Българската ритейл асоциация (БРА), представляваща водещите компании в търговията на дребно, вериги за бързооборотни стоки, логистични и дистрибуционни оператори, изразява остро несъгласие и отправя последно и категорично предупреждение: ако проектобюджетът не бъде коригиран драстично между първо и второ четене, държавата ще носи изцяло отговорността за ударa върху бизнеса на светло.
Настоящият проект напълно игнорира икономическата реалност, в която оперират легалните търговски компании, и не предлага решения за насърчаване на растежа, модернизацията и конкурентоспособността на сектора. Вместо това, той пренася непропорционално голяма тежест върху коректните и прозрачни работодатели.
Драстично и необосновано увеличение на осигурителната тежест и нарастващи разходи за труд. Планираното увеличаване на минималните осигурителни прагове и на вноските за социално и здравно осигуряване ще доведе до допълнително поскъпване на труда с между 8% и 10% още през първата половина на 2026 г.
За сектора на ритейла, където заетостта е масова, а разходите за персонал представляват значителен дял от оперативните разходи, това означава неизбежно увеличение на крайните цени, натиск върху маржовете и спад в инвестициите.
Например, при средна верига с 500 служители, дори 8% ръст на осигурителната тежест би означавал допълнителни разходи от над 1 млн. лв. годишно – без съответно повишаване на производителността или приходите.
В редица европейски държави подобни увеличения се прилагат само при паралелни мерки за компенсиране на бизнеса, включително данъчни облекчения, ускорена амортизация и стимули за дигитализация на трудовите процеси. Така се постига баланс между социалната политика и конкурентоспособността на икономиката.
В България обаче напълно отсъстват каквито и да било компенсаторни политики. При всяко увеличение на осигурителната тежест и разходите за труд, няма насрещни механизми за подкрепа на работодателите – нито чрез намаляване на корпоративни данъци, нито чрез стимули за инвестиции в автоматизация, обучение на персонала или енергийна ефективност.
В резултат, легалният бизнес, който работи на светло и спазва всички изисквания, поема изцяло финансовата тежест и коректните компании се превръщат в основните жертви на тази политика. Това води до загуба на конкурентоспособност спрямо сивия сектор и до отлив на инвестиции от сектори с нисък марж като търговията на дребно и логистиката.
Допълнително, постоянното нарастване на разходите за труд без компенсаторни инструменти поставя под натиск не само малките и средните предприятия, но и големите вериги, които са основни работодатели и данъкоплатци. Вместо да насърчава модернизацията и дигитализацията, политиката на механично увеличаване на осигурителната тежест изпраща разрушителен сигнал към бизнеса – блокира инвестиционните намерения, демотивира компаниите да инвестират в дългосрочни решения и ги принуждава да оптимизират персонала.
Парализираща административна и оперативна тежест. БРА предупреждава, че коректно опериращите компании, които изплащат реални заплати, внасят пълните осигурителни вноски и поддържат прозрачна счетоводност, ще понесат основната тежест от предлаганите промени.
В условия на нереформирана среда и хроничен отказ на държавата да контролира сивия сектор, увеличаването на разходите ще задълбочи разделението между бизнеса „на светло“ и този, който продължава да избягва фискални и социални задължения.
Това изправя пред реален риск част от търговските и производствените предприятия да станат неконкурентоспособни спрямо неформалните оператори, които не поемат пълната данъчна и осигурителна тежест. Което от своя страна ще доведе до изкривяване на пазара, загуба на работни места и свиване на приходите в бюджета.
Недостиг на квалифицирани кадри и натиск върху човешките ресурси. Ритейл секторът е сред най-големите работодатели в България, осигуряващ над 350 000 работни места. В същото време, бизнесът е изправен пред структурен недостиг на персонал, високо текучество и нужда от постоянна квалификация.
Вместо да осигурява възможност за политики за обучение, квалификация и повишаване на дигитални умения, проектобюджетът увеличава разходите за труд, което ще принуди редица компании да ограничат нови назначения и да забавят разширяване на дейността.
Липса на стимули за модернизация и дигитална трансформация. Съвременната търговия изисква висока степен на технологичност – автоматизация, онлайн интеграция, електронна отчетност и устойчиви доставки. Проектобюджетът обаче не включва реални данъчни или финансови стимули за инвестиции в модернизация.
БРА категорично заявява, че устойчивата икономическа политика трябва да се гради на предвидимост и партньорство с бизнеса. Всяко внезапно изменение в осигурителни, данъчни или регулаторни режими без адекватен преходен период подкопава доверието и блокира инвестиционните решения.
БРА настоява за реален социален диалог, в който представителите на работодателите и търговските асоциации участват активно в изготвянето на данъчната и социалната рамка.
Българската Ритейл Асоциация призовава правителството и Народното събрание да преразгледат проектобюджета за 2026 г. с оглед на следните приоритети:
- Ограничаване на нарастването на осигурителната тежест и въвеждане на компенсаторни механизми за бизнеса „на светло“;
- Създаване на стимули за модернизация, автоматизация и дигитализация, особено в търговията и логистиката;
- Политика за насърчаване на заетостта и обучение, а не за механично повишаване на разходите за труд;
- Реален диалог и равнопоставеност между държавата и работодателите.
