Рязкото поскъпване на основни стоки у нас и изоставането на доходите предизвика сблъсък между представители на синдикатите и работодателите в предаването „Тази сутрин“ на bTV. Президентът на КНСБ Пламен Димитров и представителят на Българската стопанска камара Добри Митрев не са на едно мнение за причините за ситуацията, описана вчера от синдикатите с метафората „цените взеха асансьора, а заплатите – стълбите“.
„Това е една сполучлива метафора на състоянието на пазара, в който се намираме. Наистина има ускорено увеличение и на издръжката на живота, на цените на малката кошница“, заяви Пламен Димитров. По думите му, за последните месеци редица продукти са поскъпнали с двуцифрени проценти, като даде пример – за по-малко от година цената на доматите се увеличи със 76%. Димитров подчерта, че проблемът не е само в ръста, а в сравнението с други държави. „Малката кошница в момента е малко над 61 евро, докато в Германия е 60 евро, в Хърватия е 55 евро. В Германия минималната работна заплата е 2350 евро, в Хърватия е 1050 евро, а у нас знаем колко е (620 евро)“, изброи синдикалистът. Според него причината е в нарушено пазарно ценообразуване – пазарът не работи. Той се позова на данни за високи надценки при млечните продукти. По думите му търговските вериги държат надценки на млечните продукти между 90% и 130%. „Има нужда от директна намеса – за временно ограничаване и тавани на надценките. Не на цените, на надценките“, смята президентът на КНСБ.
От своя страна, Добри Митрев защити бизнеса и посочи натрупани системни проблеми. „Веригата е скъсана на много места. Нещата започнаха много отдавна, когато българските институции припознаха предприятията като дойна крава“, обяви представителят на БСК. Той изтъкна редица фактори за поскъпването: „Разходите за труд се увеличават, разходите за горива и суровини се увеличават, предприятията са в ситуация на оцеляване. Войната в Украйна, войната в Иран. Разкъсаните вериги за доставки поставят икономическите оператори в трудна ситуация.“
Добри Митрев се противопостави на идеята за тавани на надценките и изтъкна, че най-добрият регулатор са пазарът и потребителят. Той обясни още, че надценката не е чиста печалба: „Освен доставката имате складиране, персонал, енергия, счетоводство, охрана, всичко това влиза в цената.“ По думите му размерът на пазара също е ключов фактор. „България е малък пазар и това обуславя по-високи цени. В големите пазари се печели от мащаба“, каза Митрев по повод сравнението на цените у нас с тези в други държави.
