Има реформи, които е трудно да се прокарат, защото около тяхната полза има професионални или политически спорове. Има и такива, при които експертите не могат да се съгласят за точния подход. А често спирачка е, че ще бъдат накърнени нечии интереси или биха пресекли някоя сладка корупционна практика, и затова промените срещат силен лобистки отпор.
Въвеждането на мултифондовете в частното пенсионно осигуряване не е такъв случай. Това е нещо, което секторът иска от две десетилетия, и всички други участници на финансовия пазар го подкрепят. Има солиден консенсус, че ефектът ще е положителен и за десетте компании на пазара, и за техните клиенти - около 4.2 милиона осигурени лица. През годините рядко се чуват и силни политически опоненти - понастоящем това са предимно националистите начело с "Възраждане" (които принципно са изцяло за премахване и национализиране на частното осигуряване) и донякъде БСП (основно с обвинения, че конкретните текстове са лобистки в полза на пенсионните компании). Твърдо против е и КТ "Подкрепа", но другият по-голям синдикат КНСБ подкрепя реформата. Въпреки това ключовата промяна, която цели по-големи натрупвания от средства по личните партиди и съответно по-голяма пенсия след време, така и не се случваше.
Сега, когато отиващото си управление се захвана с темата, отново всичко висеше на косъм и имаше сериозна опасност заради дребно политиканстване и неразбиране на тематиката съгласуваните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) да не минат и всичко да трябваше да се рестартира в някой следващ парламент. Все пак с финален спринт в края на 51-вото Народно събрание депутатите приеха редакциите, които въвеждат може би най-значимата реформа от въвеждането на настоящия пенсионен модел в България.
Макар и да не засягат слона в стаята - разширяващият се заради влошаващата се демография дефицит в първия стълб (държавното обществено осигуряване, администрирано от Националния осигурителен институт), въвеждането на мултифондовете дава възможност да се преодолеят голяма част от недъзите на частните втори и трети стълбове, където има натрупани над 16 млрд. евро. А така да направят и цялата конструкция по-стабилна.
"Големият проблем е в регулациите и инвестициите в свързани лица на част от играчите. Ако той не бъде адресиран, репутационните рискове за пенсионната система ще са големи и те могат да бъдат използвани от политици популисти за антиреформи." Владислав Панев - финансист и бивш политик от "Демократична България"
Както всяка мащабна реформа, и тук редом с очакваните ползи възникват и рискове. Дали първите ще се реализират в пълен потенциал и дали вторите ще бъдат минимализирани в голяма степен ще зависи от това как секторът ще използва новите си разширени възможности за инвестиции. А също и от това как Комисията за финансов надзор (КФН) ще осъществява контрол и ще предотвратява опити за злоупотреби и изкривявания на пазара. "Ясно е къде е големият проблем - в регулациите и инвестициите в свързани лица на част от играчите. Това може да стане болезнено видимо в следващите 10 - 20 години, когато плащанията от частните фондове станат повече. И е крайно време надзорът да вземе решителни мерки", коментира пред "Капитал" Владислав Панев, който освен финансист е и бивш политик от коалицията "Демократична България".
Пенсионната мултивселена
За много хора пенсионното осигуряване звучи като нещо изключително сложно, което те отказват да разберат. Всъщност в основата си замисълът и функционирането на системата са изключително прости. Към пенсионните компании се насочват парите на много работещи, те ги събират накуп във фондове и ги инвестират на финансовите пазари. Така, ако са структурирали добре портфейлите си и са избрали добри акции, облигации, взаимни фондове и други инструменти, те могат да умножат вноските и, когато дойде време за това, да изплатят по-голяма добавка към държавната пенсия от НОИ.
В момента родените след 1959 г., което е огромната част от работната сила, имат реално 11 опции. Биха могли да заложат единствено на НОИ. А ако не го направят, ще трябва да си изберат или автоматично да бъдат насочени в един от десетте универсални пенсионни фонда (УПФ) към някое от лицензираните дружества. Там по личната им партида отиват 5% от всяка заплата.
Проблемът с този модел е, че парите на всички осигурени в един УПФ се управляват по един и същ начин независимо от тяхната възраст, доходи и рискови предпочитания. За 25-годишен младеж, наскоро започнал първата си работа, портфейл с акции даже и в по-иновативни компании, където тепърва се очакват пробиви и печалби, е оправдан. Дори и междувременно да настъпи финансова криза или възложените надежди на конкретен сектор да не се оправдаят, има време, в което пазарите да се възстановят и да се натрупа отново доходност. За 55-годишен клиент, при който пенсионирането вече не е далечен хоризонт, подобен риск е неоправдан и е нормално средствата да се насочат в по-консервативни индустрии, както и предимно в облигации и други инструменти с фиксиран доход.
За портфолио мениджърите на пенсионните компании всичко това е пределно ясно, но те нямат възможност за индивидуален подход. Затова са принудени да залагат на стратегии с по-умерен риск и съответно и получената доходност често е неудовлетворителна, като едва бие инфлацията.
Идеята на многофондовата (както е наречена в закона) система е да преодолее този недостатък. Всеки УПФ ще бъде разделен на три подфонда - динамичен, балансиран и консервативен, така вече изборът за всеки осигурен се разширява до 30 схеми от десетте компании. Опциите се различават основно по това каква част от активите им е позволено да се инвестират във финансови инструменти с променлив доход (тук попадат акции, взаимни фондове и др., при които цените варират спрямо множество фактори за разлика от частните и държавните облигации и други книжа с фиксиран доход). В динамичния подфонд този дял ще е до 90%, в балансирания - до 55%, а в консервативния - до 25%.
Изборът в какъв фонд да се осигурява всеки клиент ще е свободен, но с известни условности и ограничения, тъй като и към момента огромната част от постъпващите на пазара на труда не си избират къде да се осигуряват, а са служебно разпределени. Ако сами не изберете в какъв подфонд да се управляват средствата ви, това ще става автоматично според възрастта ви - до навършване на 50 години в динамичен, след това до 3 години преди възрастта ви за пенсиониране - в балансиран. За последните три години е предвидено партидата задължително да се прехвърля в консервативен фонд, независимо дали сте направили избор или не.
Мултифондове се предвиждат и за доброволните пенсионни фондове (ДПФ) - т.нар. трети стълб на системата, като всеки лично може да се осигурява с избрани от него вноски, както и работодателите могат да правят това за служителите си като допълнителна придобивка. Тук пенсионните компании ще имат повече свобода, като могат да структурират колкото искат подфондове с каквито искат параметри. Единствено са длъжни да поддържат балансиран, аналогичен на този в УПФ. При професионалните пенсионни фондове (ППФ), където се осигуряват работещите в I и II категория труд, мултифондове не се предвиждат.
С (леко) отложено действиеПо замисъл реформата ще заработи реално от началото на 2027 г. Дотогава трябва да се приемат нужните наредби, компаниите да се подготвят и да структурират подфондовете, а и хората да се запознаят и да могат да направят избора си информирано. Предвижда се вече осигуряващите се да имат три месеца от 1 септември до 30 ноември 2026 г. да подадат заявление в какъв подфонд желаят да се насочат партидите им. Ако не го направят, ще бъдат автоматично разпределени според възрастта си.
При започващите първа работа правилата остават аналогични на досегашните. От сключването на трудовия договор имат три месеца за избор в коя компания да се осигуряват, което сега ще включва и избор на подфонд. Предвижда се задължително преди това клиентите да трябва да попълнят въпросник и на база на него да получат консултация за подходящото за тях ниво на риск. Тя обаче не е обвързваща и може да бъде избран и някой от другите подфондове.
Как това променя играта
За пенсионните компании всичко това означава на пръв прочит повече разходи и по-малко приходи. Управлението и администрирането на повече на брой фондове с различни рискови параметри изисква допълнителен човешки ресурс, докато се предвижда понижаване на приходите от такси и завишени изисквания за капитал. Главният изпълнителен директор на лидера по активи "Доверие" Светла Несторова обяснява, че дългогодишната подкрепа на бранша за реформата е защото само така могат да се изпълнят поетите ангажименти към гражданите за адекватна пенсия.
Промените в КСО им дават и доста допълнителни възможности как да управляват портфейлите и да извличат повече доходност. Логиката е, че ако досега парите на всички клиенти са управлявани като един фонд с консервативно-балансиран профил, то вече значителна част ще попаднат в динамичен или балансиран. Като се гледат досегашните проценти на хората, които сами си избират фонд при първа работа (под 10%), и сравнително ниската заинтересованост в обществото към втория стълб, голямата част от хората инертно биха попаднали автоматично в определения за тях подфонд по възраст, а предимно хората с оставащи три години до пенсия ще са в консервативен.
Точни разчети как ще се развият бъдещите инвестиции на всяка от пенсионните компании естествено няма как да се направят. От КФН обаче са разработили модел за оценка на ефектите от мултифондовете, който по уверенията им е при консервативни допускания. Според него вследствие на повишената доходност коефициентът на заместване на УПФ може да се повиши с около 9 проценти пункта до 21.24%. Този показател показва каква част от последната заплата ще бъде заменена от първата отпусната пенсия - нещо, което е индивидуално и за всеки човек е различно, но общо за системата е измерител за ефективността ѝ. Според симулацията на регулатора за 40 години досегашният модел на УПФ е най-неизгоден, като, ако за целия период парите се вложат в динамичен подфонд, натрупванията ще са над два пъти по-големи, а ако се следва предписаният в закона жизнен цикъл (25 години в динамичен, 12 в балансиран и 3 в консервативен), ще са с 57% повече. Но дори и да се заложи само на нискорисковите подфондове, сумите са по-големи.
Друга важна промяна е, че се разширява кръгът от инструменти, в които могат да инвестират фондовете. Добавят се инструменти на паричния пазар, издадени от държави - членки на ЕС, и други държави, акции и облигации на компании, листвани на пазари за растеж (като BEAM на БФБ), борсово търгувани фондове (ETF) и алтернативни инвестиционни фондове. Между четенията бяха доразписани и разширени опции за инвестиране в инфраструктурни проекти чрез дългови или дялови инструменти. Това в съвкупност увеличава арсенала на портфолио мениджърите, което също би могло да им позволи извличане на по-голяма доходност от управляваните средства.
Повечето свобода при инвестициите би трябвало да изостри и конкуренцията между самите пенсионни компании за постигане на резултати. Те получават и още няколко стимула за добро представяне. Например досега действаше механизъм за гарантиране на минимална доходност, като КФН изчисляваше средно ниво, постигнато от всички фондове за последните две години и го намаляваше с определен процент. Когато някой фонд постига по-ниска от минималната стойност, пенсионната компания трябва да покрие разликата. Сега това се заменя с бенчмарк за всеки вид подфонд, който ще се определя от КФН. И може би най-същественото е, че ако доходността на подфонд падне под това ниво, намален с допълнително отклонение, той няма да може да участва в служебното разпределение на новопостъпващите на пазара на труда лица. Доколкото това е основен канал за набавяне на нови клиенти, компаниите би трябвало да са силно мотивирани да генерират достатъчна доходност, че той да не пресъхва.
От парламентарната трибуна доскорошният социален министър Борислав Гуцанов (БСП) разкритикува реформата с вече станалото нарицателно клише, че "две пенсии са по-малко от една", тъй като заради ниската доходност и високите такси средното плащане от УПФ е едва 226 лв. месечно и за много хора то не компенсира намалената пенсия от НОИ. "Две пенсии в момента действително са по-малко от една за много от хората по една много проста причина - първата пенсия се намалява с един изкуствено пресмятан коефициент, който просто е грешно пресметнат", гласеше репликата на Светла Несторова в интервю за БНР, където тя разви тезата, че сегашните промени целят да адресират именно недъзите, за които Гуцанов говори.
Владислав Панев очаква реформите да имат положителен ефект не само за спестяванията за пенсии на осигурените, а и за развитието на българския капиталов пазар и възможност не 80% да се насочват в чужбина, а част да се върнат в страната. "Това ще значи повече шансове за БФБ, но дали тя ще ги използва зависи, защото е поставена в конкуренция с всички борси", обясни той.
Такси срещу резултати
Още една линия за стимулиране на преследването на по-добри резултати е промяната във философията на удържаните от компаниите такси, която вече поне отчасти ще зависи от доходността. Досега при УПФ кодексът позволяваше на пенсионните дружества да начисляват до 3.75% от всяка вноска, както и до 0.75% от нетните активи годишно и практически всички на пазара оперират на този таван.
Сега с промените се предвижда съществено понижение, но и промяна на модела. От 2027 г. таксата на входа поетапно за десетгодишен период се намалява с по 0.16 пр. пункта, като през 2036 г. ще достигне 2.1%. Същевременно другата такса се разделя на два компонента - единият е, както досега, върху нетните активи, а другият - върху дохода, реализиран от инвестирането на средствата. През следващите години се предвижда те да се изменят противоположно, като първият пада, а вторият се покачва. Например при балансираните подфондове 2027 г. се започва 0.65% от активите и 1% от дохода, а до 2036 числата достигат до съответно 0.38% и 3.25%. При динамичните фондове още повече се залага да се стимулират резултатите, като таксите трябва да достигнат до 0.2% от активите и 6% от дохода до 2036 г. За консервативните фондове се предвижда само такса от активите, която пада от 0.65% до 0.2% за периода.
Трябва да се отбележи и че това са максимални стойности, така че всяка пенсионна компания може да ги понижи повече или по-бързо, ако счита, че това ще ѝ донесе конкурентно предимство. Предвид практиката при задължителните фондове досега обаче би било оптимистично да се очакват тарифи значително под тавана. Но дори и така намаляващите като процент такси би трябвало да спомогнат за по-бързото натрупване на активи и съответно на средства по партидите на клиентите.
За 2025 г. приходите на пенсионните компании от такси и удръжки са близо 173 млн. евро, от които 153 млн. евро идват от УПФ. Годишният ръст е около 15%, като той е производен от ръста на активите, генериран както от нови вноски, така и от реализиран доход. Печалбата на пенсионните компании също се покачва аналогично, като за 2025 г. е близо 80 млн. евро.
Инфраструктурният препъникамък
Промените в КСО за мултифондовете бяха задвижени през декември 2025, като беше даден месец за обществено обсъждане и след празниците в средата на януари 2026 г. започнаха да си проправят път в парламента. Макар голямата част от реформата да беше изработена и съгласувана с бранша още месеци по-рано и да имаше политическа подкрепа, отново се появи сериозен риск тя да катастрофира.
Проблемите дойдоха от внесени между четенията текстове, прецизиращи възможностите пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурни проекти, чрез специално емитирани за целта облигации и дялови инструменти.
Макар и от години в кодекса да имаше възможност, тя беше така разписана, че трябваше задължително да минава през държавна банка (каквато е единствено ББР) и досега никога на българския капиталов пазар не беше емитиран такъв инструмент. С новите текстове също няма сигурност, че това ще стане и че бъдещите правителства ще имат интерес така да финансират проектите си. От ППДБ обаче видяха в редакцията корупционен риск и отказаха да подкрепят тази точка, заради което гласуването беше отложено. Така и не стана ясно как точно би изглеждала евентуалната злоупотреба и защо частните пенсионни фондове биха се включили в нея, както и защо при всичките налични и добре известни схеми в строителството ще се предпочете това да става през публични облигационни емисии. Като крайно седмица по-късно промените все пак стигнаха до гласуване и бяха приети, включително и текстовете, към които ППДБ имаше обструкции.
Възможните дефекти
Само по себе си словосъчетанието "по-рисково инвестиране" нормално буди притеснения. Интуитивно се очаква осигуряването да е консервативно - даже и в корена на думата стои сигурност. Затова и едва ли е учудващо, че критиците на реформата насочваха основна част от огъня си по тази линия, като обрисуваха как "пенсионните компании ще разиграват на хазарт парите ни за пенсии".
Макар да звучи страховито, но всъщност при капитализма рискът не е точно проблем, а част от уравнението. Още студентите изучават за неразривната му връзка с доходността и че като поемаш риск и го управляваш добре, можеш да очакваш и по-голяма печалба. Разбира се, има вероятност да се реализират и загуби, но те може да се минимализират чрез различни техники като диверсификация, хеджиране и др. А дори при мащабна криза в по-дълъг хоризонт следва възстановяване и историческите данни дават добра представа за средните нива на постиганите доходности за по-дълъг период. Като цяло всичко това е работата на портфолио мениджърите и от това колко добре се справят зависят резултатите, с които пенсионните компании се конкурират. Разбира се, има опасност в търсене на доходност да се залитне в крайности, но има и множество предвидени лимити и регулации, които да не позволяват да се случва.
Всъщност реалната опасност от реформата не са управляемите инвестиционни рискове, поети с парите на осигурените, а неуправляемите злоупотреби с тях. Такива се случват и сега и част от сектора системно заобикаля забраните в КСО да се инвестира в свързани със собствениците или управляващите го лица, както и лимитите за вложения в една група. Резултатът е, че стотици милиони евро средства на осигурените се канализират към дружества близки до собствениците на една или друга пенсионна компания. За целта специално се листват на борсата десетки емисии акции и облигации с единствената цел в тях да инвестират фондовете на няколко компании. Става въпрос за "ЦКБ - Сила", "Съгласие" (и двете близки до холдинга "Химимпорт"), "Бъдеще" (до "Еврохолд") и "Топлина" (контролирано от Христо Ковачки). Практически сметките показват, че около една трета от публичните компании и от капитализацията на борсата реално са концентрирани в тези три групи и в голямата си част обслужват канализирането на средствата на клиентите на пенсионните компании към фирмите им.
Те управляват сумарно над една пета от парите в частните фондове - около 3.3 млрд. евро, от които 2.8 млрд. евро в УПФ. По експертни оценки на база анализ на портфейлите им по 30 - 40% от активите им, а при някои дори и повече, са инвестирани в свързани дружества. Това поражда редица рискове за осигурените лица - парите им да се влагат в надценени активи, доходността да се манипулира с вътрешногрупови сделки, а контролът да е занижен.
Сега особено при динамичните подфондове лимитите за инвестиции в дялови инструменти се вдигат драстично, а с това и възможностите тези практики да станат още по-мащабни. Тук обаче проблемът не е дизайнът на мултифондовете, а дали КФН ще намери инструментариума и решимостта да се противопостави на апетитите на няколко икономически групи да ползват парите за втора пенсия на около 1 млн. души, за да си изграждат собствени корпоративни империи.
Цялата реформа, насочена към по-смело и свободно управление на инвестициите, неминуемо покачва изискванията и очакванията към надзора. Според Владислав Панев, за да се реши този проблем, не са нужни законови промени, а най-вече демонстриране на воля и решимост от регулатора, защото "кучето скача според тоягата". "Ако обаче той не бъде адресиран, репутационните рискове и опасността да се загуби доверието към пенсионната система ще са големи, а те могат да бъдат използвани от политици популисти за антиреформи и дори за призиви за национализация", предупреждава той.
Уверенията от регулатора КФН са, че е готова да е максимално стриктна, но дългите години, в които заобикалянето на КСО беше развито до перфектно смазан механизъм, дават основание за известен скептицизъм.
