Дата: 15.03.2019

Източник: в. Стандарт

Прочетено: 2076

- Господин Радев, как ще коментирате резултатите от изследването на "Галъп", според които на около 40% от младите хора не им е чужда мисълта да заминат за чужбина, за да търсят по-добър живот?

- Аз по никакъв начин няма да вляза в полемика с младите хора. Но смятам, че подобни статистики са кошмар за българския политик. Модернизацията на България е изключително бавна. И когато не можеш да въведеш в собствената си страна цивилизационните стандарти на модерния свят, хората, които искат да живеят нормално, търсят това извън границите на родината си.

Най-трудно се внасят порядки и почтеност в обществото. И колкото повече внесем, толкова повече хора ще предпочетат да останат в родината си.

- Кой е най-големият проблем на нашето общество - ниските доходи, хаосът, неуредеността или нещо друго, като например липсата на справедливост?

- За съжаление, във всяка от обществените дейности има неща, които могат да бъдат квалифицирани като ненаправени, немодерни, несправедливи. Парадоксално е, но чувам, че има хора, които искат да затворим езиковите гимназии, защото били инкубатор на емигранти. А знаенето на чужди езици демократизирало процеса на емиграция в България.

Имам чувството, че политическият мениджмънт не разбира докрай отговорността си. Когато властта се приема само като цел, получаваш укор от обществото. Но когато разбереш, че властта е средство да направиш живота на сънародниците си по-добър, тогава може да си безславен, но пък полезен за обществото. Много славолюбиви хора излъчихме във властта. И за тях като че ли краят на мисията е сутрешното оглеждане в огледалото.

- Говори се много за повишаване на доходите. Но на практика виждаме, че ножицата между заплатите се отваря. Засилва се усещането за криза, въпреки добрите макропоказатели за икономиката. И все повече хора определят себе си като "работещи бедни". Защо се случва това и чия е вината?

- Да, в България има работещи бедни. И точно заради това е този ентусиазъм да напуснеш системата тук, за да можеш, отдавайки същото количество и качество труд, да живееш добре навън. След като сме членове на ЕС, хората са свободни да продадат дарбите и трудолюбието си на пазар, който ги оценява повече. Но за мен това е отговорност не на българския работодател, а на държавата. Защото тя създаде правила, които толерират нискоефективните икономически отрасли. Затова съм съгласен на 100 % с тезата на вицепремиера Томислав Дончев. Даже мисля, че той е единственият човек в изпълнителната власт, който осъзнава проблема и го наименова съвсем ясно. Укорът за липсата на модерен патриотизъм не е към работещите бедни, а към онези, които предпоставиха да са толкова малко местата, в които българинът може да получава европейска заплата. Защото няма проблем за работещите в новата икономика българи - онази икономика, която е с високата добавена стойност и дава работа за 8-10 хиляди лева, както е в IT-сектора, например. Тази работа е желана от българите и те остават в България, отказвайки да получават заплата от 8-10 хиляди евро или паунда.

- Защо смятате, че вината е на управляващите ?

- За последните 25-30 г. ние се рекламираме като инвестиционна дестинация с евтин труд и с нисък данък. И какъв е резултатът - нито обществото е богато, нито работниците са богати, нито капиталистите са богати. България е единствената източноевропейска държава, която няма милиардер. Има в Румъния, в Чехия, в Полша, даже в Македония и в Сърбия. Това показва, че дори капиталистите в България са бедни.

- А как ще стане обръщането на курса към новата икономика, която ще ни направи богати?

- Всеки ден, с който се отлага началото на промяната, ще направи по-трудно това тя да се случи. През последните години сме свидетели на една системна инквизиция на българския бизнес - с увеличаване на данъчно-осигурителните тежести, с приемането на всевъзможни регламенти, с поставянето на спирачки. Това би било о'кей, ако се каже, че целта е да се толерира създаването на нова икономика, на рискови инвестиции в областта на биотехнологии, енергетика, IT и т.н., където да бъдат премахнати всичките тези пречки. Тоест, ние инквизираме останалия бизнес, но в тези сектори правим изключение - не го закачаме, напротив, подкрепяме го. Повярвайте ми, капиталът е много просто нещо. Той намира най-късия път към парите. Но за такава промяна трябва не само мъжество, а и много знание. Тези дефицити не се компенсират, когато не си ги получил навреме.

- Прави впечатление, че напоследък БСК е най-активната работодателска организация с въпросите, които поставя към властта. Вие основно водите битката за касовите апарати. Удовлетворен ли е бизнесът от това, което в крайна сметка решиха управляващите?

- Тази Наредба 18 е създадена в някакви кабинети. Едва след като се очерта като поредната гилотина за бизнеса, започна онова, което хората наричат оценка на въздействието на нормативния акт върху всички субекти, които са включени в процеса. Това, което се случи, не е удовлетвореност, а покана да станем съавтори на нормативния акт. За честта на българския предприемач трябва да отбележа, че хората храбро и добронамерено в момента предават своето разбиране как трябва да изглежда този регламент. Стремежът да генерализираш нормата за всички разнообразни бизнеси на практика е най-големият капан.

Аз бях свидетел миналата седмица на съсипването на бизнеса на електронен магазин - българска компания, която има 10 продажби годишно. Но купувачите са "Локхийт Мартин", "Юрокоптър" и други от този ранг. И предприемачът казва: "Как да обясня на "Локхийт Мартин", че трябва да им издам касов бон?". Е, тук вече се отчайваш и си казваш - вие наистина сте хора, които в свободното си време измисляте поредната инквизиция на бизнеса.

Ние направихме новина от това, че ще купуваме самолети от "Локхийт". И никой не знае, че преди "Локхийт" да ни достави самолети, български високотехнологични компании доставят компоненти за "Локхийт". Но трябва да им дават касови бележки. И ще ви кажа този предприемач какво направи. Компанията иска да си е българска, но премести в Италия електронния си магазин и десетте си продажби годишно. След което, за да не нарушава Наредба 18, си издава сам на себе си фактура. Кому е нужно това и защо искат да изгонят и малкото останали компании?

Но това е нерадостният делник на българския предприемач.

Повярвайте ми, всичките тези регламенти, които са афиширани като средство за изсветляване на икономиката, в действителност натоварват светлата икономика. Нито една от тези мерки не изважда сива или черна икономика на светло. Най-радикалното изсветляване на българската икономика е тогава, когато намаляват регламенти, данъци, затруднения. Защото в този момент самата сива икономика губи смисъл да бъде такава.

- И какви ще са последствията за бизнеса от тази битка с новите наредби и регламенти?

- 2019-а вече е анонсирана като година, в която намалява ефективността на икономическите процеси в световен мащаб. Италия изпадна в рецесия, Германия за малко не е в рецесия. Всичките прогнози са за спад на икономиката в целия свят. А такава наказателна операция срещу българския бизнес в момента спомага за сриването или намаляването на брутния вътрешен продукт.

В момента мениджмънтът на българските компании не се занимава с продажби, а се чуди как да заобиколи Наредба 18. Плащат се пари на консултанти, на юристи, на софтуеристи. Българската стопанска камара се е превърнала в изповедалнята на всички страдащи. Ако го нямаше този проблем, предприемачът нямаше да си губи времето за срещи, а щеше да работи и да изкарва пари. Но бизнесът в България спря да работи. И откъде ще дойде ръстът на БВП?

- От думите Ви разбирам, че едва ли не всеки бизнесмен трябва да стане програмист, за да се оправи с новите изисквания за касовите апарати.

- Проблемът е, че и програмистите не разбират какво се иска. Кажете ми какво лице има българската администрация, за да каже на компании като "Метро", "Кауфланд", БИЛЛА, dm, че техният софтуер, който важи за цял свят или управлява глобални продажби в Европа, не струва, защото не е преведен на български и не е регистриран в НАП? Това или е тотално невежество, или е абсолютно злонамерено. Ако това не е откровена тъпотия, то е заговор. Искат да задраскат България от картата на инвестиционните дестинации в света.

- Друг голям проблем, който вълнува бизнеса, е цената на тока. Фирмите се оплакват от тази непредсказуемост - днес е 70 лева, утре е 140. Виждате ли решение?

- Засега виждам обяснение, но не и решение. Пак има нещо сбъркано. Фетишизира се енергийната борса като уникален пазарен инструмент, чрез който свободното предлагане и търсене ще определи цената. Аз съм пазарен фундаменталист и истински вярвам, че пазарът е верен регулатор. Но в този случай или пазарът е неликвиден, след като можеш да манипулираш цената, или нямаш това множество на продаващи и на купуващи. Щом там предлагат само държавните компании, които имат своеобразен монопол, що за борса е това? Царе сме да си измисляме виртуални прегради и препятствия. Аз имам една любима такава метафора - че българският предприемач е хърделист. Само че хърделът - бягането с препятствия, е на 110 метра. Маратон от 42,5 км не се бяга с препятствия. А българският предприемач е вкаран във филма "Маратон с препятствия". Маратонците умират на дългите бягания и без препятствия, можете да си представите на какво сме подложени ние.

- Бях наскоро на един форум с участието на представители на държавата и на академичните среди, които споделиха коренно различни прогнози за развитието на икономиката. Според държавата - България достига пика на икономически растеж. Учените обаче виждат черни облаци над икономиката. Какво мисли бизнесът?

- Бизнесът мисли две неща: как да заобиколи несправедливите регламенти, в което ние станахме майстори, и как да съхрани създадената стойност. За съжаление, на 90% от предприемачите в България в момента само това им се върти в главата. Остават 10% луди, които наистина мислят как да развиват бизнеса си, да стане по-голям, да излезе извън границите на България. Защото сме във възторг, когато дойде чуждестранен инвеститор в България, но въобще не сме готови да поощрим експорта на българския капитал. Но експортът на българския капитал прави нещо много важно - той добавя към брутния вътрешен продукт на България чуждия БВП. Например, всичките операции на ЧЕЗ в България се отчитат като ръст на чешкия БВП, т. е. ние в България създаваме добавена стойност за Чешката република.

- А у нас българският инвеститор получава ли нужната подкрепа от държавата?

- Системата за сертифициране на инвеститори е нещо добро. Но, за съжаление, тя не поощрява инвестициите в икономика 4.0. В момента акцентът е следният: в райони, в които е имало безработица, примерно в Северозападна България, да развиеш каквато и да е икономика. Но е добре, освен география на инвестициите, да добавим и качество на инвестициите. Да се поощрява създаването на модерна икономика, която да носи висока добавена стойност, създаването на работни места с възнаграждения от 4-5 хиляди лева нагоре. Вицепремиерът Томислав Дончев много ясно каза, че цялото поведение на държавата е предпоставило бедността на българския работещ. И сега, ако искаме да направим богат българския работещ, трябва да създадем един модерен регламент как да се инвестира и в какво, кои са секторите с висока добавена стойност.

- Какъв е Вашият прочит на руската визита у нас? Какво се случи пред камерите и зад кулисите по основните теми – енергетика, туризъм, стокообмен?

- Аз участвах в бизнес форума и моята генерална теза е, че преди 30 години и България, и Русия знаеха всичко една за друга. Тогава бе времето, когато се казваше: "Курица не птица, Болгария не за граница". Но за 30 години се получи ефектът на махалото и минахме от едната крайност в другата - на тоталното запушване на уши и очи. И изведнъж се оказа, че ние, в съзнателната си глухота и слепота, не разбрахме какво се е случило. Че в Русия пазарните промени в обществото доведоха до това там да има милиардери, да има средно богати, да има класа на работещите в администрацията и обикновени работещи. Всички те преди 30 години идваха в България на море. Милиардерите не идват в България - те са в Монте Карло, в Кан. Средната класа също не е тук. България в момента може да се таргетира единствено в най-голямата количествено бройка - хората с ниски доходи.

Ценноста на този форум беше, че започнахме да си говорим и да си припомняме миналото. Хората губят доверие тогава, когато не си говорят. Аз разказах на форума една история, която ми се случи в страна от бившия Съветски съюз. В столицата на тази държава бях на един голям форум. И отивам по препоръка в най-скъпарския ресторант. Менюто - на местния език и на руски. Поръчвам си салата, която много обичам - червени чушки. И за салатата в менюто пише: "Болгарский перец" - нещо, което е превъзходна степен на вкусовите очаквания на всички, живели в СССР. И отдолу със звездичка е добавено: "болгарский перец из Венгрии". Ето това е цинизмът - българската чушка е от Унгария. България е създала своите устойчиви брандове, но просто ей така ги е загърбила.

- Но, за съжаление, фалшивите новини за България в туризма също не са малко...

- Моето мнение за фалшивите новини е, че някой страшно много има нужда от това. Защото към хляба и водата в делничното си меню човечеството е добавило и още нещо - любопитството за информация. И вероятно някой е изчислил, че има тежка зависимост между информираността и последващото поведение. Това е хранителната среда, в която се изстрелват фейк нюз, за да могат да създадат определено човешко поведение. Това е и ужасът на нормалните, здравите общества - че тиражирането на фалшиви новини може да доведе до тежко асоциално поведение на огромни маси хора.

- Виждате ли спасение от този феномен?

- Не по този инфантилен начин, по който целият свят се държи към тях.

Ето, например, пред очите ни се случва една чудовищна социална деградация - Брекзит. Самият Брекзит беше фейк нюз. Спомнете си какви глупости наговориха хората на Найджъл Фараж, Борис Джонсън. И те до ден днешен не разбират какво се случи - че това е най-голямата контрареволюция срещу цивилизацията.

 

Автор: Даниела Казанджиева