Дата: 24.04.2020

Източник: БСК

Прочетено: 2838

Точно преди 40 години - на 25 април 1980 г., представители на най-големите български предприятия учредяват Българската индустриална стопанска асоциация (Bulgarian Industrial Association), преименувана по-късно в „Българска стопанска камара“. БИСА е първата неправителствена организация в бившия социалистически лагер, проводник на пазарните отношения в България. Макар и във времена на планова икономика и силен партийно-политически натиск, организацията успява да наложи някои съвременни, не само за онова време, но и за днес, принципи на пазарно поведение.

БИСА създава първия в България фонд за рисков капитал и първата търговска банка (Банка за стопански инициативи АД), чрез които финансира изграждането на повече от 600 малки и средни предприятия. Голяма част от тях се развиват успешно и днес. Важна част от дейността на БИСА е свързана със създаването на технологични паркове към Техническите университети в София и Варна, работещи в областта на трансфера на технологии.

Преминаването от планова към пазарна икономика неминуемо води до навлизане в нова фаза на ролята на БСК за развитие на българската индустрия. Камарата активно привлича чуждестранни инвестиции, участва в процеса на приватизация, участва в нормотворчеството, касаещо бизнеса в преходния период, и поставянето на българската икономика на пазарни основи.

Изключително важна е ролята на БСК за развитието на диалога между работодатели и синдикати, за изграждането на системата за социално партньорство в страната. Под егидата на БСК и с нейно дейно участие са създадени първите регионални и браншови работодателски организации, и стартира колективното трудово договаряне на браншово и фирмено ниво. БСК, като единствена по това време работодателска организация в България, е инициатор и учредител на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Сред сериозните заслуги на БСК за развитието на съвременната българска икономика са:

  • създаването на Софийска фондова борса, която постави основите на съвременния български фондов пазар;
  • въвеждането на Арбитражния съд като институция, спомагаща за по-бързо разрешаване на търговски спорове;
  • създаването на първите в страната здравни и пенсионни фондове, както и първата лизингова компания – „Интерлийз” АД;
  • Първата в България мрежа за достъп до интернет и първия електронен подпис (BulSign) чрез международната сертифицираща организация GlobalSign.

БСК стана проводник на европейското членство на страната чрез създаването на Смесения консултативен комитет България – Европейски съюз. Камарата е инициатор и съучредител на Комитета и го председателства от българска страна в продължение на два последователни мандата.

Особено активна е ролята на БСК за формирането на икономическата политика в България, разработването и усъвършенстването на нормативната база в социалната и икономическата сфера, изготвянето на анализи, проучвания и експертни оценки в областта на индустриалната, данъчната и социалната политика, индустриалните отношения, опазването на околната среда, техническите изисквания към продуктите, развитието на малките и средни предприятия и др.

Благодарение на експертния потенциал на БСК и позицията й като национално представителна работодателска организация, са решени немалък кръг проблеми в сферата на икономиката.

През 30-те тежки години на политико-икономически преход БСК се утвърди като един от водещите партньори на държавата при определянето на икономическата политика, запазвайки своята партийна неангажираност и водена единствено от принципите за национално отговорно поведение, компетентност и коректност.

ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БСК РАДОСВЕТ РАДЕВ ПО ПОВОД ГОДИШНИНАТА