Лицензирането на софтуер от НАП се възроди в бюджет 2026 г., но проблемите от преди пет години са станали само по-дълбоки
Темата накратко
- Министерството на финансите изненадващо върна изискването за лицензиран софтуер за продажби (СУПТО) чрез бюджета.
- При миналия опит да се въведе задължително СУПТО министерството се отказа, а големите бизнеси изхарчиха милиони евро за нищо.
- Представители на бизнеса смятат, че предложението е разменна монета и няма да влезе в окончателния текст на закона, или въвеждането пак ще се отмени.
Годината е 2020 г., месецът - януари. Пред Министерството на финансите (МФ) всеки ден има протести заради слабо известната на широката общественост наредба Н-18 на Националната агенция за приходите (НАП). Част от нея предвижда всеки бизнес да има софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО), той да е лицензиран от НАП и да праща информация на агенцията. Логиката е проста: така бизнесите няма да могат да крият приходи.
Наредбата, поне в частта си за задължителния софтуер, никога не влиза в сила. В България пристига коронавирусът, а през септември правителството на Бойко Борисов окончателно вдига ръце и отменя текстовете, свързани със СУПТО. Към онзи момент средният и големият бизнес в страната са похарчили десетки милиони левове за софтуер, който никога няма да ползват. Международните търговски вериги например трябва да поръчват нов софтуер, отделен от останалия, който използват по цял свят, само за да останат на българския пазар. Всичко това се оказва напразно.
До 3 ноември 2025 г., когато изненадващо в заключителните разпоредби на проектобюджета задължителното СУПТО се завърна - с неясна формулировка, но амбициозен план да изсветли милиарди приходи, от които в бюджета да влязат 320 млн. евро като данъци само за една година. Проблемът е само един: вкарването на СУПТО е също толкова невъзможно, колкото и преди пет години, а опарените веднъж компании едва ли ще бързат за втори път да поръчват сложен софтуер, който да ползват само за един пазар и при висок шанс правителството да направи още един обратен завой.
"Капитал" разговаря с представители на компании за търговски софтуер, на Българската асоциация за електронна търговия и на търговци, всички от които казват, че не са имали никаква информация за връщането на задължителното СУПТО. Допълнително всеки от тях изрази раздразнение от неяснотата, с която СУПТО се връща - чрез заключителните разпоредби на бюджета и без конкретни срокове. Така например бюджетът би трябвало да влезе в сила от 1 януари, но наредба Н-18 трябва да бъде приведена във вид в рамките на два месеца след това. Откога СУПТО става задължително ще пише именно в тази неразписана наредба в бъдещето.
Тези 120 софтуера, които в момента са лицензирани, ги лицензираха за две години. Сега трябва да се лицензират 500 софтуера за месец, като добавим различните версии, отиваме към хиляди софтуери. Просто няма как да стане Паско Пасков, изпълнителен директор на "Степ Софт".
Каквото тогава, такова и сега
Въпреки че процесът беше спрян през 2020 г., НАП все пак продължи да лицензира софтуери. В момента в списъка има общо 120 лицензирани софтуера, но числото е силно подвеждащо. НАП иска да лицензира всяка модификация на софтуер, колкото и малка да е тя, затова в списъка има множество дублиращи се софтуери. Програмата A-SUPTO на "Селматик" например има пет различни лицензирани разновидности, а софтуерът на "Интелиджънт системс" - 20 лиценза за една и съща програма. Това също така са предимно софтуери за конкретни клиенти, а не такива за масова употреба от всички, които искат да бъдат в крак със закона.
Именно тази дребнавост на наредба Н-18 бе основен проблем и тогава, и сега. Тя означава, че не може да бъде лицензиран един общ продукт на SAP например, а трябва да бъде лицензирана всяка негова разновидност - например ако даден бизнес иска да има модул за складовите наличности на скариди, от какъвто модул повечето други бизнеси нямат нужда, това е отделна модификация. Лицензирането също така не става на ниво бизнес клиент, а на ниво производител, т.е. германската SAP или американската Salesforce трябва да лицензират продуктите на всичките си български клиенти поотделно и да следят всяка промяна, за да може НАП да е доволна. Това очевидно не се случва и не е реалистично да се случи.
"Ние се отказахме да лицензираме софтуера си в НАП, защото всяка нова версия означаваше да отделим 20 часа в разговори с агенцията", казва Паско Пасков, изпълнителен директор на "Степ софт", специализирана компания за търговски софтуер. "Големите компании имат хиляди версии на всеки софтуер. Кой ще дойде да лицензира няколкото на брой, които се използват в България?"
Пасков добавя, че какъвто и срок да дадат от МФ и НАП, доколкото мярката е с цел повече приходи за 2026 г., той би бил невъзможен. "Тези 120 софтуера, които в момента са лицензирани, ги лицензираха за две години. Сега трябва да се лицензират 500 софтуера за месец, като добавим различните версии, отиваме към хиляди софтуери. Просто няма как да стане", казва той.
Всичко това, за което компаниите са платили преди пет години, сега трябва да платят отново и поне двойно на тогавашните цени Милен Димитров, мениджър в "СИС Технология".
Едни пари НАПразно
Идеята на МФ и НАП изглежда неефективна дори да се излезе от подробностите за лицензирането на софтуер. Целта и на двете е да събират повече приходи и да изсветлят сивия сектор, но крайният ефект е друг - повече разходи за средния и големия бизнес, които се опитват да правят всичко по законен начин. Търговските обекти, които укриват приходите си изцяло или частично, не биха променили практиките си, а освен това няма как НАП да анализира подобно количество данни, за да сметне къде липсват отчетени продажби.
"НАП не знаят как да отсеят сивия сектор и винаги наказват изрядните платци, които са затрупани от допълнителна тежест. Това са големите международни вериги, които не искат да мамят бюджета и за тях е важно да са изрядни", казва Милен Димитров, мениджър софтуерно развитие в софтуерната "СИС технология". Според него изискването за СУПТО е много трудно за големите търговски вериги, защото те най-често ползват един и същ касов софтуер на глобално ниво. "Това не е един софтуер, това са 30 софтуера, които управляват бизнеса - има отделен софтуер за склад, етикетиране, данъчни декларации и т.н. Всички те са навързани и когато се промени една брънка, трябва напасване на всички останали."
Димитров и "СИС технология" работят с девет от десетте най-големи търговци на дребно в страната. При предишния опит за налагане на СУПТО преди пет години всеки от тях харчи между 300 и 800 хил. евро за софтуер, който да отговаря на изискванията.
"Тогава изискването отпадна и съответно никоя от веригите не използва версията, която някога е била декларирана, защото накрая МФ направи използването на СУПТО по желание. Оттогава насам има нови функции, нови начини на работа, нови фискални устройства, модули за еврото и всичко това, за което те са платили преди пет години, сега трябва да платят отново и поне двойно на тогавашните цени", казва Димитров и добавя, че според така написаните разпоредби сега това ще се наложи и на бензиностанциите, които са на особен режим.
Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, в което влизат големите вериги, изказва сходни аргументи против връщането на задължителното СУПТО. "Големите вериги вече разполагат със сложни, интегрирани IT системи, които са напълно съвместими с международните стандарти за проследимост, одит и данъчна отчетност. Налагането на изискване за използване единствено на "одобрен" софтуер от НАП поставя под въпрос технологичната им независимост и може да изисква изцяло ново сертифициране или пренастройване на системи, които струват милиони левове", казва Вълканов.
Димки и компромиси
Други казуси, останали от предишната драма със СУПТО, са свързани с електронните търговци. Повечето от тях имат магазини върху готови платформи като Shopify и OpenCart, които идват с фабричен софтуер за отчитане. Той очевидно не е свързан с НАП. Затова от данъчната агенция препоръчваха на търговците да направят връзката чрез "конектор" - теоретичен софтуер, който не съществува. Впоследствие за електронните търговци беше въведен електронен касов бон.
Жанет Найденова, председател на управителния съвет на Българската е-комерс асоциация (БЕА), коментира пред "Капитал", че не знае дали изискванията са същите, каквито преди пет години, защото всичко, което се знае, е просто едно изречение в заключителните разпоредби на бюджета.
"Ние не знаем нито какво искат, нито кога го искат. Имаме 24 часа да реагираме, това е времето за обществено обсъждане, да пратим становище. Това е едно спуснато отгоре решение, никаква комуникация с бизнеса, никаква видимост, просто не може да работи една държава по подобен начин", казва Найденова. "Капитал" разгледа становището на БЕА, което е критично не само към връщането на СУПТО, но и почти всички параметри на бюджета.
Настроението сред всички представители на бизнеси, с които "Капитал" разговаря, е едно - да изчакат. Някои от тях пряко изразяват мнение, че текстовете за връщане на СУПТО са предварително подготвен компромис. Рискът веднага да започнат да пишат нов софтуер и да се опитват да го лицензират може да доведе до нови загуби на милиони евро и хиляди часове работа напразно.
"За мен това е димка. То е толкова абсурдно, че няма как да е друго. Това предложение е част от бюджета, за да може по-късно да отпадне и да се каже - ето, ние помагаме на бизнеса. Просто за пореден път ще решат проблем, който сами създават", обобщава Паско Пасков.
Другото обяснение за възкръсването на СУПТО е по-прозаично - съставителите на бюджета просто е трябвало да раздуят очакваните приходи, за да вържат дефицита в харесвания от Брюксел размер, и са го ползвали за оправдание откъде ще дойдат парите. С ясното съзнание, че това няма да се случи.
