28.03.2024

БСК беше институционален партньор на събитието

Цените и качеството на храните, търговските практики и икономическият растеж на компаниите и на страната – това бяха горещите теми във фокуса на годишното събитие на списание „Мениджър“ "ОТГОВОРНО ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ". Форумът се проведе днес в София, с институционалната подкрепа на БСК. Като панелист в дискусията участва доц. д-р Щерьо Ножаров - икономически съветник в БСК.

Експортната сила на България

Трудно България може да се нарече експортна икономика. Това заяви доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник към Българска стопанска камара. Той бе един от основните участници в третия панел "Експортната сила на България" на организирания днес от списание "Мениджър" VI годишен форум "Отговорно производство и търговия".

"В горните сегменти на групите преобладават стоките, които са нискотехнологирични - на първо място за горива, после за ресурси. Лошите тенденции са, че зелената икономика изисква трансформация на българската енергетика, която е конструирана по друг начин. Сега ще трябва да има бърза трансформация, която ще доведе до сваляне на основно перо от износа и до оскъпяване на енергията за България, за която в последните години виждаме, че се превръщаме във вносител. У нас високотехнологичният износ е два до три пъти по-нисък от средното за ЕС. Говорим за високотехнологични стоки, които са някъде около 12-13%. А една Франция има 23-25% високотехнологичен износ", каза доц. Ножаров. 

Според него, тук идва сгрешената макроикономическа политика. "България прави около 80 патента годишно. Държави като Румъния и Хърватска 300 патента годишно, а държави като Германия и Франция около 1200 патента годишно. Бизнесът ни няма достъп до иновации и патенти. Имаме 10 пъти по-нисък иновационен достъп от сравними държави, които са национално производство", посочи той.

Като втори проблем Ножаров очерта следното: "Намираме се в структурен бюджетен дефицит, който тепърва и все повече ще се задълбочава. От една страна това се вижда, че взимаме 100% дивиденти от държавните предприятия, за да връзваме бюджетите. Капиталовите разходи са само антицикличен буфер, което води до силен недостиг на публични услуги за бизнеса. Само 17% са частните вътрешни инвестиции, при положение че средното за ЕС е 23%.

Той посочи още, че въпреки силните социални разходи и увеличаването на доходите, икономическият растеж спадна двойно през 2023 спрямо 2022 година. Това е на база несигурната институционална среда, която кара бизнеса да прави по-малки инвестиции, аргументира се Ножаров.

"Спадат частните инвестиции, а в същото време потреблението остава захранвано със същия ресурс. Това говори за структурни проблеми в макроикономическата политика, които не са циклични и тепърва ще се задълбочават. Всички тези структурни проблеми очертават бъдещ дефицит и сериозен натиск върху бизнеса, който ще продължи в следващите 15 години, по мои изчисления, ако някой не направи сериозни промени във фискалната политика", добави Ножаров. 

Вижте още информация за този панел ТУК 

Потребителското изживяване е най-важното

Новите възможности и предизвикателства за електронната търговия в България бе в центъра на откриващата панела презентация, която направи Жанет Найденова, председател на Управителния съвет на Българска Е-комерс асоциация.

„За да има електронна търговия, трябва да има и инфраструктура. В момента в България има 83% интернет потребители, от който 53% са онлайн купувачи (над 2,8 млн. души)“, заяви тя.

По думите ѝ пандемията от COVID-19 е дала голям тласък на дигитализацията на компаниите, тъй като голяма част от физическите обекти бяха затворени и електронната търговия беше единственият канал за поръчване на някои стоки.

За сравнение в Западна Европа, особено в Скандинавието и Великобритания, онлайн купувачите са 89-90%.

Найденова отбеляза, че по отношение на местонахождението на продавачите, 94,4% от купувачите купуват от ситуирани в България онлайн магазини. 32% купуват от продавачи от страни членки на ЕС, а 18% от страни извън ЕС. При 1,5% от продавачите страната не е известна.

Обемът на пазара b2c електронна търговия в България (business to customer - бизнес към потребител) е достигнал 1,95 млрд. евро през 2023 г., допълни тя.

Найденова поясни, че нивото на развитие на електронната търговия, което се определя от параметъра E-GDP (съотношението на обема на електронната търговия към брутния вътрешен продукт в проценти), за първи път е преминало психологическата бариера от 2% през 2023 г., достигайки 2,11%.

По думите ѝ на първо място сред топ онлайн категориите за продукти и услуги е тази за „дрехи, обувки, спортно облекло, аксесоари, чанти и бижута“, след това е категорията за онлайн услуги като настаняване, хотелски резервации, а на трето място са „спортни стоки без спортно облекло“, където влизат уреди за спортуване.

Най-предпочитаният начин на плащане за онлайн поръчки е чрез наложен платеж, като такъв се избира в 60% от случаите. За 31,32% отговарят плащанията с кредитни и дебитни карти, за 4,5% банковите и мобилните плащания, а „на изплащане“ отговаря за 4,10% от покупките.

При начините на доставка водещи са доставка до адрес (53,3%) и до офис на куриер (42,84%). Средната годишна онлайн кошница на един потребител в България е 680 евро, а само 8,63% са върнатите поръчки, закупени онлайн, в рамките на 14 дни.

Найденова подчерта, че 56% от трансграничната търговия в световен мащаб се извършва чрез големите платформи.

„Най-бързият и лесен начин един производител да излезе на външните пазари е чрез големите платформи. 25% от оборота се дължи от Amazon, следван от Ebay“, обясни тя.

В перспектива b2b (бизнес към бизнес) електронната търговия ще надмине обема на пазара на b2c в световен мащаб през следващите 3 години и бизнесът вече трябва да е подготвил стратегията си за това, обобщи тя.

Вижте още от този панел ТУК.

Бизнесът с храни стъпва върху безопасност, качество и устойчивост

Бизнесът с храни - от суровините до трапезата - стъпва върху безопасност, качество и устойчивост. В устойчивостта се включват цял комплекс от изисквания, които се наричат политики. Тогава в устойчивостта намират място цените и достъпността до храната, всички тези нива на сигурност на обществото и доверие на обществото в тази устойчивост. Само тогава имаме доверие в пазара, доверие в операторите, доверие в продуктите. Това заяви зам.-министърът на земеделието и храните в оставка Александър Йоцев, който беше специален гост в първия панел "Храни и напитки - трансформация и адаптация".

Той обясни, че Българската агенция за безопасност на храните е структура с капацитет, но няма потенциал като брой инспектори да обхване цялата страна. "Работи се със случайни проверки, работи се в полза на потребителя и досега нямаме констатирани сериозни епидемиологични проблеми, сериозни хранителни натравяния. Вероятно самоконтролът върху храните явно действа и това е благодарение на бизнеса. Бизнесът има интерес да произведе качествена безопасна храна, която да стигне до пазара. Държавата не бяга от този контрол - тя го надгражда. От нашата статистика става ясно, че средната продължителност на живот расте у нас и това е свързано и с доброто качество на храната, която консумираме. Всички производители на суровини и търговци, и дистрибутори имат желание да бъдат отговорни и да работят в добра среда", добави Йоцев. 

Вижте още от този панел ТУК.

 

 

 

 

Дата: 28.03.2024

Източник: БСК

Прочетено: 321