Изпълнителният директор на депозитния оператор на Дания пред "Капитал"
Темата накратко
- Най-добре функциониращите депозитни системи в ЕС са скандинавските страни - всички те нямат държавна собственост.
- Важното е материалът да бъде рециклиран на местния пазар, да бъде предложен първо на местните производители.
- Предизвикателствата пред датската система днес са по-добра удовлетвореност на търговците на дребно и по-добра икономическа ефективност.
Каспър Квант Шмит е изп. директор на депозитния оператор на Дания Dansk Retursystem и участва в дискусията "Заедно избираме устойчиво бъдеще" на Съюза на пивоварите в България, където основна тема беше създаването на депозитна система в България, която - по последно развитие, изглежда, се очертава да бъде управлявана от държавата или поне това е курсът, който управляващите поемат. Според Шмит правителството, производителите и търговците на дребно трябва да работят заедно и основно в посока системата да се приеме широко в цялата страна, защото това отнема време. Днес събраните пластмасови бутилки, стъкло и кенове в Дания са 99.7% от пуснатите на пазара.
Г-н Шмит, кога беше създадена депозитната система в Дания и колко време отне този процес?
Кои бяха най-трудните периоди? Депозитната система в Дания, Dansk Retursystem, беше създадена през 2000 г. и беше напълно функционираща от 2002 г.. Най-трудни бяха първите няколко години по отношение на създаването на системата за еднократна употреба, насочването на различните заинтересовани страни да поемат своята част от отговорността и осигуряването на адекватно внедряване на системата.
Кои организации и заинтересовани страни бяха задължително включени и кои бяха доброволни и как това се промени с течение на времето?
От самото начало системата е проектирана в триъгълник между правителството, производителите и сектора на търговията на дребно. Правителството изигра ключова роля в проправянето на пътя за законодателството и ангажирането както на производителите, така и на търговците на дребно да участват в системата. В крайна сметка беше решено производителите да поемат пълна отговорност за системата за депозити и връщане, а търговците на дребно да имат места в съвета на директорите.
Какво е участието на държавата и смятате ли, че тя трябва да има дял в управлението на системата за депозити?
Правителството играе важна роля в осигуряването на правилното регулиране, а също така в Дания има последна дума при големи инвестиции, контролни механизми и определяне на депозитния лихвен процент. Правителството обаче не е част от борда на директорите. Лично аз смятам, че е от полза за системата, че производителите и търговците на дребно са принудени сами да намират правилните решения на изискванията, описани от правителството. Държавата не притежава дялове от системата за депозити и връщане. Министърът на околната среда на България поиска нашата бъдеща система да се управлява от държавно акционерно дружество.
Какъв е европейският опит и смятате ли, че това би могло да бъде добро решение?
Като цяло повечето от депозитните системи в страните от ЕС са съсобственост между търговци на дребно и производители. Някои са собственост само на производители (включително датските). Има обаче примери в ЕС, където държавата е съсобственик (Исландия и Румъния са примери). Хърватия е единственият пример, в който системата е държавна. Вярвам, че е по-важно какъв вид управление се създава с правителството като част от законодателството, отколкото държавата да е съсобственик. Най-добре функциониращите депозитни системи в ЕС (по отношение на ефективност, процент на събираемост, проценти на кръговост) са скандинавските страни - всички те нямат държавна собственост.
Как системата за депозити допълва събирането на други видове отпадъци? Как е организиран целият процес на събиране на отпадъци от опаковки, битови отпадъци и други в Дания?
Събирането на битови отпадъци от гражданите в Дания е общинска задача, но е разделено в юридически лица - действителното събиране в много случаи се възлага на частни компании. Частта от отпадъците от опаковки се финансира от компаниите, които ги пускат на пазара (чрез схема за разширена отговорност на производителя).
Каква е цената на депозита и как хората са приели новата система?
Предлагаме три ставки: Депозит A: 1 датска крона (0.13 €) за малки контейнери (напр. алуминиеви кутии 0.33 л) Депозит B: 1,5 датски крони (0.2 €) за средно големи контейнери (напр. PET бутилки 0.5 л) Депозит C: 3 датски крони (0.4 €) за големи контейнери (напр. PET бутилки 1.5 л)
Системата е високо приета от потребителите в Дания. Това е нещо, което следим доста отблизо чрез анкети. 91% от датчаните смятат, че системата за депозит и връщане е добра.
Стъклените бутилки за многократна употреба се събира самостоятелно от Асоциацията на пивоварите. За потребителя няма разлика, защото той връща бутилките в същия магазин и в същата машина, ние събираме всички бутилки за еднократна употреба, пивоварите събират бутилките за многократна употреба.
Започна ли да работи във всяко населено място от самото начало или как се е разширил обхватът на системата през годините?
Вече имаше национална система за депозити и връщане с възможност за многократно пълнене, когато беше създадена Dansk Retursystem със задачата да се направи система за еднократно депониране и връщане. Така че това беше добър лост за внедряване на системата и в цялата страна. Но в началото в системата имаше по-малко продукти.
В кои страни продавате продуктите си - консерви, пластмасови бутилки, стъкло и как постигате висок процент на рециклиране?
Имаме договори с рециклиращи компании в Дания, Швеция, Германия, Холандия и Франция. Поставихме строги изменения в договорите с рециклиращите компании, че материалът, който предоставяме, трябва да бъде рециклиран обратно в нови бутилки и консерви.
Какво предстои и какви са вашите цели за следващите две до пет години? Търсим непрекъснати подобрения по отношение на по-добра удовлетвореност на търговците на дребно, повече многократно подавани RVM за потребителите и по-добра икономическа ефективност. Многоподаващите RVM са идеални за зони с голям обем рециклиране, защото позволяват на потребителите да изсипват цяла торба с контейнери наведнъж, за разлика от машините с едно подаване, където потребителите поставят артикулите един по един. Също така обмисляме по-добър начин да гарантираме на датските производители право на първи отказ от собствените им материали като част от прилагането на Регламента за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR) на ЕС, който влиза в сила август следващата година.
Какво правим днес? Когато рециклираме продаваме на европейския пазар. Производители от Германия, Испания, България могат да ги купят. Това, което искаме да постигнем, е да дадем възможността на датските производители да купят първи своя материал. Ние планираме да изградим фабрика в Дания по примера на Швеция. Всяка страна може да има такава фабрика. Регламентът се опитва да реши въпроса с конкуренцията и невъзможността на родните компании да закупят рециклирания материал. Важното е материалът да бъде рециклиран на местния пазар, да бъде предложен първо на родните производители и ако те откажат, тогава да се изнесе. Напълно възможно е кръгът да се затвори.
Какъв съвет бихте дали на България, която е една от малкото страни без система за депозити?
Уверете се, че имате тясна работна група и добро управление между правителството, производителите и търговците на дребно, и въведете необходимите регулаторни основи. Учете се от другите - има много опитни и сравнително нови случаи. Очаква се първите няколко години да бъдат трудни. Потребителите трябва да научат нови навици, търговците на дребно трябва да създадат пунктове за събиране, а депозитния оператор трябва да създаде съоръжения за сортиране. А това отнема време.
