Обсъжданите от държавата мерки за контрол върху цените на основни стоки ще имат ограничен ефект, ако се базират на тавани и административни ограничения вместо на структурни промени в пазара. Мониторингът върху цените може да ограничи нелоялни практики, но не решава проблема с високите надценки по веригата на доставки. Климатичните шокове и свиващото се местно производство допълнително засилват ценовия натиск в България и увеличават зависимостта от внос, каза Георги Жеков, управляващ съдружник в "ЦИМА 99", в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
По думите на Жеков част от законодателните промени, които се обсъждат в парламента – включително в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията – имат логика, когато става дума за наблюдение на пазара, но не и когато целят директна намеса в цените.
„Всички мерки, които са свързани с наблюдение и мониторинг на цените, са добри, защото позволяват да се ограничат нелоялни практики“, каза Жеков, но подчерта, че тавани и административни ограничения не работят в условия на пазарна икономика.
По думите на госта подобни инструменти създават краткосрочно облекчение, но не решават основния проблем – структурата на пазара и веригата на доставки.
Ценовият натиск идва от структурата на пазара
Жеков посочва, че част от обществените притеснения за високите цени са оправдани, особено заради големите разлики между производствените и крайните цени.
„Има случаи, в които надценките между производителя и крайния потребител са много сериозни“, каза той.
По думите на Жеков обаче решенията не трябва да бъдат административни, а да стъпват на диалог между участниците на пазара. Той заяви, че разговорите между търговските вериги и държавата са по-подходящ инструмент от ценови ограничения.
„Диалогът е основният инструмент, с който трябва да се работи“, заявява Жеков, като допълва, че краткосрочни мерки като регулиране на цени са „лепенка“, която не лекува проблема.
Българското производство под натиск
По думите на госта един от най-сериозните структурни проблеми е свързан с намаляващото местно производство. Това води до по-високи цени и по-голяма зависимост от внос.
Когато производството намалява, цените естествено се повишават, посочва Жеков, като добавя, че това се отразява и на преработвателната индустрия.
Той отбелязва, че българските суровини стават все по-трудни за намиране и компаниите са принудени да увеличават вноса. „Това не е добра новина, а по-скоро тревожна тенденция“.
Жеков климатичните промени допълнително усложняват ситуацията, като влияят пряко върху реколтите и ценовата динамика при плодове и зеленчуци, казва още Жеков.
Климатът и пазарът диктуват цените
Жеков посочва, че при плодове като череши и вишни ценовите колебания са силно зависими от климатични фактори, а не от класическа инфлация.
„Когато няма достатъчно производство, цената се вдига рязко нагоре“, каза той.
Жеков посочи, че компанията му е била принудена да ограничи някои продуктови линии заради високите цени и слабата наличност на суровини.
Нужна е дългосрочна стратегия
Жеков е категоричен, че най-големият дефицит в сектора е липсата на национална стратегия за развитие на агропроизводството.
По думите на госта краткосрочните мерки като субсидии или ценови ограничения могат да дадат временно облекчение, но не решават структурния проблем.
„Това е като да запушиш пробит кораб с тапи – когато ги махнеш водата отново ще влезе“, каза Жеков.
Той подчерта, че фокусът трябва да бъде върху развитие на местното производство, по-добра проследимост на храните и стимулиране на българските продукти на пазара.
„Трябва да направим така, че българската продукция да бъде разпознаваема и предпочитана“, каза още Жеков.
Вижте целия разговор във видеото.
