Секторът е с растящи активи за над 16 млрд. евро и част от тях са готови за инвестиции в инфраструктурни облигации и дялове на държавни дружества през борсата
При мащабите на пенсионния сектор, който управлява над 16 млрд. евро активи и те нарастват постоянно, дори няколко процента повече насочени към българската икономика се равняват на солиден ресурс. Освен влизането в еврозоната другото историческо събитие за България беше приемането на мултифондовете в частното осигуряване. Законовите промени развързват ръцете на фонд мениджърите за повече инвестиции и ще отговори и на изискването на осигурените за търсене на доходност според рисковия им и възрастов профил. Законът вече и ясно регулира издаването на по-широк кръг от специални инструменти, в които фондовете могат да влагат парите на осигурените, какви то са инфраструктурни облигации.
Това е добра новина, тъй като един от големите проблеми в България винаги е бил тесния капиталов пазар, с липсата на ликвиндост, достатъчно големи компании и възможности за нови инвестиции. Макар борсата в София да показва добър прогрес и усилия в тази посока през последните години, парите на осигурените продължават да се инвестират основно в ценни книжа в чужбина, където има повече ликвидност, обеми и атрактивна доходност. Предизборно от "Прогресивна България" се чуха заявки, че ще се работи в тази посока и даване на повече възможности за пенсионни инвестиции. Една от тях са инфраструктурните облигации на борсата, с които да се финансират големи проекти чрез публичен ресурс - местен и чужд, което да намали и зависимостта от еврофондове, които са евтин ресурс, но и идват с ограничения. Представители на пенсионните фондове заявиха, че имат интерес към специални облигации по врене на форума на "Капитал" Money Growth 2026 г.
"Ние никога не сме пренебрегвали инвестициите в България - инвестираме както в държавни ценни книжа, така и на БФБ. Проблемът е, че българският пазар е твърде малък и неликвиден за мащаба на активите, които управляваме, а и законът изисква строга международна диверсификация, за да се намали рискът за клиентите ни", каза по време на дискусията Владислав Русев, главен изпълнителен директор на ПОД "Алианц България".
След намеренията са нужни действия
Още предходното правителство изяви някакви намерения за повече публично-частни партньорства в инфраструктура, но било заради краткия му живот или сложната коалиция така и не се стигна до тях. А в контекстът на бюджетния дефицит кабинетът "Радев" изрази още по-ясно желание в тази посока - завършване на магистрали чрез концесия и изграждане на тунели като този под "Петрохан", заяви пред Нова ТВ тази седмица регионалният министър Иван Шишков. При подобни случаи избран частен изпълнител може да набере част от средствата с публично предлагане на облигации, които да се търгуват при строги правила на на борсата, а изплащането им след това да се покрива от таксите за преминаване през обектите - било тол за магистрали или тунел, мост и други.
"Мащабните инфраструктурни проекти биха били изключително добра възможност за нас - те са дългосрочни по своя характер и перфектно съвпадат с хоризонта на пенсионните фондове. През последните 15 години инфраструктурата в България се развиваше основно с европейски средства. Новият закон обаче отваря вратата за финансиране на такива проекти през регулиран пазар (борсата), при спазване на европейското законодателство и с ясни гаранции за прозрачност.", коментира и Светла Несторова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие". Такива големи емисии облигации от порядъка на няколкостотин милиона евро биха привлекли и чуждестранен интерес.
Другата възможност, която да събуди пазара е листване на миноритарни дялове от големи държавни компании по моделът на Румъния, която изкара енергийните си компании на борсата и с това привлече сериозен местен и международен интерес.
"Прегледали сме най-добрите практики и инвестиционни възможности в европейски държави и членки на ОИСР и мога да кажа, че сме взели най-доброто и включили в КСО", каза Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", която допълни и че регулаторът стои зад такива промени. Даде и пример за разрешението пенсионните фондове да инвестират в малки и средни компании, листвани на сегмента Beam.
Бизнесът казва ДА!
Бизнесът също подкрепя инициативите за развитие на капиталовия пазар и въвеждане на мултифондовете. "За нас като работодателска организация тази реформа беше дългоочаквана. Активите на пенсионните фондове надхвърлиха критичната граница от 16 млрд. евро. Това е огромен ресурс, който може и трябва да подкрепи местната икономика. Днес виждаме нови възможности на Българската фондова борса, включително пазара за малки и средни компании (beam пазара), където предприемачите могат да набират капитал с много по-малка административна тежест", каза Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара. "За да се развие пазарът обаче, трябва да се работи в две посоки: регулаторна подкрепа и промяна в психологическата нагласа на бизнеса, който трябва да придобие апетит за споделяне на собствеността и листване на борсата", обобщи тя.
Извън нови възможности за пенсионните фондове, но и за други инвеститори, финансирането през борсата - било с облигации или листване на държавни дялове, ще направи по-малко зависим бюджета от еврофинансиране, ще повиши и прозрачността на проектите и тяхната ефективност. Нещо от което управляващите бягаха досега, заради изкушението да разпределят ресурс към близки до тях строителни компании, с което завъртаха порочния кръг на некачествено изпълнение и осигуряване на вот. Или пък да прилагат иновативен финансов инженеринг в някои енергийни дружества, без да им е нужен контрол от външни инвеститори.
