04.07.2024

Втората година на общинските профили стартира с четири истории за икономика - Елин Пелин, Сопот, Балчик и Смолян

В рамките на инициативата за разпространение, визуализация и анализ на общински данни „265 истории за икономика“, Институт за пазарна икономика (ИПИ) обнови индивидуалните профили на всички 265 общини в България. Общинските профили са нова функционалност на специализираната страница на ИПИ, която бе въведена през 2023 г. и която позволява да се види как дадена община се представя на фона на останалите според 30 ключови индикатора, разпределени в шест категории – икономика и инвестиции, пазар на труда, местни финанси, демография, здравеопазване и образование.

Усилието на ИПИ е подкрепено[1] от водещи български компании, като цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Огромният интерес към публикуваните данни и интерактивните карти на „265 истории за икономика“ превърнаха инициативата в една от най-успешните на ИПИ в областта на регионалното развитие и насърчаването на инвестициите.

Общинските профили позволяват да се отправи задълбочен поглед към процесите във всяка една община, базиран на последните налични показатели за социално-икономическото развитие на местно ниво.

Втората година на общинските профили стартира с четири истории за икономика, които рядко попадат във фокуса на общественото внимание и илюстрират възможностите на този инструмент. Историите са за 1) община в периферията на София, ключов логистичен център за големи бизнеси у нас – Елин Пелин; 2) община, която в момента се развива ускорено благодарение на военната си промишленост – Сопот; 3) община, която е едновременно туристически център и обект на големи инвестиции в зелена енергия – Балчик; и 4) областен център с традиционно високо представяне в сферата на образованието – Смолян.

Община Елин Пелин е една от най-добре представящите се в почти всички индикатори в категориите „Икономика и инвестиции“ и „Пазар на труда“. Общината е на 19-то място по добавена стойност през 2022 г. с 552 млн. лв., а при съотнасяне към населението тя се нарежда на 8-мо място с по 24 120 лв./човек. За 2022 г., Елин Пелин се нарежда и в челната десетка по преки чужди инвестиции с натрупване (6-то място с 489,4 млн. евро) и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (9-то място с 311 млн. лв.). Високите инвестиции и добавена стойност се отразяват много благоприятно и на пазара на труда, като към 2022 г. Елин Пелин има 13-тата най-висока брутна месечна заплата у нас – 1732 лв. – както и 5-тото най-ниско ниво на безработица – 2,4%.

Основната причина зад доброто представяне на общината е нейната роля като логистичен център за много от големите търговски вериги у нас, които избират да изградят основните си складове на територията. Тази тенденция започва преди около 20 години и продължава и до днес, предимно заради наличното широко пространство и непосредствената близост до столицата.

Добрите икономически условия в общината се свързват и с добро представяне в други направления. Например общината има сравнително висок дял на собствените приходи от общите постъпления в общинския бюджет (27-мо място с 30,9%), въпреки че това се дължи до голяма степен и на сравнително високите данъци върху недвижимите имоти и сделките с тях. Демографският профил на общината също е сравнително благоприятен, предвид сравнително високия дял на населението в трудоспособна възраст и относително ниския дял на населението на 65 и повече години. Естественият и механичният прираст в общината са по-слаби, макар и по-скоро добри, спрямо повечето общини у нас.

От гледна точка на здравеопазване, общината се представя добре - наличността на лекари и болнични легла е по-висока спрямо повечето общини, а на една аптека се падат по 1430 души, което нарежда общината на 18-то място по този индикатор. Образователните резултати на общината също са приемливи – средната оценка на ДЗИ по БЕЛ за 2023 г. е 3,9, което нарежда общината на 75-то място от 265, а средната оценка на НВО по математика в 7 клас е 29,2 точки, което е 87-то най-добро представяне в страната. Елин Пелин е сред общините с най-нисък дял на неграмотните – 0,4% или 26-то място. Образователната структура на населението също е относително добра – делът на населението на 7 и повече години с основно и по-ниско образование е 22,7% (28-мия най-нисък у нас), а делът на висшистите е 21% (39-тия най-висок в страната). 

Добавената стойност в община Сопот за 2022 г. е 268,8 млн. лв. – 44-тата най-висока у нас. Сопот се нарежда на 44-то място и по приходи от износ на нефинансовите предприятия с по 246,1 млн. лв. Инвестициите в дълготрайни материални активи за 2022 г. са по-скромни – 55 млн. лв., като това нарежда общината на 63-то място. Тези резултати звучат на пръв поглед скромни, но са изключително добри, предвид че Сопот е едва 148-та община по население със своите 8375 души според преброяването от 2021 г. Ако разгледаме например добавената стойност спрямо населението, общината се нарежда на трето място през 2022 г. с по 32 388 лв./човек.

Основната причина за силното икономическо представяне е наличието на голям завод за боеприпаси, който печели от резкия скок в търсенето покрай войната в Украйна от 2022 г. насам. Но дори и преди конфликта, наличието на това предприятие има значителна позитивна роля за икономическото благосъстояние на общината. Например пазарът на труда в Сопот е изключително благоприятен – наетите по трудово и служебно правоотношение са 6313 души или 88% от населението на 15 и повече години, вторият най-висок резултат в страната. Това до голяма степен се дължи и на факта, че ежедневно към общината пътуват почти 2900 трудови мигранти (според преброяване 2021 г.), което е признак за притегателната сила на местната икономика. Безработицата в Сопот също е 12-тата най-ниска в страната – 2,8% за 2022 г. Възнагражденията са относително високи, но все пак далеч от лидерите – 1337 лв. брутна месечна заплата за 2022 г., което нарежда общината на 78-мо място у нас.

Сопот се представя приемливо по отношение на демографията. Делът на населението в трудоспособна възраст е 63,6% или 28-мия най-висок в страната. Естественият прираст е -7,1 ‰ (62-ро място от 265). Механичният прираст е едва 0,1%, като това би могло да се обясни с високата ежедневна трудова миграция към общината – голяма част от хората, които имат интерес да работят в Сопот, но не са от общината, решават да пътуват до нея, вместо да се заселят трайно.

Представянето на общината в сферата на здравеопазването би могло да е по-добро. От една страна достъпът на лекари и болнични легла са по-добри от медианните с 456 души/лекар (81-во място) и 9 легла/1000 души (46-то място). От друга, в общината има само две аптеки, т.е. на всяка се падат цели 4150 души, нареждайки общината на 207-мо място. Образователните резултати също са противоречиви – средната оценка на ДЗИ по БЕЛ за 2023 г. е 4,1 (38-мо място), а делът на неграмотните е едва 0,2% (8-мо място). Същевременно средната оценка на НВО по математика в 7-ми клас за 2023 г. е сред най-лошите в страната – 16,8 точки (238-мо място).

Балчик съчетава два особени общински профила – туристическа община на Черноморието, както и център на развитие на вятърната енергия, която е силно застъпена предимно в Североизточна България.

Тези ѝ характеристики играят роля Балчик да се представя относително добре по всички индикатори в категорията „Икономика и инвестиции“. Добавената стойност за 2022 г. е 200,4 млн. лв. (54-то място), а спрямо населението – 12 602 лв./човек (28-мо място). През 2022 г. преките чужди инвестиции възлизат на 23,6 млн. евро (50-то място), а разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са 93 млн. лв. (38-мо място). Приходите от износ също са сравнително високи – 140,3 млн. лв. (65-то място). В тон с доброто икономическо представяне, и пазарът на труда е благоприятен – безработицата през 2022 г. е 3,9% или 36-тата най-ниска у нас, а средната брутна месечна заплата е 1390 лв. (60-то място).

Като туристическа община, Балчик се откроява със силни местни финанси. Делът на собствените приходи от всички постъпления в общинския бюджет за 2023 г. е 42,8% (9-то място), като при това данъците върху придобиване на имущество и недвижимите имоти не са високи. Обичайно този тип общини имат височки постъпления заради високия брой имоти и сделки с имоти (хотели и ваканционни жилища), както и заради постъпления от туристически данък и от такса за битови отпадъци покрай многото туристически обекти и заведения.

В демографско отношение, Балчик е много близо до медианната община – дяловете на трудоспособното население и на населението на 65 и повече години са съответно 60,6% (125-то място) и 26,9% (136-то място), а коефициентът на естествен прираст възлиза на -11,7 ‰ (145-то място). Същевременно общината се справя отлично в привличането на население, вероятно заради развития туризъм, близостта до голям град и благоприятния климат, като механичният прираст през 2023 г. е 3,8% (27-мо място).

Образователните резултати на общината също са близки до медианата – средната оценка на ДЗИ по БЕЛ е 3,8 (104-то място), а оценката на НВО по математика в 7 клас е 26,7 точки (126 място). Общината е сравнително напред в резултата на зрелостниците по математика – 46-то място, с оценка 3,70, но трябва да се има предвид, че в много общини няма ученици, които да се явяват на този зрелостен изпит. Балчик се представя по-слабо по отношение на неграмотността с дял на неграмотните от 1,8%, който нарежда общината на 178-мо място по този индикатор.

Предлагането на здравеопазване в общината е добро – достъпът до лекари е 47-мия най-висок с 303 души/лекар. Общината също така се нарежда на 20-то място по покритие на аптеки (1446 души/аптека) и на 11-то място по достъп до легла в лечебните заведения (21 легла/1000 души), което се дължи силно развитото балнеолечение в общината.

Община Смолян е интересна по две направления. От една страна, тя е областен център, което ѝ дава определена икономическа и административна тежест в региона и предполага нелошо представяне по немалко индикатори, въпреки известната географска изолация от останалата част от страната. Това си проличава в сравнително добрите икономическите резултати – например добавената стойност през 2022 г. е 361,6 млн. лв. (34-то място в страната), като от нея на човек се падат по 10 946 лв. (38-мо място). През 2022 г.  преките чуждестранни инвестиции възлизат на 19,7 млн. евро (56-то място), а разходите за дълготрайни материални активи са 118 млн. лв. (29-то място).

Второто направление е свързано с факта, че Смолян и близките общини се открояват с традиционно много високо качество на основното и средното образование. Зад това стоят много причини  – засилена комуникация между училищата и регионалното управление на образованието, активно участие на родителите в образователния процес, сравнително голям брой учители, които също са добре мотивиран и заплатени, както и високо финансиране за образование.

Резултатите са видими – средната оценка на ДЗИ по БЕЛ и по математика през 2023 г. е 4,3, което нарежда общината съответно на 20-то и 21-во място сред останалите общини на тези два изпита. Седмокласниците в Смолян също се представят добре, като на НВО по математика те изкарват средно по 36,7 точки, с което общината се позиционира на 27-мо място сред 265-те общини. Образователната структура в Смолян също е благоприятна – делът на населението на 7 и повече години с основно и по-ниско образование според преброяването през 2021 г. е 25,1%, нареждайки общината на 49-то място, а делът на висшистите е 13-тият най-висок – 27,5%.

Мащабът на Смолян като областен център се свързва и с добър достъп до здравеопазване. На лекар и на аптека се падат съответно по 201 и 1835 души през 2023 г., нареждайки общината съответно на 19-то и 51-во място по тези показатели. На 1000 души се падат по 11 легла в лечебните заведения – 31-вия най-висок резултат в страната. Естествено, трябва да се има предвид, че високият капацитет от лекари, легла и аптеки до голяма степен обслужва и другите общини в околността.

На фона на добрата образователна картина и добрия достъп до здравеопазване, Смолян има сериозни демографски предизвикателства. Въпреки че е областен център, общината се нарежда едва на 77-мо място по дела на трудоспособното население (62,2% според последното преброяване). Демографската динамика сигнализира, че общината не е достатъчно атрактивна за създаване на семейство или за привличане на жители от други населени места - коефициентът на естествен прираст е -12 ‰ (147-мо място), а механичният прираст е едва -0,1% или 204-тия най-висок у нас. Тези проблеми са съпътствани от известни слабости на пазара на труда – безработицата през 2022 г. се равнява на сравнително високите 6,1% (92-ро място в страната), а средната брутна месечна заплата е 1311 лв. (87-мо място).

***

Това само част от наблюденията, които могат да се направят бързо за всяка една община на страницата с общинските профили: www.265obshtini.bg/muns.

Всички карти и профили могат да се разгледат на сайта на инициативата. Голяма част от данните са налични за свободно ползване единствено на специализираната страница. ИПИ изказва благодарност към всички партньори, които подкрепиха инициативата.

***

[1] Инициативата на ИПИ „265 истории за икономика” е възможна благодарение на изключителната подкрепа на водещи компании в страната. През 2024 г. инициативата е подкрепена от Асарел-Медет, Дънди Прешъс Металс Челопеч, ЛИДЛ България, Виваком, Кока-Кола ХБК. В предходния период (при старта на инициативата) партньор беше и Българската стопанска камара.

Дата: 04.07.2024

Източник: Институт за пазарна икономика

Прочетено: 192