Дата: 11.09.2020

Източник: Economic.bg

Прочетено: 474

Нестабилната икономическа обстановка прави бизнеса пасивен в плановете му, а това означава орязване на бюджетите и отлагане на планирани разширения

Икономическата обстановка в страната се обостря с всеки изминал месец заради продължителното влияние на здравната криза върху бизнес активността и ежедневието ни. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България се топи, бележейки антирекорд за последните 20 години. А това се отразява по цялата верига и за никого не е изненада, че задлъжнялостта на хората и компаниите расте под булото от предоговорени кредити.

Липсата на свеж капитал, продиктувана от намалялото търсене и трудните за достъп правителствени стимули, се отразяват както на корпоративните бюджети, така и на платежоспособността на населението.

"В момента политиките и държавните мерки трябва да се фокусират върху два основни аспекта – подпомагане на рисковите и най-пострадалите от кризисната ситуация социално-икономически групи и насърчаване на икономическата трансформация и преструктуриране", коментира за Economic.bg Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България и управител на EOS Matrix.

Негативното влияние на редица фактори подкопаха икономическия растеж на България и страната изпрати най-слабото си тримесечие за последните две десетилетия. БВП се сви с 8.5% през второто тримесечие на тази година, сравнено със същия период на миналата, според ревизираните данни на Националния статистически институт. Въпреки силното потъване прогнозите на експертите от Bloomberg за 10% спад и оценката на ING за потъване от 9.5% не се сбъднаха.

Това, което не ни даде държавата

По време на криза бизнесът има най-голяма нужда да усеща подкрепа на национално ниво. Очаква се, че данъците, които е плащал в продължение на години, и цялостният принос за развитие на местния пазар ще бъдат оценени и точно в най-тежкия момент ще му бъде подадена ръка. На теория това е нормално да се случи, защото на макрониво вълната от фалити би струвала много повече на данъкоплатците в дългосрочен план, отколкото да се отдели капитал за грантове. Допълнителната ликвидност би дала тласък на пазарите, а ако това се случи, те ще потърсят нова работна ръка и заетостта отново ще се покачи.

Докато едни асоциации си мълчаха по време на извънредното положение, други притискаха управляващите, като проактивно предлагаха решения, които да работят за тях, а не за цялата система. Според експертите мерките дават тласък на някои браншове, но няма цялостен план, което прави работата неефективна и на парче.

"Подкрепа за бизнеса от страна на правителството няма. Дори единствената случила се мярката "60/40" не беше в полза на компаниите, а на заетостта", коментира председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев за Economic.bg. "Бизнесът с по-дълга история е имал както добри, така и лоши дни. Компаниите в България имат ДНК-то на родени в страна, в която бизнесът не е толериран и така са развили инстинкт за самосъхранение. Въпреки това част от тях няма да могат да оцелеят заради ненавременни действия от страна на управляващите", добавя той..

През юни корпоративните фалити скачат с 80% спрямо месец май, но като цяло за периода март-май, когато в България действаше извънредното положение, са отчетени значително по-малко подобни случаи, но това е нормално предвид факта, че съдилищата не работеха. На годишна база ръстът им през юни е 32%, а през юли - 24%, според данни на Агенцията по вписванията.

Дълговете ще ги мислим през април

Към този момент банките не отчитат голяма част от необслужваните кредити като такива и съответно не трупат съразмерни провизии срещу обезценки. Това е благодарение на мораториума върху погасяването на кредитите, който беше разрешен от Европейският банков орган и приложен от БНБ. Това дава възможност на бизнеса да си поеме глътка свеж въздух в период на намалени обороти. Подобни облекчения липсваха през миналата криза и според анализаторите ползите от тях се усетиха от всички.

Към края на юли банките в България са отсрочили задълженията на 14 114 фирми. Общо предоговорените кредити за бизнеса възлизат на 6.9 млрд. лв., или средно 500 хил. лв. на компания, по изчисления на Economic.bg въз основа на статистика от БНБ.

Разходите от държавния бюджет продължават да бъдат значително по-малко спрямо първите осем месеца на 2019 г. Данните на Министерството на финансите показват, че намалението е с 940 млн. лв., достигайки 27.3 млрд. лв. Бюджетът е дал повече само за социални и здравноосигурителни плащания и при разходите за персонал.

"Задължително е да има фалити, защото те са естествена част от икономиката. Нормално е компаниите, които не са били подготвени за подобен шок и са работели ден за ден преди кризата, сега да се оттеглят от пазара", коментира икономистът, като добави, че липсата на банкрутирали бизнеси, би била по-притеснителна: "Ако няма фалити, значи на пазара има зомби компании, оцеляващи с външни средства".

Някой ден, но не днес

Стайков очаква през второто полугодие мерките на правителството да наберат инерция и да дадат резултат, предотвратявайки масово банкрутиране на компании и планина от необслужвани кредити на физически лица.

Засега не се забелязва положително раздвижване при търсенето и предлагането, като дори се отчитат негативни рекорди на нашия пазар, по данни на Евростат. За трети пореден месец търговията на дребно у нас е с най-дълбок годишен спад сред европейските икономики - 17.5%, като данните за юли показват, че това потъване е два пъти по-голямо от втората държава в класацията – Малта, която отбеляза спад от 8.1%. След нея са Люксембург, Хърватия и Словения, съответно със 6.1, 5 и 4.7%.

Българското обществото все още не може да се отърси от загубените работни места, понижената потребителска увереност и липсата на сигурност. Домакинствата, както и фирмите, са изпитали голяма нужда да предоговорят заемите си. Подадени са 107 184 броя искания за отсрочване на обща стойност 2.32 млрд. лв., от които са одобрени 93 073 на стойност 2.094 млрд. лв. Като това са 8.36% от всички заемите, отпуснати на граждани, по изчисления на Economic.bg въз основа на статистика от БНБ към края на юли.

Потребителят не може да си позволи да пазарува със същите темпове, както преди една година. Спадът при търсенето подкопава приходите на компаниите, което от своя страна нанася удар по всички звена на веригата на доставки.

Кризата не подмина финансовите институции

Нестабилната икономическа обстановка прави бизнеса пасивен в плановете му, а това означава орязване на бюджетите и отлагане на планирани разширения. Тенденцията се открива и в резултатите на кредиторите, защото не се появяват нови клиенти, а старите искат предоговаряне на задълженията.

"В последните месеци кредитирането се забави и това рефлектира върху финансовите резултати на финансовите институции. Голяма част от взетия дълг е от бизнеса, а той претърпя тежки загуби през март-май", сподели Стайков.

През второто тримесечие на 2020 г. банковият сектор отчита спад на нетната печалба от 64% на годишна база и от 26% на тримесечна до едва 219.1 млн. лв.

"Към момента не очаквам силен ръст на необслужваните кредити през следващата година, но, разбира се, това ще зависи от развитието на пандемичната обстановка и възможността да се адаптираме към новата реалност", добави Димитров.

Очевидно е, че несигурността прави всички предпазливи – компаниите отлагат разширявания, физическите лица се стремят да ограничат максимално разходите си, а анализаторите се въздържат от смели прогнози. Гледа се със скептицизъм на тези, които си позволят да застанат смело зад очакванията си за бъдещето развитие на страната. Възможно е да се въведат регулации за отделни сектори, дейности или за цялата икономика, което да заличи лекия напредък, постигнат с много усилия и с цената на силни промени в монетарната и бюджетна политика.

И докато някои се утешават с неизвестността, задлъжнялостта на българския пазар се увеличава, портфейлите на хората принадлежат на банките, а фалитите са се превърнали в част от ежедневието ни. Очаква се завесата да падне през април с края на мораториума по кредитите и размера на необслужваните кредити да стане публично достояние. Тогава колекторските компании ще изиграят ключова роля, а банките ще опрат до резервите, които трупат през последните месеци.