВУЗ-а са свързани с това, че е единственият универститет в България, в който се предлага образование по минно-геоложки специалности, както и че всички собственици на големи добивни компании са съпричастни с университета.

Източник: news.bg

"Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" е сред професионалните направления с най-високи доходи у нас, показва последната рейтингова система на висшите училища за 2018 година.

Припомняме думите на Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество", който представи данните от рейтинговата система. В класацията по среден успех от първи курс в тази специалност са регистрирани едни от най-ниските оценки. След завършване на специалността обаче се оказва, че младите висшисти стават част от елита с високото си заплащане.

На фона на тези данни се запазва тревожната тенденция над половината от завършилите висше образование у нас да не успяват да се реализират по специалността си. 49% от дипломираните студенти у нас работят на позиция, за която се изисква висше образование, сочат отчетите.

Провеждат се стажове в предприятията на добивната индустрия, а с особено внимание работодателите се отнасят към отличните студенти. Така стои въпросът и в ИТ сектора у нас, но съществуват и редица специалности, където намирането на реален стаж се оказва истинско предизвикателство за студентите.

Какъв е опитът на работодателите и какви са нагласите им към различни форми на взаимодействие с висшето образование, показва проучване, направено от БСК сред 1000 малки, средни и големи предприятия. То бе представено по време на кръглата маса в БТА днес.

Образованието е ключовият източник за набиране на свежи и годни кадри за българската индустрия, но това не може да се случи с изчакване, заемайки пасивна позиция, убеден е доц. Томов.

По думите му работодателите остават встрани от изпълнението на план-приема за висшите учебни заведения. Отношението към някои професии е свързано с практиката, образованието и реалния живот. Много работодатели трябва да работят върху имиджа на определени професии, включващи дисциплини като математика и физика. Това според него се отразява на приема в университетите. Трансфер на знания, иновации и разработване на иновативни проекти биха подпомогнали значително всички заинтересовани страни според него.

Бизнесът трябва да предостави условия за практическо обучение, за получаване на съвременни знания и създаване на умения в реална среда. Доц. Томов изтъкна, че това се прави все още от много малко предприятия, а именно то е ключов момент в подготовката на младите хора.

Все още университетите и системата им на финансиране на висшето образование не позволяват гъвкавост. Висшите учебни заведения стоят встрани от системата за развитие на знания през целия живот. Не се предлагат и квалификационни услуги. Затова според специалиста са необходими политики, свързани с облекчение и насърчаване на взаимодействието.

Съвместните проекти между бизнеса и университетите се финансират предимно с външни средства. "Няма еднозначен модел. Няма единна система, по която да се развиват на основата на принципа на взаимна изгода взаимоотношенията между висшето образование и бизнеса".

Инициативата в този процес е във висшето училище, категоричен беше Томов. Най-висока активност се забелязва са в секторите " Информационни технологии", "Добивна промишленост", "Преработваща промишленост", "Машиностроене" и "Металургия". В другите сектори не се отчита достатъчно активност.

Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите специалност "Туризъм" - близо 20%, показва последната рейтингова система у нас.

Проучването на БСК сочи и липсващата обратна връзка на работодателите за качеството на образованието и реално придобитите компетенции. Рейтинговата система отчита реализация, но не отчита компетентност, критикува Томов. Проблем в нормативната уредба според него е публично-частното партньорство. В много страни от Западна Европа държавата поема разходи при малките предприятия за трансфер на знания.

Бизнесът инвестира, когато има добавена стойност и възвръщаемост на вложеното. Инвестициите са и корпоративна социална отговорност, но трябва да се помисли върху нормативно регулиране и гарантиране на риска в бизнеса, когато се инвестира. Така ще се осигури двустранна защита на интересите, съветва доц. Томов.

Припомняме резултатите от мониторинга за образованието и обучението на ЕК от изминалата година, в които се анализират основните предизвикателства пред европейските образователни системи и се представят политики, които да подкрепят по-ефективно обществените нужди и нуждите на пазара на труда.

По думите на зам.-министъра на образованието Деница Сачева професиите на бъдещето все още са неизвестни, но със сигурност всички те ще бъдат свързани с технологии. Това е причината МОН да се концентрира върху дигитализацията в своите програми. Голяма част от традиционните професии се очаква да изчезнат в бъдеще. В следващите години обаче предстои да се появят около 50 нови професии и всички те следва да са свързани с бързия темп на развитие на технологиите. Остава загадка обаче какви са точно нуждите на бизнеса, които да стимулират не само студентите, но и иновациите във висшите учебни заведения.

Доц. Томов подчерта в рамките на дискусията, че "и бизнесът, и образованието трябва да спрем с хубавите разговори и обещания, а да преминем към конкретни действия".

Стипендиите от Фондация "Подкрепа за образованието" са по специфични направления и специалности, които да отговорят на нуждите на бизнеса. Той трябва да дава ясни сигнали за това кои са търсените специалисти, уточни председателят на фондацията д-р Розалина Козлева. По думите й в момента бизнесът се нуждае главно от инженери, които в университетите у нас са дефицитни.

Отличен успех, добри постижения и ниски доходи са изисикванията за предоставяне на стипендии от фондацията. Средствата за стипендиите се осигуряват от три компании.

Изявени стипендианти бяха наградени в рамките на дискусията.