Къде е гаранцията, че утре някой няма да реши между първо и второ четене на един закон да ви отнеме и други права?
С решението първият ден от болничните да е за сметка на работника отново се подклажда недоверието към осигурителната система. Отново казваме на младите хора: Няма смисъл да се осигурявате, след като един човек може да реши между първо и второ четене да ви отнеме едно право. Този човек утре може да реши да отнеме и други осигурителни права - без солидни мотиви, без разчети.
За мен
причините за подобна идея са популистки,
а взетото решение е палиативно. Вярно е, че така се облекчава работодателят, но в същото време осигурените лица се лишават от една надница точно в момент, когато те имат най-голяма нужда от пари, за да си купят лекарствата.
С риск да ме обвинят в синдикалистки разсъждения, аз съм за това да не засягаме добросъвестните хора. Вие добросъвестно правите вашата вноска срещу този риск и знаете, че съгласно Кодекса за социално осигуряване в случай на временна неработоспособност поради общо заболяване, трябва да получите обезщетение. И сте спокоен, защото имате осигуровки. Сега изведнъж между първо и второ четене някой решава да махне първия ден от обезщетението на болничния. Първо - това е несериозно. Второ, имаше обсъждане на бюджета в комисии, в тристранния съвет, къде ли не и никой нищо не каза. Сега изведнъж в последния момент управляващите заявяват първият ден да падне.
Приемам с насмешка оправданието, че с икономисаните от тази мярка средства ще се финансират социални политики. Абсолютно несериозно е да се твърди, че със спестените 20-30 лв. от един ден неплатен болничен работодателят ще направи социална политика. Обидно е дори да се мисли, че някой може да повярва.
Въпросът трябва да се реши комплексно. Първото решение е
НОИ да си изпълнява задълженията като осигурител
През кризисната 2009 г., когато осигурителните вноски бяха тежки, правителството взе решение да се облекчи НОИ, като прехвърли плащането на обезщетението на първите три дни от болничния в размер на 70% на работодателя. За съжаление тази временна мярка се оказа вечна и това задължение на работодателите остана и до днес. Средногодишно те плащат по тази схема между 140 и 150 млн. лв. за болнични листове.
В момента работодателят играе две роли
- от една страна, прави вноските в ДОО, от друга - явява се и като осигурител, тъй като той плаща първите три дни. Това не е ли нонсенс? Трябва да има комплекс от мерки, с които да се пресекат злоупотребите, вместо да се наказват добросъвестните работници. Ние, от Българската стопанска камара, сме предлагали много такива мерки. Защо не помислим и за това, че проблемът с отсъстващите работници не е свързан само с неплащане на обезщетения, а и със загуба на брутен вътрешен продукт? Ние отново избиваме встрани от основния въпрос: Кой да плаща, вместо на кого да не се плаща. Това е за мен решението на въпроса.
Скандално е и решението на коалиционните партньори за минимален размер на пенсията от 250 лв. от средата на 2020 г. С индексацията, която ще се направи с 6.7%, минималната пенсия ще стане 234 лв. Решението на коалиционните партньори е за вдигане на минималния праг с 16 лева, което е по-малко от 10%. А
какво става с пенсионерите, чиято пенсия е 251 лв.?
Те остават със същата пенсия. Системата е солидарна, трябва да се погрижим за най-бедните възрастни хора, но не това е начинът. Решението на въпроса е актуализация на всички пенсии, защото има хора, които цял живот са работили, а пенсиите им са по 350 лв. Обществото ни трябва да намери необходимия за това ресурс. Ако трябва да забавим някаква инвестиция, нека да я забавим. Ако трябва да се лишим от нещо, нека се лишим... Всеки ден в държавата умират 311 души, като голямата част от тях са точно тези хора, които тънат в мизерия. Срам ме е, че съм българин, като видя в аптеката как възрастните си купуват за 80 стотинки един блистер от предписаните им лекарства.
