Общо регистрираните електрически автомобила (EV или съкращение от английскoто словосъчетание electric vehicle – бел. авт.) в България към октомври наброяват 9 889. Това е с 2 472 повече или ръст от 33,3 процента спрямо бройката към началото на този април. Данните, предоставени на БТА, са на Националната браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ чрез портала за отворени данни data.egov.bg.
Съотнесено към ръста в общия брой в страната с нови регистрации от 114 937 единици към 1 октомври, електрическите заемат дял от 2,2 на сто. Това е броят на всички регистрирани в МВР автомобили за съответния период независимо дали са фабрично нови или втора употреба.
Регистрациите при хибридите към 1 октомври са с четвърт повече спрямо бройката към 1 април или 7 028 единици, сочи обобщената информация на ИКЕМ.
Автомобилният парк в България, според вида на задвижване и категорията, в началото на есента изглежда така: общо леките автомобили са 3 544 988 (3,4 на сто ръст за шест месеца). От тях тези с двигатели с вътрешно горене са 2 994 837, където хибридите са 35 621, а чисто електрическите – 9 889.
От ИКЕМ следят и развитието на мрежата от зарядни станции за автомобила, които към октомври надхвърлят 1 350 "колонки" или с 25 на сто повече спрямо станциите година по-рано. Развитие е отчетено и при точките на зарядните станции в страната. Ако в началото на тази година локациите са 751-а, то към октомври те достигат 820. Всичко това ще рече, че към момента на 1 зарядна станция се падат малко над 7 автомобила за обслужване. Подобна цифра доближава България до средноевропейския еквивалент от 6.4 електромобила на една станция, изчисляват от браншовата организация.
“Вижда се, че броят на зарядните станции расте предимно с откриване на нови локации, което е добре“, коментираха от ИКЕМ. Все пак свободата на пътуване или достъпа до безпрепятствено и лесно зареждане в цялата страна е водещо предизвикателство за желаещите да се сдобият с EV потребители в страната, заедно с цената за покупка на такъв, посочват от организацията.
“На ниво Министерски съвет (МС) трябва да бъде определен национален координатор за електрическата мобилност“, се обявяват от браншовата организация. Наравно с тази препоръка към изпълнителната власт, от ИКЕМ имат други осем целеви предложения за ускорено проникване на електромобилността в страната.
Според тях трябва да се определи едно или повече министерства за ресорни и като такива да са натоварени с конкретни задачи по развитието на електромобилността, в който процес трябва да се използва активно опита на представителите от секторните организации.
Тласък на развитието могат да дадат и отделни регулаторни мерки като вменяване на задължението на общините да осигурят места за зарядни устройства на поне две места за паркиране или пък наличието на нормативни стимули за електроразпределителните дружества да предоставят лесен достъп до електроенергийната мрежа.
Стимулите, според представителите на ИКЕМ, трябва да са насочени и към малките и средни предприятия (МСП) или по-точно към онези МСП, които инвестират в изграждането и управление на инфраструктура за зареждане с електроенергия.
Стимулите трябва да обхванат и при таксите, данъците и регистрацията на автомобили, така че да повлияят на потребителския интерес. В случая основен принцип трябва да бъде “замърсителят плаща“, предлагат от ИКЕМ. Специалните мерки могат да бъдат субсидии за превозни средства с нулеви емисии, разделение на таксите и данъците в зависимост от равнището на емисиите, заедно със схеми за бракуване на най-замърсяващите превозни средства, за каквито са посочени тези със стандарт за емисии Евро 3 или по-нисък.
От ИКЕМ предлагат и да се създаде национален портал от типа Smart Grid за връзка между Електроенергийния системен оператор (ЕСО), ЕРП, операторите на зарядна инфраструктура и услуги в областта на електрическото задвижване.
Важен ангажимент на държавата за ИКЕМ е тя да предостави облачна услуга за общодостъпна информация за зарядните точки, условията за ползване, свързаните услуги и прочие.
