Видеонаблюдението се превърна в спомагателна дейност не само за охранителни цели, но и като нещо обичайно навсякъде около нас. Видеокамери се използват от наблюдението на децата и домашните любимци вкъщи до контрол на движението по пътищата и мониторинг на частни и публични пространства и имущество. В охранителната сфера често това е свързано с продължителни часове взиране в монитори, за да бъде „уловено“ навреме евентуално нарушение – като например, кражби на дребни предмети в търговски обекти, неоторизиран достъп до зони с ограничен достъп, нарушаване на вътрешния ред в обекта и др.
В края на 2025 г. Българската камара за охрана и сигурност публикува материал за приложението на изкуствения интелект в охранителната дейност и потенциалните възможности за заместването на човешкия фактор при видеонаблюдението на обекти. Освен очакваната по-висока ефективност за разпознаване на неприемливо поведение при големи обеми видеоданни, използването на изкуствен интелект би намалило и вредните въздействия на екраните върху човешкото око, което се изморява след 20 минути фокусирано взиране във видеоизображенията.
След скандала с изтеклите видеозаписи от козметични салони и медицински кабинети Българската камара за охрана и сигурност подготви серия публикации за видеонаблюдението. След статията за нормативната уредба при използване на видеонаблюдение сега разговаряме с инж. Васко Василев - експерт “Безопасност и здраве при работа” (БЗР), лектор към Българската стопанска камара, ръководител БЗР в строителна фирма и Служба по трудова медицина, с опит в трудовата медицина в охранителни фирми.
***
Г-н Василев, има ли нормативна уредба за използването на видеоекрани и по-различни ли са изискванията, когато се използват за охранителни цели?
Законовите изисквания, които трябва да изпълняват работодателите и работещите с видеодисплеи, независимо в кой сектор се работи, са определени от Наредба №7 от 15.08.2005г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (ДВ ,бр.70 от 2005г.)
Работодателят е задължен да извърши оценка на риска на работните места с видеодисплеи и компютърни системи за определяне на възможните рискове за здравето и безопасността на работещите, особено по отношение на зрението, мускулно-скелетната система, възникването на психически стрес и др. (чл. 3 от Наредбата). Съобразно оценката на риска, работодателят е длъжен да предприеме необходимите мерки за намаляване на риска, както и да предостави на служителите обучение и информация относно тези мерки и изисквания към конкретното оборудване, работната среда, използваните програмни продукти и възможните рискове. Съгласно чл.8 от Наредба №7 работодателят следва да организира трудовата дейност на лицата, работещи с видеодисплеи, по начин осигуряващ периодични прекъсвания, които се ползват за:
- Регламентирани почивки - като техният брой, продължителност и ред на ползване се определят в съответствие с изискванията на Наредба №15 от 1999г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа,
- Извършване на други дейности с цел намаляване на натоварването, дължащо се на работата с видеодисплеи (това трябва да се отрази в Правилника за вътрешния трудов ред и да се доведе до знанието на работещите).
- Работодателят, съгласно чл.9 от Наредба №7, е длъжен да осигури преглед на очите и оценка на състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи от специалист по очни болести преди започване на работа с видеодисплеи.
- Един път на три години за лицата, ненавършили 40 години и ежегодно на лицата, навършили 40 години, както и при оплакване от смущение на зрението, които могат да се дължат на работата с видеодисплей. Ако при посочените прегледи очния лекар предпише средства за корекция на зрението, те са за сметка на работодателя.
Необходимо е да се уточни, че по смисъла на параграф 1 точка 2 от Допълнителната разпоредба на Наредбата „работещ с видеодисплей” е всеки работещ, който работи с видеодисплей не по малко от половината от установеното за него работно време. При такава формулировка в тази категория автоматично попадат всички охранители, работещи в мониторинг центрове.
Има ли ограничения кои или какви лица не могат да работят с видеодисплеи?
Не се допускат лица с медицински противопоказания. Няма нормативен документ, който да регламентира забрани за работа, но има публикувани препоръки на медицински специалисти за ограничение на работа с видеоекрани при следните заболявания: неврози, епилепсия, хипертонична болест, късогледство над 5 диоптъра, явно и скрито кривогледство над два призмени диоптъра, далекогледство над два диоптъра, астигматизъм над три диоптъра, хронични възпалителни заболявания на конюнктивата, ириса и лещата, дегенерация на ретината, атрофия на зрителния нерв.
Законът за частната охранителна дейност изисква работещите като охранители да са физически здрави, но допуска в мониторинг центрове да бъдат наемани и хора със заболявания, ТЕЛК, степен на инвалидност, която обаче им позволява да работят по видеонаблюдение и мониторинг. Разбира се, трябва да се удостовери от лекар, че за лицето не е противопоказано да извършва такава дейност.
Кои са възможните опасности и какви са начините за предотвратяването им?
Техническите рискове, които трябва да се имат предвид и е задължително да се извършват предварителни измервания, са:
- Токов удар, който може да доведе до удар, травми и смърт – следва да се прави редовна проверка на ел. инсталацията в съответствие с нормативните изисквания. Измерването на фаза-нула и импеданса на защитения проводник е препоръчително да се извършва на по-кратки срокове, а не на пет години.
- Мълниеносната защита да се проверява веднъж годишно, а при гръмотевична дейност е желателно да се изключва видеосистемата за кратко до отминаване на бурята.
- При работа с видеодисплеи е характерна фиксираната седяща поза с принудително положение на главата, врата и горните крайници, което е предпоставка за ограничена двигателна дейност (хипокинезия). При това положение по-голямата част от масата на тялото се предава на бедрата, което ограничава кръвоснабдяването на долната част на тялото. При седнало положение основно се натоварват мускулите, които поддържат гръбначния стълб и главата. Естествената гръбно-поясна извивка на гръбначния стълб при дълго седене и навеждане се променя назад, което причинява болки в кръста.
- Работата е свързана с голямо нервно-психическо натоварване, а това изисква напрежение на вниманието и паметта. При продължително наблюдение на видеомонитори зрителната умора е сериозна, но тя е нормално обратимо състояние, ако взирането в екрани се редува с достатъчен и пълноценен отдих, за да може всички функции и системи в организма да се нормализират. Проблемът не е в това да няма умора, а да не се натрупва и да не преминава в преумора.
