ESG&FRIENDS 2026: МЕНТАЛНОТО ЗДРАВЕ ВЕЧЕ НЕ Е ТЕМА В ПЕРИФЕРИЯТА ЗА БИЗНЕСА

"Дълго време темата за менталното здраве се възприемаше като периферна или чисто лична сфера на служителя. Днес обаче бизнесът преминава през фундаментална трансформация в разбирането си за устойчивост. В контекста на ESG стандартите, социалният стълб и грижата за хората се превърнаха в основен показател за здравето на една организация. Тази нова реалност изисква от лидерите не просто емпатия, а стратегически подход, който интегрира благополучието в самото ядро на бизнес модела. За да разберем как се гради такава култура на практика днес ще си поговорим с хора, които познават темата от различни перспективи – научната, корпоративната и лидерската".

Така Гергана Манолова, автор в ESGnews.bg, откри панела за менталното здраве по време на петото издание на форума ESG&FRIENDS 2026.

Виктория Викторова, психолог и съосновател и управител на платформата MindFit, както и автор на книгата "Синдорм на самозванеца", разказа, че темата определено вече стана важна и устойчива за компаниите и е все по-нормално те да се грижат за менталното здраве на своите служители.

Тя разказа и за "Синдрома на самозванеца".

"Синдромът на самозванеца е едно психологическо явление, проявяващо се най-вече в професионална обстановка. От него страдат високо ефективни, т.н. успешни хора, които са на високи позиции. Въпреки своите успехи, отличия и похвали, които получават, те се чувстват така, сякаш не са достатъчно добри. Сякаш всеки момент могат да бъдат разкрити, че това, което правят, това, което са постигнали, не е нищо особено и те не заслужават цялото това одобрение и възхищение, което получават. Това резултира в редица неща, свързани с динамиката на работа".

"Социалният стълб става все по-важен и психологическата сигурност е едно понятие, което вече не е просто понятие, навлизащо в разговорите и в концепциите на компаниите, а е част от корпоративната култура.", заяви доц. д-р Светослав Ценов, изпълнителен директор на Astellas Pharma за България, Гърция, Румъния и Унгария.

Той е категоричен, че докато това не бъде част от културата, от корените, от разбирането, осъзната цел на компаниите, няма как нещата да се случат.

"В началото на тази година излезе проучване на Google, което показва, че най-важната черта за високо ефективните екипи е психологическата сигурност. Странно, но много хора биха предположили, че най-важни са експертността в екипа, познанията, зрелостта. Но се оказа, че психологическата сигурност е най-важна, за да може един екип да бъде ефективен.", посочи той.

Доц. д-р Светослав Ценов обясни как Astellas Pharma изгражда подобна култура за своите служители:

"При нас като компания, която оперира в сектор здравеопазване, натискът е огромен и регулациите са много тежки и сложни. Това неслучайно може да доведе до бърнаут на служителите. Ние имаме три основни стълба в тази посока. Първият е яснота и фокус. Много често не самото естество на работата е основният стресиращ фактор за един човек, а приоритетите. И то променящите се приоритети – такива, които се променят всяка седмица. Това води до изтощаване. Затова ние се опитваме да бъдем максимално ясни, лесни за разбиране и много често казваме не – "Не, това няма да се свърши точно сега. Не, това не е задължително да бъде направено".

Разбира се, опитът на лидерите да водят такъв тип разговор е изключително важен, както и признаването на грешките. Важно е грешките да бъдат признавани и да се учим от тях. Тези простички похвати водят до осъзнаване на екипа и тяхната психологическа сигурност, както и до мотивиране.

Всяка една компания има конкретни инструменти. Ние имаме и т.н. "life space", или стоп бутон. Това е време, в което спираме, абстрахираме се и даваме възможност да рефлектираме на приоритетите, на ситуацията, на стратегията. Понякога имаме нужда просто и да си починем. Силно вярваме, че такъв тип похвати извън корпоративната култура са много важни за постигане на психологическата сигурност.", обясни доц. д-р Ценов.

Камелия Славейкова разказа, че Shell работи от много години по темата за менталното благополучие.

"Това е една история на учене и усъвършенстване през годините. Преди близо две десетилетия Shell узря за това да започне активно да работи по темата за психичното благополучие. В началото стартирахме с активности, които са насочени към физическата устойчивост, към управлението на умората. През годините стана ясно, че това не е достатъчно и трябва да има един по-всеобхватен, приобщаващ проактивен подход и компанията стъпка по стъпка започва да стартира серия от инициативи, които в началото са наречени "Human For Care", да се стимулира грижата, като се фокусираме както върху хардуера, така и върху софтуера. Хардуерът е създаване на благоприятна среда в офиса, за да се чувстват служителите добре. Например наличието на климатик там, където няма. Софтуерът е свързан с развитие на ценности, като уважение", обясни тя.

По-нататък във времето компанията развива нови инициативи и започва да говори за психологическата безопасност и сигурност, за ролята на лидерите и разбра, че трябва да надгражда по отношение на всичко, което прави за психичното здраве и благополучие.

Камелия Славейкова подчерта, че в периода 2020 – 2022 г. по време на Ковид много от компаниите откриват доказателства за наличие на повишен стрес и психическо прегаряне, проблем в ежедневието с представянето на служителите.

"Това бе една от промените в глобалната среда, която наложи да се стигне до един нов подход по отношение на психичното здраве и благополучие. Наред с това и служителите дават сигнал, че всъщност имат нужда от психическа подкрепа. До този момент психичното здраве бе свързано с мълчание вътре в себе си, но днес те разбират необходимостта от това, че трябва да говорят открито по тази тема", посочи тя.

Според нея натискът от страна на обществото и очакванията към големи компании да предприемат по-активни мерки, също са оказали влияние темата да стане важна за бизнеса.

"За Shell това съвпада и с подписването на един глобален ангажимент да стане част от глобално бизнес сътрудничество за ментално здраве на работното място, което е един допълнителен стимул. В резултат на всичко това се стигна до създаване на една структурирана глобална програма за психично благополучие, която маркира, че компанията разбира, че работата по психичното благополучие не е една поредица от инициативи, а всъщност трябва да бъде част от корпоративната ѝ култура. Узрявайки за това, Shell стартира тази глобална програма "Global Mental Wellbeing Programme" след един пилотен проект, в който са въвлечени служителите и те дават богата обратна връзка, за да може да се случи".

Глобалната програма стартира през 2023 г. и оттогава тя се прилага във всички страни, в които Shell оперира, включително и в България. Тя има три основни стълба – Promote, Protect, Access.

"Promote е свързан с насърчаване на служителите да работят върху своето психично здраве. Компанията може да прави много неща, но всеки служител има ангажиментът да се погрижи за своето собствено здраве и да предприеме съответни мерки. Shell дава доста информационни материали за това как да се подобри храненето, сънят, психичната устойчивост и др. Вторият елемент е Protect – това, което компанията прави, за да защити психичното здраве на своите служители със средата, която създава. Третият елемент е Access – достъпът до програми за подпомагане на служителите в областта на психичното здраве. Те са достъпни за всички служители на компанията, като на всеки един пазар те се менажират от подизпълнители. Програмата, която е за служителите в България дава достъп до консултации на служителите и е анонимна – никой не знае, че даден служител отива на консултациq, както в областта на психичното здраве, така и за финансови въпроси. Това е достъпно не само за служителите на компанията, но и за техните семейства", поясни Камелия Славейкова.

Shell има и други глобални програми, насочени към служителите – за превенция на прегарянето, за това да споделят повече за своите проблеми и чувства. Компанията организира различни семинари и дискусии, които дават възможност на хората да говорят по тези теми – за баланса между работа и личен въпрос и други.

Доц. д-р Светослав Ценов обясни, че превенцията и профилактиката са в основата на всяка една система на здравеопазване.

"Аз не съм убеден, че системата в България работи в тази посока. Тук обикновено чакаме да се появи заболяването и тогава действаме. Всъщност една универсална добре развита система трябва да действа предварително. Дори само от бизнес гледна точка това отново има позитивно влияние и неслучайно здравият човек е най-сериозният капитал на всяко едно общество. Едно евро, инвестирано за превенция и профилактика, в рамките на 10 години се връща четирикратно, когато е инвестирано по правилния начин.", категоричен е той.

Той поясни, че по отношение на превенция и профилактика говорим за скринингови програми, годишни прегледи, но те не трябва да се разглеждат на кампаниен принцип – като нещо, което се случва еднократно.

"Концепцията на всеки един служител трябва да бъде, че има достъп до тази профилкатика във всеки един момент. Ние в Astellas Pharma например, имаме програми, фокусирани върху достъп до такъв тип съвет, програми, свързани с т.н. wellbeing индекс, който в последните години включва не само физическото здраве и психическия аспект, но и социалния аспект и дори и финансовия елемент. Когато има несигурност по отношение на финансовия елемент, за какво здраве говорим…

Усещането трябва да бъде, че всички тези проекти не са на кампаниен принцип, че те се случват консистентно и са част от корпоративната култура и всеки един служител има достъп до тях. Опитваме се да даваме съвети в тази посока и да контактуваме с институциите, защото България определено е държава, в която превенцията и профилактиката липсват и те впоследствие имат съответния икономически ефект. Надявам се, че ще постихнем успех", каза още той.

"Ролята на лидерите е изключително важна, защото в комуникация one to one, те трябва да провокират хората и да разберат дали има или няма проблем. Трябва да има интерес от страна на лидерите за това как се чувстват хората около тях, защото този интерес показва грижата за здравето на служителите и провокира хората да споделят неща, които иначе те не биха споделили. Ние трябва да образоваме и насърчаваме лидерите на емпатия и да ги учим как да насърчават служителите и да ги провокират да дават обратна връзка", обясни Камелия Славейкова.

Виктория Викторова разказа, че масово служителите на са близки с отдел Човешки ресурси, че да отидат и да им разкажат за своите проблеми. Те най-често са близки с други членове на екипа и с мениджърите си, заради което е толкова ключова тяхната роля.

"На първо място е важно да се изгради среда, в която служителите да се чувстват безопасно да го говорят по тези теми и да споделят, както и да се внедрят регулярни разговори, свързани с тези теми. Те не трябва да бъдат съдени, а да виждат отсреща човек, който наистина се интересува от тях.

Ролята на мениджъра обаче е превантивна доколкото е възможно да хване ранни симптоми за бърнаут или за някакъв друг проблем. Хубаво е да се наблюдава дали един служител работи дистанционно или хибридно, дали си включва камерата по време на срещи. Дали отношението му се променя и става по-изнервен към своите колеги и по-непродуктивен. Много често това се забелязва в някои от най-ефективните и най-ценните служители и те самите дори не осъзнават, че са на прага на бърнаут", каза още тя.

"Постигането на психичното благополучие отнема много време и е добре компаниите да го знаят и да го стартират, ако все още неглижират тази грижа. Тя трябва да проникне дълбоко в ДНК-то на компанията, не да бъде замислена само като отделни инициативи. Създаването на среда, в която служителите да споделят, без да се страхуват от негативни последици, е много важно нещо", обясни Камелия Славейкова.

Това трябва да бъде осъзнаване на нещо цялостно като култура, като процес. Зад всяка една успешна компания, стоят устойчиви хора със своите емоции, със своите цели, и докато това не се случи, и не се въведе в културата, няма как да се превърне в нещо стандартно, допълни доц. д-р Светослав Ценов.

Миналия месец БСК излезе със статистика за бърнаута и се оказа, че 50% от служителите в някои от най-големите сектори имат проявления на синдорм на професионалното прегаряне. Изключително важно е всеки да направи по едно нещо, като на пример да изведе на обяд най-натоварения или най-ценния служител в екипа, да си поговорят открито и да си поговорят за това как може да му се помогне, кои задачи да се отложат или да се делегират на някой друг", посъветва Виктория Викторова.