В зависимост от фермата смъртността е различна – може да бъде 5-10% от произведените за месец животни. Всички тези животни трябва да се дадат на инсинератор, за да бъде спазена биосигурността. В момента продължаваме да ползваме инсинераторите, но заплащаме за това.
Това обясни пред БНР Венцислав Славов, член на УС на Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България, по темата с блокираната дейност на инсинераторите у нас, след като земеделският министър Иван Христанов предприе мерки в тази сфера.
Държавата има сключени договори и нито един бизнес оператор не е предвидил в бюджета си за тази година подобни големи разходи - това е големият проблем, подчерта Славов.
Ние нямаме друга възможност. Не можем да ги оставим на пътя или някъде в центъра на града. Ние си плащаме за това, въпреки че ангажиментът на държавата е друг. Това натоварва нашите бюджети. Държавата трябва да осигури нормални условия за нашето съществуване.
Изгарянето на умрелите животни не генерира никакви приходи. Това са 100% разходи. ЕК е предвидила средства, с които да се покриват разходите за тези изгаряния. Държавният бюджет покрива разходите за обезвреждането на отпадъците, като тези средства се реимбурсират от европейския бюджет и това е дългосрочна политика, коментира в предаването "Преди всички" Ивайло Гълъбов, председател на УС на Съюза на птицевъдите. По думите му, в птицевъдството обичайната смъртност е по-ниска от тази в свиневъдството – не надхвърля 1%, освен ако няма заболявания и форс мажор.
Договорите с лицензираните фирми по обезвреждане ги сключва държавата и ние нямаме никакво отношение, уточни той и напомни причината днес капацитетите да са недостатъчни:
Истината за тези капацитети в България трябва да си я признаем и тя не е от днес. Ние си разрушихме старите капацитети, които ги имаше почти по цялата страна - към старите месокомбинати, и такива капацитети в момента са недостатъчни. Това прави доста скъпо обезвреждането на отпадъците, защото по-големите разходи са за транспортирането им.
Гълъбов отбеляза още, че преди време е било предложено по форс мажор всяка ферма да може да разполага с инсинератор, когато капацитетите на специализираните лицензирани оператори са недостатъчни, но законодателни промени са затруднили регистрирането на такива малки инсинератори. Затова сега в животновъдните обекти те се броят на пръсти.
Ако не беше направено това изменение на закона, сега щеше да има над 100 такива инсинератори, изтъкна Гълъбов.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл ТУК
