Образованието вдига БВП с до 10% през 2030 година
Европейската комисия представи доклад “Инвестиране в образованието” за 2025 г. Докладът отчита положителна промяна по отношение на финансирането на образованието в Европа, което дава тласък на конкурентното предимство на ЕС.
Докладът сочи, че публичните инвестиции в образованието се възстановяват след спада около пандемията от COVID-19, въпреки че все още не са достигнати равнищата, наблюдавани преди кризата. Това повишаване подкрепя целите на стратегията на Съюза на уменията и предлага ползи за икономиката и обществото.
През 2023 г. държавите от ЕС са изразходвали общо 806 милиарда евро за образование. Националните разходи за образование са достигнали средно 9,6% от общите публични разходи и 4,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), с определени разлики между държавите членки.
Изпълнителният заместник-председател, отговарящ за социалните права и уменията, качествените работни места и готовността, Роксана Мънзату заяви: „Разходите за образование са инвестиция, а не разход. ЕС трябва да бъде готов за бъдещето. Възходящата тенденция, показана в доклада, показва, че образованието в ЕС отново е двигател на конкурентоспособността и икономическата устойчивост. Ето защо предложената нова многогодишна финансова рамка, представена на 16 юли 2025 г., подкрепя увеличаването на финансирането в областта на образованието и уменията чрез национални и регионални планове за партньорство, нов Европейски фонд за конкурентоспособност и подсилена програма „Еразъм +“.
Последните оценки сочат, че ако до 2030 г. повече хора придобият достатъчно основни умения, БВП на европейските държави би могъл да нарасне с между 8 и 10 процента над настоящите прогнози. Освен това хората с по-висока образователна степен обикновено печелят повече: само още една година образование може да повиши доходите на дадено лице със 7%.
Новата рамка на ЕС за икономическо управление и Съюзът на уменията отварят вратата за повече стратегически инвестиции в образованието. Въпреки че основната отговорност за финансирането на образованието се носи от националните правителства, финансирането от ЕС в сектора играе решаваща роля за развитието на адаптивна и висококвалифицирана работна сила, особено при подготовката за екологичния и цифровия преход.
Приблизително 148 милиарда евро са заделени за образование и умения за периода 2021—2027 г. чрез инструменти като „Еразъм +“ и Европейския социален фонд +. Допълнителни 75 милиарда евро бяха предоставени за инвестиции по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост за периода 2021—2026 г. Допълнителна подкрепа за научните изследвания в образованието се предоставя чрез „Хоризонт Европа“.
Пълният текст на доклада съдържа данни в графичен формат за ЕС като цяло, както и за отделните държави членки, включително България.
За България цифрите показват, че през 2023 г. публичните разходи за образование като процент от общите публични разходи достигат нивото от 2019 г. преди пандемията – 10,5 на сто. Средствата за образование, изразени като процент от БВП, нарастват от 3,8 на сто през 2019 г. до 4,1 на сто през 2023 г.
Стратегическото значение на качественото приобщаващо образование и квалифицираната работна сила за конкурентоспособността, социалното сближаване и устойчивото развитие на Европа бяха подчертавани и в становище на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), гласувано на пленарната сесия през юли тази година. Докладчиците по темата, по която Европейската комисия поиска становище от ЕИСК, бяха членовете на ЕИСК Татяна Бабраускене (Литва, група „Работници“), Юстина Калина Охедзан (Полша, група „Организации на гражданското общество“) и Мария Минчева (България, група „Работодатели“).
В становището се посочва, че в европейските нации са необходими радикални системни реформи и инвестиции в приобщаващо и качествено образование, за да се преодолеят предизвикателства като постоянния недостиг на умения и несъответствието на уменията, недостига на работна сила и привличането на учители и обучители. Глобалната конкурентоспособност на Европа зависи от способността й да създаде и задържи добре обучена и адаптивна работна сила, казва Мария Минчева, която е зам.-председател на Българската стопанска камара, цитирана от пресслужбата на ЕИСК на сайта на институцията.
Глобалната конкурентоспособност на Европа зависи от способността ѝ да развива и задържа добре обучена и гъвкава работна сила, отбелязва Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, цитирана от пресслужбата на ЕИСК на сайта на институцията.
