Преди два дни парламентът прие на първо четене спорни промени в Закона за защита на конкуренцията. Те дават извънредни правомощия на КЗК, създават риск от ограничаване на граждански права и влошават значително бизнес средата. До 8 октомври могат да се правят предложения за прецизиране на текстовете, внесени от депутати на ГЕРБ – шанс, който бизнесът настоява да бъде използван.
ПРОБЛЕМИТЕ
Три са особено спорните моменти в предложения законопроект за промени в Закона за защита на конкуренцията. На първо място КЗК получава по-широки правомощия да разследва и санкционира нелоялни търговски практики чрез въвеждането на обща забрана, която надхвърля вече изрично уредените случаи. Според Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара, общата формулировка създава условия за субективизъм и тълкуване. Освен това предложените изменения не дават достатъчно ясни ориентири за бизнеса какви практики са допустими и какви – не. Резултатът е правна несигурност и ограничаване на стопанската активност – фактори, които директно утежняват бизнес средата.
Огромен е проблемът с непропорционално завишените санкции. В сега действащия закон има горна граница от 300 хил. лева. Предлага се тя да отпадне и прагът да стане до 10% от общия оборот за предходната година.
“Това е в някаква степен несъразмерно спрямо нарушението. Такъв тип санкции се налагат за картели, когато се увреждат интересите на голям кръг лица. Нелоялните търговски практики често касаят един единствен продукт. По-правилно би било прецизиране на текстовете и санкция в размер на до 10% от оборота от този конкретен артикул”, заяви за Forbes България Станислав Попдончев. Според него ако бъде наложена в пълен размер санкцията може да доведе до фалити.
Особено спорни са промените в преходните и заключителните разпоредби, които касаят Закона за електронните съобщения данни. Предлага се значително разширяване на правомощията на КЗК и предоставяне на достъп до трафични данни, какъвто към момента имат единствено службите за сигурност и то в случаи, в които става въпрос за тежки престъпления. Според предложенията обаче достъп до трафични данни може да бъде поискан и в случаи на административни нарушения на антитръстовото законодателство, ако това се отнася до борба с картели.
“За нас е непропорционално който и да е административен орган да има достъп до инструментариум от НПК. Доказването на картел е най-тежкото нарушение на антитръстовото законодателство, но това не е състав на престъпление. Притеснително е, че ако създадем подобен прецедент и предоставим на един административен орган достъп до такава информация, много вероятно е всяка друга институция, която контролира и управлява административен процес, да заяви легитимен интерес и да има достъп до такава информация, например НАП”, категоричен е Попдончев.
Трафичните данни не са само IP адреси, а включват проследяване и идентифициране на източник, направление, дата, час и продължителност на връзката, типа на връзката и крайното устройство. Това средство позволява не просто да бъде разпознато крайното устройство, а и да се установи кога, къде и на кого е осъществено обаждане.
“Въпросът е доколко за целите на разкриване на подобни административни нарушения трябва да бъдат ограничавани правата на гражданите. Иска ми се между двете четения да се направят корекции, така че строго да се дефинира от каква информация има нужда регулаторът, за да бъде предоставена само тя”, посочи Попдончев.
От БСК виждат и добри предложения в законопроекта – засилването на административния капацитет и финансовото укрепване на КЗК, възможност за доброволно признаване на нарушенията и постигането на споразумения за намаляване на имуществените санкции.
КАКВО ЗНАЧИ ВСИЧКО ТОВА ЗА БИЗНЕС СРЕДАТА
Положителните елементи в законопроекта не могат да компенсират ключовите рискове за бизнес климата у нас. През последните няколко месеца бяха предложени редица закони, които разширяват значително правомощията на контролните органи и ограничават конкуренцията чрез директна намеса на държавата в частния сектор. Така вместо да стимулират растеж и инвестиции, промените водят до нарастваща правна несигурност, охлаждат предприемаческия дух и поставят под въпрос дългосрочната конкурентоспособност на България.
