"Гласуваната индексация на всички бюджетни заплати е несправедлива към по-малките", обясни той
В края на 2025 г. Бюджетът се превърна в ябълката на раздора. Той беше предтекстът, който изведе хиляди българи на улиците да протестират срещу незачитането на мнението им от политиците. Мантрата "това е единственият възможен бюджет" изведнъж се оказа неверна и финансовата рамка за 2026 г. беше скоропостижно преработена. След втория мащабен протест на кабинетът "Желязков" подаде оставка минути преди гласуването на шестия вот на недоверие. На фона на засилените пререкания в парламента се оказа, че депутатите имат избор дали да гласуват и приемат преработения Бюджет 2026 или да гласуват Удължителен закон за бюджета и така страната ни да влезе в еврозоната, изпълнявайки финансовите параметри на 2025 г., които също бяха приети с... доста компромиси.
Зам.-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев разясни пред ТАРАЛЕЖ какво означава България да прекрачи в нова парична система с Удължителен бюджет.
Господин Попдончев, каква е философията на Удължителния бюджет?
В сряда народните представители приеха в зала, в рамките на един ден на първо и на второ четене Удължителен закон за бюджета за 2025 г. Този закон може да действа до 3 месеца. Законът позволява той да бъде удължен и след това като идеята е да се подготви редовен бюджет за 2026 г. Редовният бюджет ще бъде приет не по-рано от март 2026 г.
Очаква се и предсрочните избори да са по това време - март 2026 г. Ако се налага втори удължителен бюджет, каква е процедурата за него?
Удължителният бюджет би следвало да действа до приемането на нов. Ако такъв бюджет не бъде приет в срок от три месеца, може да се удължи срока на Удължителния закон без да се правят промени в него. Другият - да се правят и промени. Възможно е и служебно правителство да подготвя редовен Бюджет за 2026 г. На настоящия етап с удължителния закон се запазват всички политики, които са действали до 2025 г. с една изненада. Това е възнагражденията при всички бюджетни организации да бъдат еднократно индексирани с размера на годишната инфлация към 31 декември 2025 г. Това го нямаше в първоначалния вариант на Удължителния закон, който се гледа на комисия по бюджет и финанси.
Какво означава това?
В средата на януари 2025 г., когато разберем каква е годишната инфлация за настоящата година, ще се разбере и какви са евентуалните ръстове в бюджетната сфера. Има два индекса на инфлация - единият е индекс на потребителските цени, другият - хармонизиран. Към месец ноември първият е на 5,2%, вторият - 3,7%. Между двата има процент и половина разлика. Много важно е Министерството на финансите кой от двата индекса ще избере и какъв ще е размера и на двата индекса, определен от НСИ.
Кой от двата индекса е по-близък до реалността?
И двата са напълно реални, въпрос на методология на изчислението е. По-високият вероятно ще бъде предпочетен. В оттегления вариант на Бюджета се предвиждаше да има 10% ръст на доходите, но не за всички, а администрациите, които са получили големите увеличения заради автоматичното увеличение на заплатите през м.г. там да няма ръстове. В тези, които не са получили повишение, например - Регионална инспекция по околната среда, Държавната агенция по горите и т.н. - да имат по-големи увеличения от 10%.
Вчера в Удължителния закон беше прието тази индексация с процента на инфлация се казва, че ще бъде на всички по равно. Това означава, че огромните заплати - по 20 - 24 000 лева заплати в някои системи ще получат 5% увеличение, което значи месечно над 1000 лева. По-ниските възнаграждения, чиято основна работна заплата е около 1600 лева, ще получат месечно между 70 и 80 лева увеличение. Приетия вчера Удължителен закон е една несправедливост за политиката на доходите.
Твърде късно ли е това да бъде променено?
И двете четения на Закона бяха в един ден със 183 гласа, само три гласа "Против" и без нито един "Въздържал се". Дори да има опити да се отвори този закон за поправки, при такова мнозинство не виждам кой би тръгнал да променя нещата.
Как Удълженият бюджет ще се отрази на джоба на обикновения работник, който не е държавен служител, как ще се отрази на бизнеса и как ни подготвя за сътресението, което ни очаква с приемането на еврото от 1 януари 2026 г.?
За бизнеса кой знае каква промяна няма, тъй като този закон продължава данъчно-осигурителния модел от настоящата година. Няма да има ръст на максималния осигурителен доход, поне засега, няма да се повишават процентите на осигуряване, няма въвеждане на нови данъци, нито ръст на съставките на съществуващите данъци. Единствено се увеличава минималната работна заплата, защото тя не е свързана с текстове по Закона за бюджета. Тя се приема с постановления на МС. За срока на действие по удължителния закон, който не може да кажем колко ще е дълъг, промени няма.
Въпросът е какво ще се приеме след това - очакваме да влезем в процедура по съставяне на редовен бюджет. В светлината на предсрочните парламентарни избори не е ясно кои политически сили ще имат мнозинство и какви предложения ще направят за бюджетната политика.
За гражданите - пенсиите ще се изплащат по размера, достигнат към 31 декември - те вече са индексирани със Швейцарското правило и възрастните хора няма да загубят дохода си. Те ще получават това, което са получавали досега. В края на юни има друга индексация, от 1 юли ще получават по-високите пенсии, независимо кой закон за бюджета действа.
А за еврото?
По отношение на приемането на единната европейска валута, не би следвало да има проблеми. Тук предизвикателствата са по-скоро технически. Най-вече в периода 01-31 януари, когато би трябвало да стане фактическата обмяна на левовете с еврото. Технически предполагам, че банките ще се справят в рамките на ден-два в края на тази година и началото на идната. "Български пощи" също активно обучават служители и закупуват машини за разпознаване на фалшиви банкноти и е важно по-малките търговски обекти да обучат добре персонала си. Задълженията, които имат търговците по Закона за еврото, са доста - и за връщане задължително в евро, както и да приемат смесено плащане - в евро и в лева. Тук ще се налага, може би отначало, непрекъснато превалутиране. Това са технически детайли, които нямат отношение към бюджета, които щяхме да ги решаваме и при редовен бюджет за 2026-а. Всички държави, които са приели еврото, са имали такива предизвикателства, няма да сме само ние.
И в двете версии на редовния бюджет, имаше заложено поемането на държавен дълг. Как са сметките на държавата, може ли да се справим без поемането на нови кредити?
Докато правим бюджети с дефицит, няма как да се справим без нови дългове. Всички бюджети в последните 5 години са с дефицит - така са планирани, така се изпълняват. Ще се поемат нови дългове, ще спрем да ги планираме тогава, когато започнем да правим бюджети на излишък и ги изпълняваме с излишък в края на годината, за която сме ги приели.
В първия вариант на Бюджета размерът на дълга беше 10,5 млрд. евро. Във втория вариант, - негласуван в Народното събрание Закон за държавния бюджет за 2026 г. тази сума беше намалена с 0,5 млрд. и остана 10 млрд. евро нов дълг. От него 3,2 млрд. евро са за механизма на ЕС за отбрана и въоръжаване SAFE, 1,5 млрд. евро е дълг, който се емитира за покриване на стар дълг, чийто падеж е сега - да платим окончателно главницата на стария заем и останалата част беше за финансиране на текущи политики - капиталови разходи и др. Дългове ще взимаме докато не започнем да имаме бюджет на излишък.
Как всеки един от нас усеща тези дългове по джоба си?
Вероятно през цените. Зависи за какво отиват дълговете. Ако те отиват за създаване на нови работни места, производство, дори не бихме усещали заемите. Но ако те отиват за увеличени социални разходи, пенсии, заплати в публичния сектор, други социални плащания - това води до ръст в потреблението, което в пазарна икономика обикновено води до ръст на цените. По джоба си го усещаме плюс по-високите цени в търговските обекти.
Какво е пожеланието Ви към бизнес-средата в България за 2026-а година?
Да си пожелаем за Новата година поне да имаме предвидимост. Не можем да имаме сигурност и стабилност, която всички толкова много желаем, очевидно не можем. Поне да имаме предвидимост за бизнес средата. Да няма рязко повишаване на данъците и предложения за по-високи осигуровки, данъци, административна тежест. Това води до отлив на инвестиции - не само чуждестранни, но дори и на предприятията, които в момента оперират в страната обмислят да преместят бизнеса си. Това влияе лошо на цялата икономическа среда.
