BusinessEurope публикува своя Economic Outlook Есен 2025 г.
Европейският бизнес очаква много по-голямо влияние от американските мита и други негативни въздействия в световната търговия през 2026 г., отколкото през настоящата, когато предварителното налагане на мерки смекчи последиците.
Това сочат резултатите от традиционното проучване на BusinessEurope, чийто член е БСК - Economic Outlook Есен 2025 г.
Данните показват, че напрежението в глобалните търговски отношения вероятно ще понижи Брутния вътрешен продукт за 2025 г. с 0,03 процентни пункта за еврозоната, ЕС и по-широка група европейски страни.
За 2026 г. отрицателното въздействие вероятно ще бъде от 0,5 до 0,6 процентни пункта, като най-слаби резултати се очакват за еврозоната.
Проучването на бизнес лобистката група се основава на отговорите на 36 национални бизнес федерации от ЕС и от страни извън Блока, като Великобритания, Швейцария, Турция и Украйна.
BusinessEurope заявява, че проучването е в съответствие с мнението на Европейската централна банка, че въздействието на митата и несигурността върху растежа на еврозоната вероятно ще бъде около 0,7% между 2025 и 2027 г. Това е по-малко от очакваното, като политическата несигурност бързо намалява след сключването на сделката между ЕС и САЩ в края на юли, отбелязва ЕЦБ.
BusinessEurope обаче смята, че компаниите все още изразяват загриженост относно липсата на предвидимост и забавеното икономическо въздействие и несигурността относно бъдещите тарифи представляват средносрочни предизвикателства за растежа.
Относно инфлацията и безработицата, прогнозите са, че те ще продължат своята низходяща тенденция. Очаква се общата инфлация в ЕС да е средно 2,1% през 2025 г., което е почти в съответствие с целта на ЕЦБ, преди да се понижи допълнително до 1,8% през 2026 г. Нагласите за безработицата са тя да остане 4,8% през 2025 г. и 2026 г., което е по-ниско от предишните прогнози от съответно 5,5% и 5,4%.
Според участниците в проучването, ЕС трябва да продължи да полага усилия за конкурентоспособността, като се превърне в по-привлекателна среда за инвестиции, растеж и иновации за бизнеса.
Както ЕС, така и държавите членки трябва да действат бързо за прилагане на мерки и реформи, които да доведат до понижаване на цените на енергията, намаляване на регулаторната тежест, опростяване на административните процедури, създаване на предвидима правна рамка, премахване на дублиращи и припокриващи се задължения и насърчаване на по-опростена и по-малко нарушаваща конкуренцията данъчна система.
Бариерите в рамките на единния пазар (които според МВФ се оценяват на 44% за стоките и 110% за услугите) следва да бъдат премахнати, за да се насърчат инвестициите и здравословната конкуренция между компаниите в държавите, което би повишило производителността и иновациите.
Същевременно трябва да се реши проблемът с недостига на квалифицирана работна ръка с по-добро съпоставяне на свободните работни места с квалифицирани законни мигранти, модернизирано и по-адаптивно висше образование и засилено професионално обучение.
ЕС трябва също да продължи да диверсифицира своите търговски партньори, като приключи текущите преговори, за да отвори нови пазари и източници на суровини, се казва в новото проучване.
За да се преодолее инвестиционният дефицит в ЕС, особено в научноизследователската и развойна дейност, зеления и дигиталния преход и отбраната, трябва да се продължат политиките за спестявания и инвестиции.
Според европейския бизнес, това би засилило трансграничната конкуренция между финансовите посредници, би подобрило предоставянето на капитал, би намалило разходите за финансиране и би насърчило иновациите. Ключът е премахването на бариерите пред трансграничните ликвидни потоци, включително дивидентите, за да се стимулират инвестициите и да се подобрят условията за финансиране на предприятията.
Държавите членки следва също така да мобилизират спестяванията на домакинствата чрез прости и гъвкави инвестиционни продукти за дребно и да стимулират застрахователите и пенсионните фондове да увеличат разпределението на дългосрочен рисков капитал, включително частен капитал.
През 2022 г. пенсионните фондове в ЕС са разпределили едва 0,02% от активите си за рисков капитал, в сравнение с почти 2% в САЩ, се казва в проучването.
Регулаторните бариери остават сериозна пречка: Базел IV трябва да балансира управлението на риска с глобалната конкурентоспособност; актовете от ниво 2 и 3 на европейските надзорни органи трябва да останат пропорционални, включително гъвкавите дефиниции за неизпълнение; изискванията за оценка на риска, свързани с околната среда, социалната отговорност и управлението на компании, трябва да бъдат опростени, за да се облекчи административната тежест, особено за малките и средни предприятия в Блока, показват резултатите в проучването.
Коментирайки констатациите на перспективите, генералният директор на BusinessEurope Маркус Й. Байрер заяви:
„Това слабо представяне на икономиката на ЕС отразява сложна и предизвикателна среда за европейските предприятия, с нарастващо търговско напрежение и продължаващи структурни проблеми с конкурентоспособността. Въпреки това относителната стабилност, осигурена от споразумението между ЕС и САЩ, постигнато през юли, и общата устойчивост на икономиката на ЕС помогнаха за предотвратяване на по-негативни резултати.
За да се гарантира, че икономиката на ЕС ще достигне пълния си потенциал, ЕС трябва спешно да засили усилията си за отстраняване на недостатъците си в конкурентоспособността. Както ЕС, така и държавите членки трябва да действат бързо, за да въведат мерки и реформи, които понижават цените на енергията, значително намаляват регулаторната тежест, опростяват административните процедури, насърчават по-проста и по-малко изкривяваща данъчна система и диверсифицират пазарите си за износ и внос.
Бариерите в рамките на единния пазар, които МВФ оценява като еквивалентни на тарифите 44% за стоки и 110% за услуги, трябва да бъдат премахнати по равно, за да се насърчат инвестициите и здравословната конкуренция между предприятията в държавите членки. Освен това, Икономическите перспективи подчертават факта, че ЕС не разполага с необходимите инвестиции в ключови стратегически области. Това е особено забележимо в научноизследователската и развойна дейност, където ЕС харчи значително по-малко от конкурентите си.
За да се затвори тази инвестиционна празнина, трябва да се завърши изграждането на Съюз за спестявания и инвестиции. Предстоящата многогодишна финансова рамка – бюджетът на ЕС – също ще бъде от решаващо значение за затваряне на инвестиционната празнина на ЕС."
BusinessEurope е водещ защитник на растежа и конкурентоспособността на ниво ЕС. Основана през 1958 г., организацията представлява предприятия от всякакъв мащаб в 36 европейски държави, чиито 42 национални бизнес федерации са нейни директни членове. От страна на България член на BusinessEurope е Българската стопанска камара.
