Само на 27 години, Ели е изправена пред дилема – сега накъде? Младата жена е със солидно образование от елитни западноевропейски университети. Завършила е две програми – бакалавърска и магистърска, съответно с немски и английски, а отличното владеене на двата езика й дават сериозно предимство. Преди три години тя предпочита да се завърне в София и оттук да стартира кариерата си, както впрочем правят доста млади българи напоследък. Тя е част от екипа на HR компания, базирана в западната част на континента, работи изцяло онлайн и оформя договори на работници, командировани в различни държави от ЕС. За това време доста се специализира в трудовото законодателство на различните страни, а профилът й в LinkedIn е все по-интересен за нови работодатели.
Едно от последните предложения буквално й разваля съня. И дори не става дума за заплата, която и в момента е доста над максималния осигурителен доход за България. Размерът често се обсъжда, когато кандидатът покаже, че има интерес съм офертата, което обикновено става при второто интервю. При първата среща HR-ката на компанията, голям конкурент на сегашния й работодател, й предлага средна мениджърска позиция, което на практика означава шеф на тричленен екип. Ще се наложи да излезе от пълния комфорт на хоумофиса и три пъти седмично ще трябва да работи в българския офис, разположен в една от големите бизнессгради в столицата. А след разговора за естеството на работата, служителката представя социалния пакет на фирмата: допълнително здравно осигуряване, ваучери за храна в размер на 200 лева, напълно безплатна карта MultiSport, 500 лева годишен лимит за очила поради всекидневното използване на компютър, 25 дни годишен отпуск, 100 лева месечно за транспорт по избор – за гориво, билети или такси, безплатен паркинг до офиса. И гвоздеят в програмата: през трите летни месеца – юни, юли и август, два петъка по избор ще бъдат официално неработни дни.
Реално погледнато това предложение за работа може да се разглежда като увертюра или дори лек флирт с четиридневната работна седмица, както и премислен ход за кражба на кадри. Около тази идея напоследък започна дебат и в България. Защитниците на модерната тенденция в заетостта смятат, че така ще се постигне по-добър баланс между професионалния и личния живот, ще се подобрява ефективността на труда и в крайна сметка благосъстоянието на хората. Тази нова концепция набира сила в цял свят особено след ковид пандемията, когато се увеличи хибридната и дистанционна заетост и качеството на живот се превърна във важен фактор за хората, търсещи работа.
Чрез подобен гъвкав режим бизнесът има по-големи възможности да привлече таланти и да задържи служителите си. Те пък са по-щастливи и по-фокусирани в задълженията си, повишават производителността си, когато прекарват повече време със семейството. Но по-късата седмица има и чисто финансови предимства за компаниите – потреблението на електроенергия е по-малко, пестят се пари от сметки за вода и от поддръжка на офиси. Разбира се, четиридневната работна седмица няма как да е подходяща за всички индустрии. Например, в хотелиерството, в социалните и медицинските заведения и в транспорта е необходим персонал седем дни в седмицата или 24 часа в денонощието. При четиридневната заетост веднага би възникнал проблем с недостиг на персонал. Да не говорим, че и в момента в тези сфери има остър дефицит на кадри и се налага внос от трети страни.
Миналата година от 1 юли Гърция въведе 6-дневна работна седмица и новото законодателство позволи на служителите да работят до 48 часа седмично, вместо общоприетите 40. Тези мерки се прилагат само за предприятия на 24-часов режим, а на работниците се заплаща допълнително 40% за положения от тях извънреден труд. Преди дни обаче Министерството на труда в страната представи за обществено обсъждане законопроект, който предвижда 4-дневна работна седмица с по 10-часов работен ден. Всъщност тази новина отприщи разгорещени дебати у нас.
Полша въвежда експериментален модел на 4-дневна работна седмица без промяна в заплащането на служителите от 30 юни. Целта е да се подобри качеството на живот на хората, а правителството разглежда реформата като част от стратегията за борба с демографската криза. Полша е една от страните с най-много работни места в Европа, а интензивната трудова заетост се отразява негативно на раждаемостта. Япония също се бори с тежка демографска криза. Японците са известни със своята трудолюбивост, която често води до пълно изтощение. Там дори е познато явлението „кароши“, което означава смърт от прекомерно натоварване. Затова правителството обмисля въвеждане на четиридневна работна седмица за държавните служители и се надява, че така ще се справи с ниската раждаемост.
Според Томчо Томов от Българската стопанска камара (БСК) в България няма условия за въвеждане на четиридневната работна седмица, защото имаме структурен, икономически и технологичен проблем. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) смята, че в страните, които се развиват динамично и изпреварващо, се работи повече, отколкото у нас. Ако намалим с един ден работа, ще произвеждаме по-малко, ще имаме по-ниски доходи и ще имаме по-нисък стандарт на живот, категоричен е Велев. Има примери на български фирми, които вече експериментират с четиридневна седмица, при условие че заплащането на служителите остава непроменено, твърди вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Тодор Капитанов. А дали подобен модел е приложим, зависи най-вече от естеството на работата. Щем или нещем, обаче, новата тенденция си пробива път и това е естествен резултат от навлизането на нови модерни технологии, включително изкуственият интелект, които пестят много от усилията на хората.
Хенри Форд пръв ограничава времето на труд
В последните десет години идеята се разпространява по цял свят
Първите идеи за съкращаване на работната седмица са още от края на XIX век, когато синдикати и работнически движения започват борбата за 8-часов работен ден. През 1922 г. Хенри Форд въвежда 40-часова работна седмица – пет дни по осем часа, в заводите си, като вярва, че увеличава производителността и удовлетвореността на работниците. През XXI век идеята за четиридневната седмица е продължена с различни проекти по цял свят. Между 2015 и 2019 г. в Исландия около 2500 души работят по-малко часове, без обаче това да се отразява на заплащането. Резултатите са толкова добри, че днес 90% от работещите в страната имат възможност да се трудят по-кратко.
През 2022 г. неправителствената инициатива 4 Day Week Global, съвместно с университети от Кеймбридж, Оксфорд и Бостън, стартира големи шестмесечни пилотни проекти в Обединеното кралство. Обхванати са повече от 60 компании с около 3 300 служители и 17 фирми от Ирландия. Инициативата се простира също в Канада и САЩ, в Австралия и Нова Зеландия. През 2023 г. Бразилия започна деветмесечен пробен проект с около 21 компании и 280 служители. Германия също има свой шестмесечен експеримент за скъсяване на работната седмица през септември 2023 г., в него участват 41 организации. Същата година Южна Африка става първата африканска страна, в която се провежда подобен опит сред 28 компании. Отчетени са отлични резултати за психичното здраве на работниците, продуктивността на труда и бизнес показателите.
Испания инвестира 50 милиона евро в тригодишен проект, при който е въведена 32-часова седмица в 200 фирми без да се намалява възнаграждението на работещите. През миналата година Франция обяви национален пилотен проект, при който 50 компании преминават към 32-часова седмица. В Швейцария част от фирмите вече са минали на 4-дневна работна седмица, а в Белгия от 2022 г. се дава право на работниците да се трудят четири работни дни по 10 часа.
В Обединените арабски емирства от 1 юли 2023 г. правителствените служители работят 4,5 дни седмично, а в емирство Шаржа дори е въведена четиридневна седмица. В Литва родители на малки деца могат да работят 32 часа седмично без намаление на заплатата.
В България дебатът е все още в много ранна фаза, а според Кодекса на труда стандартната работна седмица е петдневна, с максимална продължителност от 40 часа. Средната седмична натовареност е около 39 часа, която е една от най-високите в ЕС. Когато се сключва трудов договор, задължително се уговаря работното време и се записва дали то е пълно или непълно време. Нормалната му продължителност при нощен труд е 7 часа за денонощие, а за седмицата е до 35 часа. Има ограничения и за извънредният труд: не повече от 30 часа дневен или 20 часа нощен през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен през 1 календарна седмица; 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
Налагат се обаче резултатите, че по-късата работна седмица повишава благосъстоянието, мотивацията и продуктивността на работещите. От друга страна намалява стресът, по-малко са отсъствията и текучеството на кадри. От друга страна работодателите стават по-привлекателни и и по-силни в опитите си да задържат служителите.
Заплатите вървят стремглаво нагоре
Инфлацията вдига необходимите средства за месечна издръжка
Средната брутна работна заплата през второто тримесечие на годината е 2572 лева, сочат данните на Националния статистически институт. Тя се увеличава спрямо първото тримесечие с 5,3%, а в сравнение със същия период на миналата година ръстът ѝ е с 12 на сто. За периода април-юли заплатата е била най-висока в София – 3489 лв. и е с 35,7% повече в сравнение със средното възнаграждения за страната.
Най-много получават работещите в сектора на създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения – 5551 лева, финансови и застрахователни дейности – 3 763 лева, и производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива – 3 592 лева. В още три сфери заплатите са над 3000 лева – Професионални дейности и научни изследвания – 3463 лв., Държавно управление – 3105 лв. и Държавна промишленост – 3100 лева. Традиционно, най-нископлатени са наетите в хотелиерство и ресторантьорство – там получават средно 1581 лева, а в селското, горското и рибното стопанство – 1688 лева.
„Ерата на евтиния труд свърши“, категоричен е главният икономист на КНСБ Любослав Костов. В последните дни в България върви дебат дали 620 евро да е минималната работна заплата от догодина, така както предлага правителството. В момента минималното възнаграждение е 1077 лв., а от 1 април тази година максималният осигурителен доход е 4130 лева. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ, сам живеещ, достига 1526 лева към края на този юни. Тричленно семейство с двама работещи и едно дете до 14 г. трябва да разполага поне с 2748 лева, за да преживее месеца. Това са сметнали от КНСБ като са използвали данни от потребителските цени и тяхното увеличение.
През 2024 г. средната почасова цена на труда (заплата + осигуровки) в ЕС е 33,5 евро, а в еврозоната – 37,3 евро. В България плащат 10,6 евро, а в Люксембург – 55,2 евро. Нетният среден годишен доход в ЕС е 29 573 евро. Най-високи са средните заплати в Люксембург, Дания, Ирландия, Белгия, Австрия и Германия, а най-ниски – в България, Унгария, Гърция.
„Слушам как работодателите се мъчат да запазят печалбите си и не искат минималната работна заплата да бъде повишена. 1213 лв или 660 евро им се виждат гигантска сума. Стигнаха до там, че се загрижиха за колективното трудово договаряне, което ще се обезмисли. Имат и „сериозен “ аргумент – ниската производителност на труда. Но нека да поразсъждаваме по пробелма: Мнималната работа заплата не е чист доход, тя е брутна, а като се приспаднат удръжките за данък общ доход и частта, която плаща работникът за осигуровките, чистият доход, който получава ще бъде от 800 до 880 лева в зависимост от трудовия му стаж. А що се отнася до състоянието на производителността на труда – в 21-ви век тя зависи 10–20% от квалификацията на работника и 80% от техниката и технологията , т.е от капиталовите инвестиции и тяхната ефективност, вложени от собственика.“
Така коментира ситуацията икономистат и синдикалист, бивш председател на парламента Мика Зайкова. Според нея издръжката на живота вече клони към 1600 лева. При това положение как човек да издържа семейството си, да се раждат повече деца?
Автор: Маргарита Димитрова, Филтър
