Дата: 07.06.2019

Източник: agrozona.bg

Прочетено: 321

Трябва да разберем, че селското стопанство, икономиката на държавата и живеещите в тази страна сме едно цяло, заяви Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите (член на БСК).

 

– Госпожо Кукушева, предстоящото въвеждане на тол такса ще се усети и от хлебопроизводителите. Какво е становището на вашия бранш в това отношение?

– Ние бяхме първите, които реагирахме в момента, след като Министерството на регионалното развитие и благоустройството изнесе информация по повод влизане в сила на тол таксите. Не сме против тол таксите. Факт е, че българската пътна мрежа се нуждае от постоянно поддържане, от нови участъци на магистралите, от реновиране на определени пътища, включително и второстепенните. Ясно е също така, че парите, които се събират през винетките, всъщност са крайно недостатъчни. С оглед на това считаме, че е редно да бъдат въведени тол таксите. Но при разглеждане на таблиците, които бяха публикувани на сайта на регионалното министерство, забелязахме нещо много важно – има пропуснати лъчи за транспортиране, а те не могат да бъдат игнорирани.

Движението по републиканската пътна мрежа на продукти, свързано с производството на хляб, започва с транспортиране на семената за засяване на полето, доставка на материалите, които касаят доброто стопанисване и накрая се стига до транспортиране на готовата суровина, която се прибира от полето в зърнобази. След това продължава своя естествен път към мелниците, като в този случай е важно да се отчете отдалечеността от зърнобазата. Естествено цената на транспорта за едно мелнично предприятие, което е близо до зърнобаза е една и е съвсем различна, ако има още 300-400 километра разстояние. Цялата тази транспортна дейност е изцяло изключена от разчетите на експертите на пътно управление.

В същото време хлябът е най транспортираната храна в България. Това е стока, която заема определен обем в превозното средство. Хлябът не може да се натъпче, както се редят например кутии или торби с дадени стоки.

В таблицата, подготвена от МРРБ, има заложени по-ниски тол такси за превозвачите на хора, защото извършвали социална дейност. Ние нямаме претенции да извършваме социална дейност, а работим с ясното съзнание, че произвеждаме животоподдържащата храна на България. С оглед на това, че сме длъжни да осигурим насъщния на всяка българска трапеза, считаме, че е редно да се направят нови анализи и от бранша сме готови да окажем експертна помощ в това направление. Направили сме вече своите разчети.

У нас има устойчиви хлебопроизводителни предприятия, които следват своята посока на развитие, правят малки крачки, не поемат рискове, осигуряват доброто заплащане на своите екипи и участват денонощно в организацията по производството на хляб лично. И това дава добрите резултати. Хлебопроизводственият бранш на България е единственият, в който няма чужди инвестиции. Това ни прави изключително силни и национално отговорни от гледна точка на това да удържаме на всякакви катаклизми.

– Това, че няма чужди инвестиции в хлебопроизводството български модел ли е или се среща навсякъде в Източна Европа?

– Чисто български модел. Липсата на дългосрочна държавна политика по отношение на контрола върху сивия сектор всъщност се оказа нашата защитна риза и затова не бяхме толкова привлекателни в очите на колегите от другите страни. Фактът, че в България има разбита пътна мрежа, непостоянни заявки от страна на търговците, опити за недобри търговски практики, всъщност са нашият естествен имунитет. Хлебопроизводството е труден бизнес, то няма почивен ден и е свързано с квалифициран човешки труд, който е на едно от първите места по заплащане в страната. Един шофьор при нас получава поне три-четири брутни работни заплати на една медицинска сестра. От една страна се гордея за възможността да се плаща добре на коректните ни работници, а от друга страна страдам от този факт. Още повече, че хлебопроизводството е единственият бранш, който не е дотиран специално по европейски програми с изключение на една мярка за подобряване условията на труд и на мярка за повишаване на конкурентоспособността с цел обновяване на технологичния парк преди доста време.

– Върна ли си хлябът репутацията на най-ценната храна, която диетолозите оспорваха в последно време?

– Вече няма диетолог в България, който да говори за хляба с неуважение и да препоръчва хлябът да не се консумира от деца, от възрастни, от хора с влошен здравословен статус и от хора, които обичат храната. Всеки диетичен режим започва с приемане на определен вид хляб. Няма да правя реклама на нито един от видовете хляб, който ние произвеждаме, но категорично ще кажа, че хлябът по утвърден стандарт България, който е Бял, Типов, Добруджа и предстои във всеки един момент да се затвори процедурата за пълнозърнест пшеничен, е продукт, за който има пълна проследимост от нивата до трапезата. Затова той е нормативно залегнал в две наредби на Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието.

– Госпожо Кукушева, цената на тока за индустрията отново тръгне нагоре – как се отразява това на хлебопроизводството и какви трябва да бъдат очакванията по отношение цената на хляба?

– Цената на тока на свободния пазар, която се ползва от икономическите субекти, наистина в някои дни на миналия август беше три-четири пъти увеличена. Факт е, че веднага новата себестойност не може да намери отражение на пазара, тъй като договорите, по които работим ние, хлебарите, както и останалите сектори, всъщност са дълготрайни и такъв тип форсмажорни обстоятелства не могат да бъдат уважени. Трябва да споделя нещо, което касае европейския опит по отношение цената на енергията за бизнеса. Цената на енергията за бизнеса в Европа, в САЩ, Канада, включително и в третия свят, всъщност е много по-ниска от цената на тока за битовите потребители.

Това е една форма, утвърдена в практиката и в живота на държавите, през която се подпомага националния бизнес. Тази схема не позволява във времето за доста дълъг период да се променят цените на основни храни и услуги за потребителите. Защо в България обаче цената на хляба се актува почти всяка година, а понякога и два пъти в годината? Отговорът е точно този – защото себестойността му е свързана с транспортиране, с цена на суровина, която е винаги борсова, с цена на енергията.

– Цената на насъщния се увеличи през тази зима, какви са причините?

– Цената на хляба беше повишена с по-малко от 10 стотинки. Това се случи в резултат на повишената цена на реколта 2018 година. Очакванията за реколта 2019 са за още по-високи цени – от една страна имаме прогнозирано намалено количество на добивите в европейския пазар като цяло. Намалена е реколтата и в Америка, което води до мисълта, че ще има повишено търсене. Засега прогнозите за реколтата на Русия и Украйна са добри, но все още житото е на полето и рискът да има природни катаклизми не е отминал.

Има нещо много важно по отношение на реколта 2019 в България – безснежната зима компрометира не малко площи, засети с есенници. Обикновено тази цена се компенсира от селскостопанските производители, но в крайна сметка тя се заплаща под някаква форма от българския потребител. Трябва да разберем, че селското стопанство, икономиката на държавата и живеещите в тази страна сме едно цяло.

– Бяхме позабравили темата за падането на ДДС, но гърците обявиха, че променят ДДС за храни, намалява се също този данък за електроенергията и природния газ. Не е ли дошло време да се случи подобно нещо и у нас?

– Абсолютно е дошло време, не мога да си обясня това нежелание на финансовите ни експерти да се вслушат и вгледат в темата. Но си мисля, че горещият политически сезон може да отключи и другия поглед към нашите дългогодишни предложения. Предложението на бранша е за повече контрол и за повече държавност. Време е обаче на масата да бъде поставена темата за дългосрочно задържане на цените на храните и осветляване на сивия сектор. Още повече очакваме да имаме нов Европарламент, нова Еврокомисия, нови хора, които ще имат свободата да гледат по нов начин на такива национални предложения.

– Ще поставите ли тази тема и пред новия земеделски министър?

– Преди да кажа за новия земеделски министър Десислава Танева, която ни е добре позната, искам да кажа нещо и за нейния предшественик – Румен Порожанов. От нашата камбанария работата на министър Порожанов беше ползотворна. Според моите колеги министър Порожанов изпълни своята мисия с достойнство, имаше добър диалог с браншовите организации и познаваше отблизо проблемите ни.
Страшно много са проблемите в земеделието, които от своя страна пораждат немалка част от трудностите в преработвателната промишленост. Това, което трябва да бъде продължено от министър Танева, е, че очакваме нейното силно рамо, за да влезе спешно в заседателна зала Законът за храните. Той е изключително важен, рамков документ, който ще покаже възможността и правилата за работа в сферата на производство, търговия и дистрибуция на храни. Госпожа Танева познава много отблизо темата за диференцираната ДДС ставка на хляба и на българските храни. Очаквам нейният екип да аргументира съвместно с нас такова предложение за обществена дискусия, в което може да бъде родена добрата практика. Много залагам на компетентността и размаха на дейността на министър Танева по отношение на работа на консултативните съвети като вид законодателен орган, върху чиито предложения всеки министър може да стъпи с аргументацията, която бизнесът дава. Проблемът на браншовите организации у нас в сектор „Земеделие“ не е толкова липсата на закон за браншовите организации, а липсата на култура на диалог, на разбиране, подкрепяне, а понякога и опониране на чуждо мнение. Всичко това трябва да става с доказани аргументи, а не на лична основа. Мисля, че Десислава Танева има капацитета да бъде добър балансьор между членовете на консултативните съвети, за да не бъдат те зрелищни събирания, а наистина проекто-законодателни органи, които разработват политики и тенденции, и правят анализи.

– В края на сегашния мандат всеки отчита какво е свършил, нашите евродепутати се хвалят с постиженията, свързани с двойния стандарт, но ние знаем, че зад тях стои трудът на много хора, включително и вашия. Какво се постигна в крайна сметка?

– Двойният стандарт при храните е тема, която ще подчини през следващото десетилетие работата на много комисии, браншови организации и потребителски организации в тази сфера. Българската петиция, внесена в Европейската комисия от омбудсмана Мая Манолова, показа, че всичко има смисъл.

В момента започва изпълнението на проект, който да изгради единна методология на контрол по отношение на двойните стандарти на храните. В България този проект, който е с продължителност 18 месеца, ще се изпълнява от Комисията за защита на потребителите съвместно с Българска агенция за безопасност на храните. Продуктите, които се изследват в момента, са основни храни, за които досегашните изследвания са показали двойни стандарти. Това са млечни произведения, зърнени храни, десерти, шоколадови изделия, както и алкохолни продукти. Последните се включени по настояване на страните от Вишеградската четворка.

Вярвам в полезността от въвеждането на рестриктивни мерки за двойните стандарти, и затова те се третират с най-тежката терминология – измама с храни. Няма как да не сме равнопоставени, когато сме равно отговорни по всички въпроси, поставени от Европейския съюз. За мен беше чест да бъда част от екипа, който инициира петицията и постави темата на масата по отношение на двойните стандарти. Не защото при хлябът има двойни стандарти, не защото българските производители на сладкарски и шоколадови изделия работят по двойни стандарти, а защото има допуснати нелоялни практики в общия европейски пазар и те трябва задължително да бъдат отстранени.

– Вие участвате редовно в Националната среща на земеделските производители в България, какви са допирните точки на преработвателите с хората от реалното земеделие?

– Асоциация на земеделските производители в България е особено близка до нашата идеология и нашите мечти и стремежи, защото това е организация на визионери и реални производители. АЗПБ има огромен организационен и производствен опит и това я прави нейните членове силни и непоколебими. Експертизата на АЗПБ е абсолютно доказана, това е факт и никой не може да игнорира организацията.
Това са част от мотивите, които ни накараха да станем колективен член на тази организация. Считам, че този тип партньорства трябва да бъдат поощрявани и да бъдат отстоявани в бъдеще.