Дата: 06.04.2020

Източник: в. 24 часа

Прочетено: 2273

Поемането на осигуровките при схемата 60/40 не е идеално решение, но е по-добро и почтеността налага да се признае и най-малкото усилие, което прави държавата за бизнеса, казва още председателят на Българската стопанска камара

 

- Проучване на БСК показа, че едва 8% от работодателите биха се възползвали от схемата 60/40. На какво се дължи този слаб интерес, г-н Радев?

- На естествените неудобства, които носи този регламент, нещо, което беше ясно още когато се приемаше мярката. Не работи, трудно е за прилагане, има сложен доказателствен процес - сякаш не сме в криза, а в положение, в което имаме време за всичко, а това не отразява действителността. Доста време се изисква за подготовка на документите. Предприемачите са много бързо мислещи хора, те виждат дефектите веднага и за мен тъжното е, че не можем да направим работеща мярката.

- Браншови организации заявиха, че мярката не е приложима за всички, а трябва да е различна в зависимост от сферите и големината на предприятията.

- Мярката като цяло не е измислена добре. Аз все пак си мисля, че има някакъв вариант да се коригира и да се получи ефективна подкрепа, но за това трябват отговорни хора, които да имат волята и да разбират какво правят.

- Всички работодателски организации обявиха, че искат държавата да поеме и осигурителните вноски. Това вече е изпълнено.

- Поемането на осигуровките не е идеалното решение, но е по-добро, има еволюция и почтеността налага да се признае и най-малкото усилие, което прави държавата да съхрани капацитета на бизнеса. Ако беше оставен първоначалният вариант, дадените пари на практика щяха да се върнат обратно в държавата. Имам чувството, че в тази ситуация излизаха на бял свят всички абсурдни предложения, маскирани като мярка за защита на бизнеса, а те на практика влошават още повече средата. Те са старомодни и неработещи.

Сега например се обмисля да се регламентира по някакъв начин бизнесът в големите супермаркети, така че да го направят практически невъзможен за изпълнение. Почвам да се страхувам от всяка следваща мярка, която е в подкрепа за бизнеса, защото тя става все по-лоша.

- Какво мислите за отпускането на безлихвени кредити до 100 хил. лв. за малкия бизнес?

- Вървим трудно и бавно, но в правилната посока.

- Какви други мерки предлагате вие в помощ на икономиката?

- На практика в момента трябва много сериозно да се вземе позиция относно ликвидността в българските компании, тя е трагична, всеки ден изчезват парите и няма икономика, която може да оцелее в тази ситуация. В момента от крехкия оптимизъм, че нещо може да се направи, идва ужасът, че нищо няма да се направи.

- Може ли да се постигне компромис между предложенията на работодателите и държавата? Правителството например увеличи секторите, които да подпомогне, пак по ваше настояване.

- Да, това е факт, направиха го и смятам, че това е от добрите мерки. Има много ясни заявки, че трябва да се помогне на бизнеса, но не се знае как и поради това не можем да постигнем значими резултати. Притеснението ми е, че не се виждат прагматичните ходове, които са наложителни. Да започнат да се възстановяват всички пари, които държавата задържа на бизнеса, това би било хубав знак, че тя ще бъде коректна.

- Имате предвид спрените обществени поръчки?

- Да, спрените обществени поръчки, спрените разплащания за вече извършени от бизнеса услуги. Имам чувството, че някой не разбира, че сме в криза.

Общо взето, стои една много спартанска политика като линия на държавата - нали знаете, че в Древна Спарта са правили войници от онези бебета, които не се удавят в кацата с вино, и те ставали най-добрите спартанци. Нещо подобно е в момента - който оцелее, оцелее, да стигнем дъното, а когато се види светлината в тунела, ще помогнем енергично на оцелелите компании да се възстановят и да се върнат на печалба. Само че в тези сложни времена, когато не е определен срокът на кризата и зависи от ирационални процеси, докато дойде денят на спасението, може да няма какво да се спасява.

И в криза се виждат сериозните, отговорните управленски решения за обществото и стопанството на България. Нека да приложат мерките от Гърция, Сърбия и Румъния, защото това са нашите локални конкуренти. След края на кризата точно с тях ще се борим за завода на "Фолскваген", за привличане на други инвеститори. Представете си какво ще стане, ако те излязат със съхранени икономики, тогава, вместо да местим отново нагоре кривата на растежа си, ще продължим да дълбаем, защото вече ще сме загубили макар и мъничкото си предимство. А точно това е голямата болка - че ние чакаме да бъдем разбрани, че ние съхраняваме икономическото бъдеще на България. Това не е позиция на останалите ми колеги, това е моята оценка.

- А бизнесът от своя страна какво трябва да предприеме, за да си помогне сам?

- Той е оставен сам. Надявам се, че бизнесът ще имаимунитет към случващото се наоколо, за да съхрани себе си и потенциалите си. Още по-грубо ще бъде да се откаже от всякаква помощ и да започне да защитава най-егоистичните си интереси, за да се съхрани като икономика и позиции. Тук вече става въпрос дали в бизнеса е останала и капка нагласа за това, че ще издържат до по-добри дни. Направи ми впечатление колко интелигентна е мярката в Гърция, там казват: "Ние подкрепяме ликвидността на цялото общество, но за 45 дни, след това решаваме дали има ефект и продължаваме напред". Аз не съм прочел никъде нито една икономическа мярка, която да е взета за България. Това нещо се отлага за по-добри дни.

- А допълнителният капитал за ББР, безлихвените кредити за засегнатите фирми и граждани, отлагането на данъци?

- Това са мерки, които са на практика от банковата система. Тя го прави не защото много обича да губи, а защото тя по този начин се спасява.

В интерес на истината ББР има много по-рационално поведение и смятам, че там имаме нелош шанс да се създадат добри прецеденти. Анонсираната подкрепа на ликвидността на банките, изваждането от постоянната заплаха, че някой ще бъде категоризиран като лош кредитен получател, не са маловажни неща.

- Как се справят членовете на камарата? По ваши наблюдения кои браншове са най-засегнати, затварят ли се вече предприятия?

- Най-засегнати са в сферата на услугите, малките бизнеси един по един затварят и в това е най-видимата характеристика, че мярката 60/40 не работи. "Стомана индъстри" - основен работодател в Перник, затварят и по-големи предприятия, и тъжното е, че го правят, защото не виждат смисъл да останат. Освобождават 1/3 от работниците си. Може да се окаже, че групата "Виохалко", която оперира и в Гърция, и в България, са решили, че е по-изгодно да се прави индустрия в Гърция, която е много по-скъпа държава.

- Като изключим икономическите мерки, държавата реагира ли адекватно на ситуацията, навременни ли са действията ѝ?

- Категоричността, с която се поставят нещата за извънредното положение, е някаква защита, че ще излезем от кризата. Привърженик съм на строгите мерки, които да гарантират по-бързото им отпадане. Добре е да се вслушваме в съветите на тези, които в момента менажират кризисния процес.

- Смятате ли, че наистина имаме нужда от толкова голяма помощ – до 10 млрд. лв., колкото може да бъде новият ни дълг?

- Смятам, че това специално е правилно решение. Това не значи, че този дълг ще бъде на всяка цена изтеглен, това трябва да бъде ясно, и чисто оперативно така се прави - получаваш максималния лимит, който ти отпуска Народното събрание, и в зависимост от конкретната ситуация можеш да прецениш кога е най-добре да излезеш на облигационните пазари, да емитираш допълнителен дълг, и то по интелигентен начин, и да се получи най-ниската възможна цена. Аз лично съм привърженик - нека има голяма горна граница, пък дай боже да не го използваме.

- Каква е вашата прогноза за икономиката ни, след като отмине кризата? По-зле ли ще бъде от 2008 г. и ще успеем ли да се справим?

- Все още има шансове да се възстановим без най-големите щети. Все още имаме механизъм, с който може те да се намалят. Изграждане на доверие на хората, които ще работят след това, е този механизъм. Например в един материал на лабораторията за анализи във Висшето училище по застраховане и финанси е написано нещо просто - за някакъв период от време да се либерализира действието на контролните органи в КФН, НОИ, НАП, защото точно в този момент допълнително насищане с напрежение на цялата система в икономиката не е здравословно. Това са мерки без пари, и това е някаква писта, акт на споделяне на трудностите за всички.