22.04.2026

"Няма бъдеще за едно предприятие, в което хората са преуморени, опустошени и отчаяни", каза Т. Томов пред БНР

Професионалното прегряване навлиза все повече в българската икономика. Бърнаут засяга служители и ръководители. Ежегодно причинява над 400 милиона евро преки загуби на бизнеса, без да се отчита намалената производителност, неизпълнените договори, текучеството на служителите. 50% от болничните също са свързани с хроничен стрес и прегряване.

Според изследване на Българската стопанска камара в средно ниво на бърнаут са 62%, а във високо - 11% от участвалите в проучването заети ръководители и специалисти в преработващата промишленост, управлението на човешките ресурси, маркетинга и продажбите, хотели и ресторанти, информационни и комуникационни технологии и финанси.

"Проблемът с професионалното прегаряне е един от сериозните рискове в нашето съвремие. Изследователите твърдят, че ако не бъдат взети мерки в следващите 5-10 години, бърнаут може да придобие размера на световна пандемия".

Това коментира за БНР Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към Стопанската камара.

В предаването "Хоризонт до обед" той обясни, че това не е каприз, а травматично последствие от хроничния стрес в работата:

"Засяга психиката, мотивацията, ценностите, начина на мислене, изобщо прекъсва неговата ценностна връзка с работата и го превръща в човек, който е неспособен да се справя по-нататък със своите ангажименти и задължения. Отчуждава го, демотивира го. Има много социални, психологически, физиологически симптоми. Бърнаут не е каприз. Той е едно явление, което следва тези технологични, икономически, социални промени в обществото и в света като цяло, които изпреварват способността на хората да се адаптират към тях".

По думите му този проблем се възприема от хората, чак когато стане късно:

"Когато се навлезе в един от развитите етапи на прегаряне и когато дори не могат да ти помогнат и специалисти, медицински консултанти, психолози".

От бърнаут прегарят най-добрите, най-качествените, амбициозни хора, които си поставят високи цели, ангажират се, отговорни са, самокритични са и са с висока квалификация, подчерта Томов и допълни:

"В един момент се отчуждават, стават по-раздразнителни, цинични, агресивни към хората. Губят своята продуктивност, производителност, стават разсеяни, има много когнитивни проблеми".

По думите му всяка професия е рискова. "Рискови професии по отношение на прегаряне са тези, при които има комуникиране и висока отговорност при вземане на решения, сериозни последствия от грешки, където има стремеж за постигане на високи резултати, постоянен натиск за постигане на резултати", поясни той.

Томов подчерта, че бърнаут не е заболяване, но от психическото разстройство и физиологическите заболявания го дели само една крачка.

Изследването на БСК показва, че най-засегнати са хората с високи амбиции и очаквания, понякога не съответстващи на реалността - това са 82 от изследваните лица. А на второ място е работохолизмът и донякъде болезнената самокритичност. След това идва зависимостта от външна оценка и признание, както и перфекционизмът.

Томчо Томов изтъкна, че работодателите претърпяват огромни загуби заради прекомерния стрес и прегарянето. И даде конкретни данни:

"80% от заболяванията са свързани със стрес. 50% от болничните са свързани с хроничен стрес и бърнаут. Само разходите за болнични всяка година, което се плаща от държавата и работодателите, надвишава 400 милиона евро. 60% от текучеството се дължи на прегаряне. Намалена производителност и неизпълнени договори, неудовлетвореност на клиенти, рекламации на поръчки. 30% от злополуките на работното място се дължат на прегаряне и преумора".

"Човешкият потенциал е ключов, за да постигнем целите и стратегията на предприятието. Бърнаут унищожава човешкия потенциал. /.../ Няма бъдеще за едно предприятие, в което хората са преуморени, опустошени и отчаяни и се чувстват прегорели. Няма бъдеще".

Цялото интервю на Наталия Ганчовска с Томчо Томов в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.

Дата: 22.04.2026

Източник: БНР

Прочетено: 50