Недостигът на работна ръка все по-осезаемо насочва бизнеса към хората с увреждания, но процесът по тяхното наемане остава съпътстван от редица предизвикателства. Това коментира в интервю за БГНЕС д-р Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към Българска стопанска камара.
По думите му извън пазара на труда в България се намират около 800 хиляди души в трудоспособна възраст, като приблизително 200–250 хиляди от тях са хора с увреждания. В същото време бизнесът изпитва сериозен недостиг на кадри, което логично го насочва към тази група.
"Бизнесът изпитва сериозни затруднения с наемането на кадри и напълно естествено е да се обърне към тези хора", посочва Томов, но подчертава, че интеграцията им изисква сериозна подготовка.
Липса на условия и умения
Сред основните трудности той откроява необходимостта от адаптиране на работната среда.
"Трябва да се мисли за дизайна на работните места, за условията на труд, както и за възможности за дистанционна и хибридна работа", казва експертът.
Друг ключов проблем е несъответствието между уменията на кандидатите и нуждите на работодателите. "Стои въпросът дали техните умения отговарят на това, което търси бизнесът – тук вече говорим за ролята на образователната система и обучението", допълва той, като акцентира върху значението на дигиталните и т.нар. меки умения.
Към това се добавят и социални фактори. "В обществото съществуват предразсъдъци към хората с увреждания, които се пренасят и в работната среда", признава Томов.
Нормативни и икономически бариери
Една от често посочваните пречки е нормативната рамка, която осигурява специална закрила на тези служители.
"За бизнеса е трудно да бъде достатъчно гъвкав при необходимост от съкращения", обяснява той, но подчертава, че това не е основният проблем.
По думите му по-сериозното препятствие са необходимите инвестиции. "Изискват се средства за адаптиране на работната среда, а това не е малък ресурс", казва Томов.
Въпреки съществуващите програми, по които вече са наети около 20 хиляди души с увреждания, остава проблемът с мотивацията. "От приблизително 250 хиляди души извън пазара на труда, желание за работа имат едва около 3500", посочва той.
Ролята на държавата
Според Томов държавата има ключова роля за активиране както на бизнеса, така и на самите хора с увреждания.
"Преди всичко трябва да се преразгледа нормативната среда, така че да бъде по-гъвкава", подчертава той.
Освен това, според него, политиките не бива да се ограничават само до субсидиране на заетостта. "Не трябва да се инвестира само в заплати и осигуровки, а в създаване на условия – в приспособяване на работните места към нуждите на тези хора", допълва експертът.
Съществен акцент е и образованието. "Необходимо е по-гъвкаво обучение, включително дистанционни форми, за да могат тези хора да придобият актуални умения и по-лесно да се адаптират на работното място", казва Томов.
Неизползван потенциал
Въпреки трудностите, експертът е категоричен, че хората с увреждания притежават значителен потенциал.
"Те имат изключителни способности, което се вижда в спорта и в много други сфери. Не бива да остават извън обществото", заявява той.
Според него истинската цел не е просто формална интеграция, а създаване на среда, в която тези хора да се чувстват пълноценни и удовлетворени.
"Бизнесът трябва да търси по-гъвкави решения, но и държавата трябва да създаде условия това да се случи", обобщава Томчо Томов. І БГНЕС
