Дата: 06.07.2020

Източник: вестник "Марица"

Прочетено: 699

Гъвкавостта и бързината, с които администрацията взима и привежда в действие своите решения, имат драстично по-голямо значение за икономиката в период на криза

 

-Много се изговори за недостатъците на мярката 60/40 за запазване на работните места по време на кризата заради COVID-19. Все пак, защо тази мярка не успя да сработи на 100 % и да е в полза на бизнеса?

По оценки на наши членове, няколко са слабите моменти в дизайна на мярката. На първо място, изискването за доплащане от работодателя на 40% от осигурителния доход на работници и служители, които не работят. Това значително стесни кръга на работодателите, които могат да се възползват от мярката. За много работодатели, разчитащи на обороти за покриване на текущи задължения, мярката не беше подходяща, поради липса на ликвидни средства. На следващо място, първоначалният вариант на постановлението предвиждаше разходите за осигурителни вноски да се поемат напълно от работодателите. Така на практика допълнително се увеличаваше делът на средствата, които работодателят следваше да отдели. Този недостатък донякъде беше коригиран в хода на прилагане на мярката. В известна степен, пречка се яви и изискването за липса на публични задължения. Независимо, че за дълъг период от време това беше единствената функционираща мярка, тя успя да обхване малко над 5% от работодателите. Последните промени обаче ни дават надежда, че този процент ще се повиши, защото се удължава срокът на нейното действие до 30 септември, а при необходимост и до по-късно. Мярката вече е отворена и за наемане на безработни от Бюрата по труда, освен това се разшири и обхватът на секторите, които могат да кандидатстват. Акцентира се най-вече на хотелиерство, ресторантьорство и сезонните работници.

-Как изглежда пазарът на труда в България в условията на COVID-19 през погледа на БСК?

Ситуацията, породена от COVID-19, сложи край на рекордните постижения на пазара на труда в България пред последните няколко години, но това има и своите здравословни ефекти. Причината е, че трудовият ни пазар имаше признаци на „прегряване“. Липсата на работна ръка – и в количествено, но най-вече в качествено отношение, минираше развитието на икономиката през последните години. Смятам, че въпреки кризата, този проблем не е изчезнал и ние ще продължим да изпитваме недостиг на кадри. Думата „безработица“ по принцип е плашеща, особено за хората, изгубили работата си, но в определени граници безработицата е здравословна за икономиката, защото по този начин конкуренцията на трудовия пазар се засилва.

Добрата новина е, че нивата на безработица не скочиха прекалено високо в резултат на кризата, каквито бяха първоначалните прогнози. По данни на НСИ, през м. март 2020 г. спрямо същия месец на предходната година наетите лица общо в икономиката са намалели с 54 000 души, като най-голямо е намалението в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ (25 000 души) и в преработващата промишленост (21 000 души). По данни на Агенцията по заетостта, равнището на безработицата през м. май е 9%, което е с 3.7 процентни пункта повече от същия месец на миналата година. Успоредно с това, обаче, нараства броят на започващите работа безработни лица (над 26 хил. души през м. май). Надявам се нивата на безработица да се запазят в тези граници, макар да не изключвам възможността наесен отново да преживеем вълна от рестрикции, респективно – от нови затруднения пред работодателите да съхранят работниците си.

-Какъв хоризонт се очертава пред работодателите за съживяване на икономиката? В тази връзка, могат ли да се диверсифицират някои дейности или отрасли?

От изключителна важност за всеки бизнес е спокойствието, сигурността и ясната перспектива. За да се развива който и да било бизнес, той трябва да може да планира. Това в момента е най-големият проблем – невъзможността за планиране! Живеем в изключително несигурно време, във всеки момент можем отново да се озовем в извънредна ситуация. Това поставя бизнеса пред необходимостта да е изключително предпазлив, да се стреми да поддържа резерви, да оптимизира разходите си. Много бизнеси се оказаха в липса на ликвидност по време на кризата, а други са на границата и една втора вълна би ги поставила на колене. Затова е важно да се осигури необходимият оборотен капитал. Тук е ролята на държавата и на банковата система – да се потърсят механизми за ефективна подкрепа на онези бизнес единици, които показват жизнеспособност, които в един следкризисен период могат бързо да се възстановят и да растат.

Що се отнася до диверсификацията, то тя е процес – това не е нещо, което се случва изведнъж, макар да видяхме, че не малко бизнеси се преориентираха в периода на криза и започнаха да произвеждат нови артикули, да търсят нови пазари. Ако говорим за диверсификация на пазарите, там също нещата не стават за един ден, особено на фона на нестабилността на веригите от доставки. Необходимо е проучване на пазарите, планиране, договориране с отсрещната страна и т.н. – все неща, които в условия на световна криза са с твърде неясен резултат.

-Според Вас ще сработи ли моделът минимална работна заплата (МРЗ) по сектори?

Независимо че подписахме т. нар. Тристранно споразумение, все още не сме стигнали до договореност със синдикатите за създаване на механизъм за определяне на размера на националната МРЗ. Основният дебат тук е за тавана на нейното равнище спрямо достигнатата средна работна заплата. Също, трябва ли да се отчита достигнатото средно равнище от около 41-42% в държавите-членки на ЕС, които имат национална МРЗ.

Част от договореността в Тристранното споразумение е създаването на процедура за последващо договаряне на минимални заплати по икономически дейности. Категорично сме против определяне на МРЗ по браншове извън процедурите и натрупания опит при сключване на браншови колективни трудови договори, каквито и сега съществуват. Няма никакви ограничения за водене на преговори за тяхното актуализиране, при спазване на основния принцип – валидност на постигнатите договорености само за представените страни.

-Европейската комисия одобри за България схема в размер на 150 млн.евро в подкрепа на МСП за справяне с последиците от пандемията. Тръгнаха ли тези средства реално към бизнеса и има ли препъникамъни за тяхното получаване?

Проекцията на тези средства намери своето изражение в две процедури на Министерство на икономиката, чрез ОП „Иновации и конкурентоспособност“. Едната е насочена към микро- и малки предприятия, а другата - към средни предприятия. Три седмици след полученото одобрение от ЕК (24.04.2020 г.), на 14 май стартира първата процедура, в която микро- и малките предприятия, засегнати от кризата, кандидатстваха за безвъзмездна подкрепа за ликвидност в размер от 3 до 10 хил. лв. Още в първия ден, за по-малко от 5 часа, бяха подадени електронно над 8 400 проектни предложения - свидетелство за изключителния интерес към процедурата. Срокът за кандидатстване приключи на 15 юни, с подадени 27 619 заявления за над 225 млн. лв. За съжаление, близо месец и половина след старта на процедурата има подписани едва 880 договора на стойност малко над 7 млн. лв. Първите изплатени средства по тези договори се очаква да стигнат до фирмите в началото на месец юли, когато очакваме да бъде отворена за кандидатстване и втората планирана процедура – за средни предприятия, с общ бюджет от 200 млн. лв., която предвижда подкрепа за компаниите в размер от 30 до 150 хил. лв.

Моята оценка е, че предвидените мерки за безвъзмездна подкрепа са полезни, което се потвърждава и от огромния интерес към тях, но сроковете, в които средствата достигат до бизнеса, ги превръщат от кризисни в post-Covid мерки. Гъвкавостта и бързината, с които администрацията взима и привежда в действие своите решения, имат драстично по-голямо значение за икономиката в период на криза, отколкото в обичайните бизнес условия.

-Поддържате ли тезата, че COVID-19 е конспирация с цел преразпределяне на световни капитали?

Далеч съм от мисълта за каквато и да било конспиративност, но смятам, че проблемът е преекспониран. Правителствата в световен мащаб като че ли намериха удобен повод да приложат свръхрестрикции. Можеше да се действа малко по-внимателно, особено по отношение на блокиращите икономиката мерки. Защото без работеща икономика не могат да се поддържат обществените системи, вкл. здравеопазването, социалното подпомагане и т.н.

-Вашето становище относно проектозакона за „спящите акции“. Има ли капани в него?

Българската стопанска камара първа излезе с изключително аргументирано становище срещу законопроекта в края на м. май. Впрочем, аналогично становище направихме още в началото на 2019 г., когато Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане Концепция за промяна на закона за т.нар. „спящи акции“. Този законопроект е една изключителна несправедливост по отношение на над 2 млн. български граждани, основно хора в предпенсионна и пенсионна възраст. Законопроектът е лобистки, противоконституционен, дискриминационен, обслужващ интересите на тесен кръг частно-правни субекти. С него държавата ни ще даде изключително лош сигнал към всички местни и чуждестранни инвеститори, а цените на борсовите индекси ще спаднат и това няма да е в полза на никого. Дълбоко се надявам вносителят да оттегли предложението си, особено като се има предвид, че срещу него се обявиха практически всички заинтересовани страни, вкл. синдикатите, работодателските организации, организациите от финансовия сектор и др.

-Кои са трите спешни промени, които трябва да се извършат в Кодекса на труда?

През последните години УС на БСК декларира на два пъти необходимостта от широк обществен и експертен дебат за необходимостта от основни промени в трудовото законодателство, вкл. за нов Кодекс на труда. Действащият у нас КТ, в сила от 1987 г., е приет в условията на плановата икономика, при коренно различни обществени условия и съответстващите на тях трудови отношения. Той копира многобройни изисквания и принципи от предшестващия КТ от 1951 г., който на свой ред е заимствал принципите и основни изисквания на Кодекса от закони за труда от 1922 г. на Руската Федерация. През годините КТ е претърпял множество промени и, в крайна сметка, степента на прилагането му, ефективността на административния контрол и крайните резултати от функционирането на пазара на труда са изключително ниски.

По тези причини, смятам, че изобщо не трябва да говорим за три, пет или каквото и да е число промени в КТ, защото това би означавало да сътворим поредната нормативна кръпка. Необходимо е генерално да осъвременим трудовото си законодателство, ако искаме да развиваме съвременна икономика, основана на съвременни индустриални отношения.

 интервюто взе Мария Петрова