Дата: 16.12.2019

Източник: www.investor.bg

Прочетено: 1073

Близо 70% от анкетираните предприемачи оценяват като най-голяма пречка в работата им липсата на квалифицирана работна ръка. Това съобщи на пресконференция председателят на Българска стопанска камара (БСК) Радосвет Радев при представяне на традиционното годишното проучване сред фирмите за бизнес климата през тази и очакванията за следващата година. Анкетата е направена от 10 ноември до 10 декември сред 792 мениджъри на компании.

Сред основните пречки за развитието на бизнеса според 68,2% от анкетираните е липсата на квалифицирана работна ръка, като се запазва тенденцията на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав. В по-малка степен се търси административен и помощен персонал. Най-голям „глад“ за работна ръка отчитат предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата промишленост, а най-малко притеснения по отношение на човешките ресурси имат в селското стопанство.

Преобладаващата част от работодателите изразяват готовност да инвестират в обучение на персонала и в увеличение на трудовите възнаграждения, но на база постигнати задоволителни нива на умения и компетенции.

Плах оптимизъм

“18% от предприемачите смятат, че бизнес климатът в момента се е подобрил, което спрямо предходната година показва, че има плах оптимизъм за подобряване на икономическата среда”, коментира Радосвет Радев, а самооценката за състоянието на предприятията е „слаб растеж, но по-скоро застой“.

За 60,2% от бизнеса сред най-големите пречки остават бюрокрацията, а за 59,1% – корупцията.

Преобладаващата част от мненията са свързани с неудовлетвореност от работата на администрацията и липсата на електронно правителство. Друг водещ проблем са промените в Наредба Н-18 (за касовите апарати) и неяснотите по отношение на тяхното прилагане, особено с оглед наближаващия краен срок за влизане на промените в сила (31 януари 2020 г.).

Сред предложенията за нормативни промени през годината най-силно одобрение – 80%, среща предложението за отпадане на задължението на работодателите да изплащат първите три от болничните, а 63% от анкетираните посрещат с одобрение улесняването на процедурите за привличане на работници от трети страни.

Срещу Наредба Н-18 

63% от анкетираните не одобряват промените в Наредба Н-18 (за касовите апарати), а една-четвърт от участниците в проучването имат притеснения, че няма да успеят да отговорят на изискванията на наредбата в указаните срокове. Притеснителен факт е, че голяма част от анкетирани не са наясно с необходимите действия, които трябва да предприемат във връзка прилагането ѝ.

Всеки втори от анкетираните ще се откаже от ползването на касов апарат, а 31% ще трябва да подменят софтуера за управление на продажбите. 22% все още не са наясно какво трябва да направят, за да отговорят на изискванията.

Под лупа

От бизнеса отчитат, че проблемът с изтичането на лични данни от НАП през лятото на тази година не е довел до затруднения в пряката работа на фирмите, но е създал сериозен скептицизъм за способността на държавните институции да съхраняват чувствителни данни при високи нива на информационна сигурност.

Проучването показва, че 67% от анкетираните декларират, че през 2019 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. Останалите 33% посочват, че са ставали свидетели на некоректни или незаконни практики при провеждане на процедурите, които включват тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на конкретен изпълнител (79%), необективно оценяване на офертите (78%), необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (59%), забавено разплащане от страна на възложителя (41%) или от страна на изпълнителя към подизпълнителя (31%), подмяна на подизпълнители (45%). Над половината от анкетираните (52%) са категорични, че не се спазват изискванията за публичност при обявяване на поръчки.

Оценката за институциите

Предприемачите оценяват най-високо президентската институция (54%) и омбудсманът (39%). По традиция с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт (3%) и Народното събрание (8%), които през 2018 г. са били оценени положително от 7% от анкетираните. Изпълнителната и местната власти събират, съответно – 18% и 25% одобрение, докато през 2018 г. те са имали по 19% положителни оценки.

Известно подобрение има през 2019 г. спрямо данните от 2018 г. по отношение на оценката за състоянието на престъпността, корупцията, сивата икономика и регулаторната тежест.

За тази година понижение в оценките се наблюдава за достъпа до кредитиране (16% при 27% през 2018 г.) и за достъпа до правосъдие (8% ръст през 2019 г. при 18% през 2018 г.).

Повече производство и продажби

Почти половината от анкетираните отчитат ръст в обемите на продажбите/оборотите и на производството през тази година, но около 30-40% остават на нивата от предходната година. Всеки пети от анкетираните декларира спад по тези показатели. Достъпът до външни пазари остава сравнително непроменен през тази спрямо миналата година.

При работните места тенденцията е негативна – както през миналата, така и през тази година 25% от анкетираните отчитат намаление на работните места, а в над половината фирми показателят е без промяна. Подобрение обаче има при работните заплати, защото 55% от работодателите са ги увеличили, докато през миналата година тава са направили едва 39% от тях.

През 2019 г. класацията на инвестиционните приоритети е „нови продукти – човешки ресурси – нови мощности“. Спрямо 2018 г. много сериозно нараства процентът на деклариралите инвестиционна активност – през миналата година около 12% от анкетираните са посочили, че са инвестирали в продукти, мощности и персонал, докато през настоящата година процентите се движат в диапазона 27-42.

Тенденции при задлъжнялостта

През 2019 г. е налице сериозно увеличение на задълженията към финансови институции, бюджета, персонала и контрагенти – средно около 20%. През 2018 г. подобен ръст са отчели около 10% от анкетираните.

Общият размер на просрочените вземания намалява спрямо предходната година – от 82% на 61%. Сериозен ръст бележат просрочените несъбрани вземания от контрагенти – 33% през 2019 г. при 11% през 2018 г. При останалите групи длъжници няма съществена промяна спрямо предходната година. Не се променя и средният период на просрочие.

Социална ангажираност

От БСК констатират, че все повече компании развиват дейности в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), като най-голямата част от тях (28%) го правят с цел мотивиране на служителите, а за 24% е въпрос на фирмена етика и култура. Всеки пети от анкетираните мотивира дейностите в областта на КСО с необходимост от повишаване и поддържане на репутацията на фирмата, а получаването на конкурентно предимство и привличане на нови клиенти събират най-малък процент като аргументация за КСО-активности.

Предизвикателствата

„Изпращаме една година, която сравнена с 2018-та, показва някои симптоми – специално в индустрията на намалено производство, на реакция спрямо външните шокове, на които е изправена българската икономика, очакванията за известна стагнация, които са глобални. Има едни очаквания, които са на баланса между оптимизма, но отново очаквания, сравнени с миналата година са в малко по-негативен план“, е оценката на Димитър Бранков, зам.-председател на БСК.

По думите му прави впечатление продължаващото ниско ниво на инвестициите в БВП – под 20%. “За икономики като България, която трябва да наваксва и която трябва да догонва, компонентът „инвестиции“ трябва да бъде значително по-висок в БВП – на нива 23-25% минимум. През последните години се движим около и под 20%, което показва слабо ниво на инвестиционна активност, независимо от положителните промени“, посочи той. Бранков отбеляза продължаващо преобладаване на инвестициите в жилищно строителство в големите градове.

Според него ръстът на работните заплати изпреварва инфлацията. Той предупреди, че ако се реши да бъдат предприемани по-сериозни промени в данъчната система, то това трябва да бъде направено след влизането на България в еврозоната.

Що се отнася до присъединяването на страна към еврозоната има сериозно колебание сред бизнес средите – 41% подкрепят, 39% са против, а 20% се затрудняват да преценят плюсовете и минусите от подобна стъпка.

Димитър Бранков напомни, че в становище, изработено заедно с Икономическия и социален съвет, което е получило подкрепата на синдикатите и други работодателски организации, се посочва, че България има уникален шанс да се включи в еврозоната при условие, че стната ни е с валутен борд.  „Никъде не съм чул, че е взето решение за ускорено влизане в еврозоната“, заяви зам.-председателят на БСК и настоя хората да бъдат повече информирани за предстоящите икономически събития.

Като минус на забавените реформи той посочи липсата и слаб напредък за прозрачен електроенергиен пазар, забавените реформи в здравеопазването, при изплащане на втората пенсия с уточняване на фазата на изплащане от УПФ и ППФ, пасивен подход при изработване на интегриран план за климата и енергетиката, отказ от от приемане на закон за стратегическото планиране и промени в трудовото законодателство.

Радосвет Радев оцени положителните неща, които са добри за БСК и сред тях открои регламента  в защита на бизнеса от административния произвол.

Прогнози и очаквания

“През 2020 г. бизнесът очаква някаква стагнация”, коментира Радев. – Според анкетираните догодина се очаква ръст на енергийните цени, цените на суровините, инфлацията, фискалната и регулаторната тежест.”

Що се отнася до общото развитие на икономиката нараства песимизмът, като се запазва големият дял на анкетираните, които очакват застой.

Спрямо миналогодишното проучване прогнозата за ръст на работните места е доста по-умерена – 28%, при 36% през миналата година. Наполовина намаляват и очакванията за ръст на бизнес кредитите – от 73% през миналата година на 31% през настоящата.

Brexit, фалитът на британския туроператор „Томас Кук“ и санкциите на САЩ срещу Китай почти не се отразяват на състоянието на бизнес климата в България, доколкото под една-четвърт от анкетираните изразяват притеснения за бизнеса си във връзка с тези три проблема.

Сериозно притеснение, обаче, буди „Зелената сделка“ на Европейския парламент, която предлага нови регулации и рестрикции в сферата на екологията. Видимо притеснен е българският бизнес и от забавянето на глобалния растеж и очертаващата се нова икономическа криза.

Що се отнася до европейските политики в ключовите области на развитие, бизнесът показва висока доза непознаване на проблематиката – над 40% не могат да преценят как тези политики ще се отрази върху дейността на фирмите. Като цяло, надделяват негативните очаквания от прилагането на тези политики, които се схващат преди всичко като допълнителна регулаторна тежест.

Намеренията на анкетираните за 2020 г. са свързани най-вече с разработването на нови продукти, търсенето на нови пазари и увеличението на обема на производство. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения.