Министерството на финансите публикува проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., представляваща мотиви към него.
Съгласно Средносрочната бюджетна прогноза, размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г.
Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г. По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите за 2026 г. са в размер на 40,1% от БВП, за 2027 г. 39,9% от БВП и за 2028 г. 40,0% от БВП.
Разходите на сектор „Държавно управление“ през 2026 г. се очаква да възлязат на 44,3% от БВП, което е с 2,1 пр.п. по-високо от нивото през предходната година.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро 34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро.
Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7% през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5%, и ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г. Прогнозата е потвърдена и от Фискалния съвет.
При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки:
- Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
- Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
- Въвеждане на данъчно облекчение в Закона за корпоративното подоходно облагане за извършване на научноизследователска и развойна дейност (НИРД), при което на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, ще бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД, в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия. В случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с 25 на сто данъчната амортизируема стойност на този актив;
- Продължаващо действие на въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
- Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) в увеличен размер и през 2026 г.;
- Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.
- Диференциране на ТОЛ таксите в зависимост от въглеродните емисии на пътните превозни средства.
От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 22 на сто.
Осигурителната политика за периода 2026-2028 г. предвижда:
- От 1 януари 2027 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 1 пр.п. и от 1 януари 2028 г. - с 2 пр.п.;
- Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;
- Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2 300 евро, за 2027 г. на 2 505 евро и за 2028 г. на 2 659 евро.
Разходни политики
- Увеличение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;
- Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
- Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
- Повишава се размерът от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;
- Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“;
- Прилагане на обща политика по доходите чрез увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10% и отпадане на автоматичните механизми за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, обвързани със средната работна заплата;
- Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;
- Стартиране на Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г.;
- Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.
Политики и мерки за оптимизация на разходите:
- За периода 2026-2028 г. Министерският съвет и кметовете на общини след преглед и оценка извършват оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38 от Закона за администрацията с цел да се достигне намаление на общата численост с не по-малко от 5 500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода. През 2026 г. се очаква да се съкратят 1 833 трайно незаети щатни бройки с ефект за бюджета - намаление в разходите от 50 млн. евро.
- През 2026 г. размерите на индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториални органи на изпълнителната власт, както и на посочени в чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията еднолични органи и техните заместници се определят в размер на последната индивидуална основна месечна заплата, определена към 31 декември 2025 г., освен ако в закон е предвидено друго. Промените на индивидуалните заплати на тези органи след 31 декември 2026 г. се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор.
Инвестиционна политика
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,020 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,165 млрд. евро и с европейско финансиране от 3,855 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).
