16.11.2023

Проектобюджетът, разработен от Министерството на финансите, няма да повиши благосъстоянието на българското общество. В това бе категоричен пред Искра.бг икономическият съветник в Българската стопанска камара /БСК/ и преподавател в УНСС доц. Щерьо Ножаров. Той подчерта, че в целите на бюджета, така както е зададен, липсва икономически растеж. По принцип целите са: инвестиционни политики, социални политики и на трето място – реформи.

„Целият този проект трябва да се разглежда комплексно, тоест с пакета данъчни закони, който го предхожда, с 3-годишната Маркоикономическа прогноза и със съответно реформите, които се движат въобще в обществото. Например, в моя сектор висшето образование, откакто е дошло на власт това правителство, има 0 реформи“, коментира още той.

Освен това този бюджет според Ножаров не е синхронизиран с концепцията на Плана за възстановяване и устойчивост, където се съдържат всички реформи, които са започнати. А е било правилно това да бъде направено, защото има предвидено финансиране, което трябва да се допълва, за да се получи мултиплициращ ефект между ПВУ и бюджета.

На въпрос на Искра.бг защо този проектобюджет няма да доведе до увеличаване на благосъстоянието на българите доц. Щерьо Ножаров отговори:

„Защото един бюджет, в условията на свиване на икономиката, около нас има и рецесия, трябва да е насочен към икономически растеж. На второ място, един бюджет в условията на инфлация и на свиване на икономиката, трябва да бъде насочен към овладяване и донякъде охлаждане на търсенето и стимулиране на предлагането. Така че това е проинфлационен бюджет, а проинфлационните бюджети обикновено водят до обедняване на хората. Защото дори и да се вдигнат номиналните доходи чрез социални политики, покупателната им способност ще намалее.“

Според икономиста дори и целта за икономически растеж в бюджета не е висока. Заложената от финансовото министерство е 3.2%. В същото време вчера есенната прогноза на Европейската комисия показа растеж за България през 2024 година от 1.8 на сто.

„Истината е някъде по средата, защото има и множество други институции, които дават разнообразна оценка. Но тя много динамично се променя. Те се ревизират постоянно и надолу заради различни екзогенни събития. Говорим за кризата в Палестина, войната в Украйна, различни промени и динамика, различни промени в Задкавказието. Затова се ревизира, но самият бюджет е построен върху това, че се харчат едни пари, които не се изработват от икономиката. Този бюджет не съдържа инвестиции. Формално капиталовите разходи влизат в статията на инвестициите, а те са много малък процент. Този бюджет не стимулира частните инвестиции, а частните инвестиции в една икономика трябва да са пет пъти повече от публичните инвестиции“, посочи още икономическият съветник в БСК пред Искра.бг.

Според него е абсурдно и да се счита, че увеличаването на заплатите в публичната администрация ще доведе до икономически растеж. За тази мярка са заложени допълнителни 2 милиарда лева в проектобюджета на Асен Василев.

Що се отнася до рязкото повишаване на минималната работна заплата с 20% до 933 лева Щерьо Ножаров подчерта, че дори и синдикатите признават, че член 244 от Кодекса на труда не отговаря на директивата на Европейския съюз /ЕС/. А в нея, и в Конвенцията на МОТ, е посочено, че трябва да се гледа производителността на труда, която се повишава с между 2 и 4%. Така дори и се вземе заложения икономически растеж от 3,2% спрямо 20 на сто повишение на минималната работна заплата, отново няма икономическа обосновка.

Ножаров подчерта, че има отрасли като айти сектора, в които 80% от производствените разходи са за заплати, защото това са таланти в западния смисъл на думата. Затова и вдигането на МРЗ ще се отрази негативно:

„Много ще кажат – да, ама програмистите не взимат минималната работна заплата. Но тя изтласква всички останали заплати.“

Експертът е категоричен, че това рязко повишение на МРЗ ще даде отражение предимно върху работниците, а не върху фирмите, които според него ще намерят начин да се адаптират чрез инвестиции в нови технологии. Така може да се стигне до съкращение на служители за сметка на автоматизиране на производствения процес, за да се спестят разходи за заплати или до запазване на по-квалифицираните кадри с по-високи възнаграждения за сметка на по-нискоквалифицираните, които ще загубят своите работни места.

Другият проблем е, че вдигането на заплатите в публичния сектор води до „издърпване отгоре“ на средната работна заплата, което също се отразява на всички останали възнаграждения и в частния сектор. Тоест, бюджетът може да доведе до увеличаване на безработицата сред хората с ниско образование, която и в момента е около 15% по официалните данни на Националния статистически институт /НСИ/.

Дата: 16.11.2023

Източник: iskra.bg

Прочетено: 254