Автор: Борислав Георгиев
Анализът е авторски и молим да не се приема като официална позиция на БСК.
Българският износ, внос и устойчивото отрицателното салдо и за полугодието на 2022 г. бележат значителен ръст с повече от 40% съгласно числата на световната външнотърговска статистика. Анализът и сравнението, представени в таблицата, и изводите са направени на основание информацията от www.trademap.org. Екстраполацията за цялата 2022 г. е направена на база полугодието, на база съотношения от 2021 г.
Заради силно отворения си характер, българската икономика расте значително, въпреки нарушените вериги на доставки, Ковид-19, политическите турбуленции в България и военните действия в Украйна. Развитието се дължи на външни фактори и промени в ЕС и страните от ОИСР, които имат повече от 60% дял в българската външна търговия. Съща така и на факта, че съществената част от водещите български фирми – износителки за милиарди, не са българска собственост. Трудно се забелязва каквато и да било причинно-следствена връзка на този растеж с броя и промените в българските министерства. За съжаление обаче, има примери на пропуснати ползи за България, заради ограничената функционална грамотност на ръководното ниво, както в администрацията, така и в деловите среди.
Числата в приложената таблица дават достатъчна картина за динамиката от последните пет години. Поради злободневността на темата е добавена и информацията за енергетиката и, в частност – електроенергията. В изложението са дадени конкретни примери, направени на базата сравнение, огледална статистика и анализ на информацията от посочения световен източник.
В публичното пространство сляпо се налагат тези за развитие на икономиката, на база спорни икономически модели и усвояване на евро и/или „зелена сделка“ и цифровизация, без те да бъдат сравнени и анализирани с цитираните световни външнотърговски данни за България. Добрият лекар задължително ползва лабораторни изследвания и други обективни картини, преди да постави диагнозата и да лекува. Следващите принципни и конкретни примери показват различията и съществените разминавания в този процес.
Българските външнотърговски данни през последните години са достъпни за световна сравнимост със закъснение от три месеца, докато за водещите икономики в света - САЩ и/или балкански държави – Турция, са налични в рамките на месец. Не се използва огледалната статистика - сравнение на българските числа, например, за износа и вноса на енерго ресурсите с тези от нашите партньори. Средногодишно, последните години България заплаща на РФ 1,2 млрд. лева, а за 2021 г. близо 2,2 млрд. лева повече от това, което показват руските данни за вноса на руски природен газ у нас. За последните десет години средногодишно отрицателната огледална разлика при вноса на нефт е 1,7 млрд. лева с РФ, като за 2021 г. е 900 млн. лева. Тези огледални милиардни разлики в ущърб на България не се проучват и анализират. Не се сравняват и натуралните показатели при износа и вноса, например, на селскостопанска продукция на Балканите. Тоновете домати, череши, праскови, лук, сирене и т.н., а не стойността, дават най-точна картина къде сме били и къде сме днес в сравнение, например, със сърбите, македонците, румънците, гърците и турците.
Трудно се постига развитие и/ или устойчивост без своевременни данни и поне балканска сравнимост.
България е с най-малък отрицателен баланс на Балканите при вноса на енергоресурси, но с най-голям дял на стойността на вноса на природен газ. Затова стратегическото решение е не просто диверсификация, а намаляване на дела на вноса на природния газ. Възможно решение е производството на ел. енергия, където от десетилетия сме нетен (включително след приспадане на десетките милиони евро, каквато е стойността на внасяните касети за АЕЦ) износител. За полугодието на 2022 г. пропуснатата полза за България от неработещия най-голям „зелен акумулатор“ на Балканите, който даваше годишно 422 Гигават часа – ПАВЕЦ Чаира, е 42 млн. евро (тази сума е два пъти повече от разходите по бюджета на Министерството на енергетиката)!
Износът на пшеница от България за полугодието на 2022 г. от мтп 1001 е на стойност 844 млн. евро (това е стойност, равна и по-голяма от целия годишен български износ поотделно за всяка от 2018, 2019, 2020 г.) или близо 2,5 млн. тона пшеница. Пазари на българската пшеница са основни световни доставчици на природен газ. След като българският бюджет подпомага зърнопроизводителите, то има основание те да помогнат в евентуални преговори за доставка на природен газ от тези доставчици, както правят други страни.
Показател ДБ (съотношение на внасяните тонове Домати и Банани) е красноречива диагноза за българското производството на домати. Използвах световните числа за внос на домати (от мтп 0702) и банани (от мтп 0803) в тона. Средногодишно до 2020 г. включително, в България се внасят близо 81 хил. тона домати и малко повече от 57 хил. тона банани (индекс 1.41) – България е безспорен водач на Балканите. За Румъния е 0.4, Сърбия – 0.41, Северна Македония – 0.21, Гърция 0.1, Хърватия – 0.19, Турция 0.01, Германия е 0,55, САЩ – 0,36, Китай – 0,00, РФ – 0,35. За полугодието на 2022 г. България е с показател 1,42, Турция – 0,01, Гърция - 0,08, Румъния - 0,40, Сърбия - 0,41. Само България е „отличник“ и внася много повече тонове домати, отколкото тонове банани. Възможно обяснение за това е устойчивото самоунищожаване през последните десетилетия на българското производство като мащаб, сортова структура, качество. Такъв показател трябва задължително да присъства при различните визии, стратегии, програми, за да има пълната картина за водещите стоки.
Външнотърговските показатели за българската икономика показват растеж и развитие, въпреки и независимо от партийните битки, намаляващото население и световните кризи. Анализът и сравнението им е условие за устойчива икономика.
________
Борислав Георгиев е роден в София 1950 г., инженер по автоматизация на промишлеността - ВМЕИ София - 1975 г. Има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност -1996, заповането на преговирите за членство в ЕС. Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.
