„Защо Испания има своя ‘Хамон Иберико’, а Италия продава ‘Прошуто ди Парма’ и ‘Пармиджано’ в целия свят, а българското кисело мляко се намира само по случайност в Япония? Проблемът е в липсата на интеграция и добавена стойност. Ако не превърнем зърното си в качествен хранителен продукт, ще останем малка и скъпа икономика, която просто захранва чуждите ферми.“ С тези думи Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България, направи безпощадна дисекция на агросектора по време на 12-тата Национална среща на АЗПБ в Казанлък.
В стратегическия панел „Българското бъдеще в световното земеделие“, Гълъбов изложи тезата, че българският модел „суровина за износ“ е икономическо задънена улица и предложи радикална промяна в приоритетите на държавната политика.
Моделът на успеха: Зърно плюс животни
Според Гълъбов, интеграцията между зърнопроизводството и птицевъдството (най-големият вътрешен консуматор на фураж) е най-бързият механизъм за икономическа устойчивост. „Успешният проект, който трябва да бъде подкрепян с приоритет, е интеграция на зърнопроизводството с животновъдството в името на качествен продукт, който да е предимно експортно ориентиран. Това е начинът да реализираме по-голяма добавена стойност за целия хранителен бранш,“ категоричен бе той.
Гълъбов изрази съжаление, че въпреки многократните предложения от браншовите асоциации, този модел не е намерил адекватно отражение нито в Стратегическия план по ОСП, нито в националните мерки за подкрепа.
Парадоксът Меркосур: Зависими сме от тяхната соя
По темата за споразумението с Меркосур, Гълъбов приземи дебата с реални икономически факти. „Ние без Меркосур не можем да правим животновъдство никъде в Европа. През последните 40 години ние купуваме соев шрот от Бразилия и Аржентина – те са най-големият производител и ние сме зависими от тях.“
Той обясни, че заплахата не е вносът на зърно (където България е износител), а неспособността на ЕС да защити своите производители. „Европа налага изключително високи екологични, етични и хуманни стандарти, които ние подкрепяме. Но в същото време не предвижда никакъв механизъм, по който да маркира и защити тези продукти срещу вноса от трети страни, които не спазват същите правила. В момента, в който едно замразено месо влезе през Ротердам, то автоматично става ‘европейско’.“
Скандалът с етикетирането: Къде изчезва произходът?
Гълъбов посочи един от най-големите регулаторни пропуски, който според него е направен „услужливо“ от администрацията. „Пропуснахме да въведем в нашите наредби задължително етикетиране на произхода на суровината за преработените продукти. Потребителят има право да знае дали в колбаса или в пилешкото филе има месо от Ротердам, или от българска ферма с пълна проследяемост.“
Той подчерта, че липсата на ясна маркировка пречи на българския производител да капитализира върху качеството си и го принуждава да се състезава единствено по цена със замразени субпродукти от световния пазар.
Екологичният капан и опасността от „емисионни измами“
Един от най-силните акценти в изказването му бе предстоящото облагане на въглеродните емисии в земеделието. Гълъбов направи паралел с ДДС измамите от миналото: „Ще сложим емисионни такси, но нямаме внедрени технологии как да ги спрем в реалното производство. Кой ще плаща? Отново производителят и крайният потребител. Държавата ще събира едни такси, които най-вероятно няма да се харчат в полза на обществото.“
Той предупреди, че без ясен технологичен модел за защита, тези такси ще се превърнат в „административен рекет“. „Знаем как свършват такива схеми – накрая всичко потъва, както в онази метафора за циганската махала в Лом, където държавните средства изчезват без никакъв реален ефект за хората.“
Диагнозата: Малка и скъпа икономика
Ивайло Гълъбов подкрепи тезата, че България страда от мащаба си. „Ние сме малка икономика и това ни прави скъпи. Голямата автоматизация изисква огромни обеми продажби, които нашият пазар не може да осигури. Затова единственият изход е да спрем да работим ‘по принуда’ и да започнем да се кооперираме и интегрираме.“
Той завърши с призив към държавата да влезе в ролята на истински защитник на родното производство, по примера на САЩ. „Трябва първо да изберем технологичния модел и начина на защита – било то чрез мита или други регулации. Преди да направим крачката към нови тежести, трябва да сме подготвили сценария за защита на българския производител.“
