Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК), във „В развитие“
Около 80% от бизнеса в България е против автоматичното определяне на минималната работна заплата по начина, по който се прави в момента, показва анкета на Българската стопанска камара (БСК) сред 847 предприятия, която се провежда за 21-а поредна година. Сегашната формула, според която минималната работна заплата е 50% от средната, води до проблеми не само в частния сектор, но и с бюджетите на отделните министерства и ведомства. Нужни са цялостен механизъм, който да отчита фактори като производителност на труда, средно ниво на заплащане в страната, и критерии за адекватност на минималната работна заплата, така че през определено време да се измерва дали тя е адекватна и да се правят корекции на критериите. Това коментира Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Той изтъкна, че за бизнеса е важен не размерът на минималната работна заплата, а наличието на справедлив механизъм за определянето ѝ, който да дава предвидимост на него и на работниците за това как и при какви условия ще расте минималната работна заплата. Според Попдончев не е нормално при минималната работна заплата да има резки двуцифрени скокове при положение, че ръстът на производителността в страната и на брутния вътрешен продукт е едноцифрен.
Бизнесът изчаква поради политическа непридвидимост
В момента тече процедура по удължаване на т. нар. удължителен закон за бюджета и процедура за редовен бюджет за 2026 г. вероятно няма да бъде стартирана до идването на власт на редовен кабинет с парламентарно мнозинство, което да подкрепя заложените политики в редовния бюджет. В края на миналата година имаше предложения за промяна в данъчно-осигурителната тежест, които отпаднаха, след като двата законопроекта за редовен бюджет бяха оттеглени.
Но остават автоматичните механизми за ръст на трудовите възнаграждения в някои сфери като МВР, Министерство на отбраната, заплати на учителите, отбеляза Попдончев.
Бизнесът е в етап на изчакване, тъй като не се знае какво ще бъде предвидено в редовния бюджет, когато той бъде приет, нито докога ще бъде удължен удължителният закон за бюджета. Предложението на Министерски съвет е това да стане до приемането на редовен бюджет.
„Отново не знаем дали няма да ни изненадат с оопити за увеличаване на административната или на данъчно-осигурителната тежест. Това спъва инвестиционните планове на компаниите, те не смеят да направят по-резки крачки, тъй като изчакват да видят как ще се развие политическата обстановка.“
Според госта повишаването на данъците е най-лесният начин да се увеличат приходите в бюджета, когато не достига финансиране. Но в някои публични системи има изтичане на средства и това се набива на очи на данъкоплатците. По-трудното, но по-правилно решение според него е да се помисли как по-ефективно да се разходват разполагаемите средства. „Ако ще се увеличава данъчно-осигурителната тежест, трябва да се каже какво се предлага насреща и какво е направено преди това, за да се спре изтичането на средства в системата, или за по-ефективното им разходване, категоричен е Попдончев.
Над 70% от бизнеса подкрепя еврото
Над 70% от бизнеса у нас подкрепя устойчиво през последните четири години приемането на еврото и членството на България в еврозоната.
Според събеседника първите резултати от присъединяването към валутния съюз могат да се очакват на ниво макроикономика във връзка с нивата на лихвените проценти, на които държавата ще рефинансира дълга си.
„Лихвите по жилищните и потребителските кредити останаха непроменени, а обмяната на валутата минава бързо. По последни данни на БНБ почти 85% от левовете са обменени в евро, с което изпреварваме страни, влезли по-отдавна в еврозоната.“
Не очакваме сътресения и се надяваме да използваме възможностите от членството на България във валутния съюз по добър за страната начин, каза Попдончев и допълни, че те вървят в комбинация със сухопътния Шенген и евентуално членство в ОИСР. „Това са възможности, а не магическа пръчка, с която се случват чудеса“, изтъкна той.
Липсата на работна ръка - основна пречка пред бизнеса у нас
За поредна година липсата на работна ръка е основна пречка пред българския бизнес, като 62% от участниците в допитването на БСК посочват този отговор. Възможни решения на проблема според Попдончев са облекчаване на достъпа на работници от трети страни до българския пазар на труда, дигиализация на процесите и активни програми за преквалификация и връщане на българска диаспора от чужбина.
Според госта по-лесният достъп на чужди граждани до пазара на труда в България не може да бъде устойчиво и трайно решение на проблема с липсата на кадри, но то може да закърпи положението за момента.
„Българският пазар на труда страда от недостиг на около 230 хил. души. Всяка година от пазара на труда излизат около 100 хил. души, а около 50 хил. се очаква да се влеят в него.“
Това според Попдончев е тенденция, която трудно може да се пречупи с други политики, които отнемат повече време, като мерки за активиране на трайно безработни лица, насърчаване на заетостта.
Кои са другите основни пречки пред бизнеса освен недостига на кадри? Кои институции се ползват с най-голямо доверие сред бизнеса у нас? Защо близо половината от българските компании не планират да инвестират в дигитализация?
Вижте целия коментар във видеото.
