Пазарът е пораснал с 15% и е надхвърлил 2.69 млрд. евро през миналата година според данни на Българската Е-комерс асоциация
Ковид пандемията доведе до рязък скок на онлайн търговията. Удобството да поръчваш стоки от дивана набира все по-голяма скорост и сред българските потребители, показват данните на Българската Е-комерс асоциация (БЕА). Фактор е и ръстът в доходите, а стойностите растат и заради инфлацията.
"През 2025 общият обем на онлайн продажбите на продукти и услуги в страната надхвърля 2.69 млрд. евро. Секторът отчита силен, двуцифрен ръст - 15%, спрямо предходната година и това представяне се оценява като много добро, сравнено със средното европейско ниво на растеж - около 7%", каза за "Капитал" Жанет Найденова - съосновател и изпълнителен директор на БЕА. По думите й в основата на растежа са ускорената дигитализация на търговията на дребно, нарастващото значение на мобилните устройства и повишеното доверие към онлайн плащанията и доставките.
Доста по-консервативни оценки за размера на е-пазара в България дава германската консултантска компания ECDB - 1.4 млрд. долара, но вероятно тя следи само стоки без услуги. И при нея отчетеният миналата година ръст е 15-20%, а за тази прогнозата е за 10-15%.
Данните показват, че българският пазар на електронна търговия се е удвоил за четири години и според Euromonitor през 2025 той е 8% от целия пазар на дребно. В същото време обаче електронната търговия в Европа представлява около 16% от общата търговия на дребно. Страната ни изостава по още един показател - съотношението електронен/брутен вътрешен продукт (e-GDP) на България е 2.53% през 2025 г., докато в Европа e-GDP е 3.84%, в Румъния - 3.51%, а в Гърция - 7.86%.
- Българите са похарчили 2 млрд. евро онлайн през 2023 г. Пазарът се е удвоил за 4 години
- Евростат: Около 49% от българите пазаруват онлайн спрямо средно 75% в ЕС
- Българите са купили онлайн дрехи и обувки за 690 млн. лева миналата година
Кой, какво, къде и как
През 2025 г. 90% от българите на възраст 16 - 74 години имат достъп до интернет и 55% от тях са закупили стоки и услуги онлайн. От купувачите по интернет 51.6% са жени, а 54.3% живеят в градове. Най-многобройни са онлайн потребителите в Югозападния район (59.7%), където е София, показва проучването на БЕА.
"В България има над 50 хил. онлайн магазина, като над 39-40 хил. са регистрирани в НАП. От тях 90% са микро- и малки онлайн търговци, за част от които това е основно препитание, а за друга е допълнителен начин да печелят пари", съобщи Жанет Найденова.
Най-предпочитани са българските онлайн магазини, от които са пазарували 95.5% от купувачите. Близо 28% от пазаруващите са ползвали онлайн магазини в страни от Европейския съюз, а близо 13% - извън Европейския съюз, отчита БЕА. Най-купувани са дрехи, обувки, аксесоари, следвани от услуги по настаняване и транспорт.
Наложеният платеж все още е предпочитан начин на плащане за близо половината от онлайн купувачите, следват плащането с карти (38.20%), банкови и мобилни плащания (7.29%). Но плавно наложеният платеж се свива, защото западни и китайски сайтове не го предлагат като опция.
Доставката до врата също е най-търсената услуга за почти половината от потребителите, а близо една трета предпочитат доставка до офис на куриер.
"През 2025 доставка до шкафче на куриер е използвана от 16.9% от онлайн купувачите, но по време на Черния петък доставките до шкафче са достигнали 50% поради удобството, независимостта от часовия интервал и начина на плащане - преобладаващо с дебитни и кредитни карти", уточнява Жанет Найденова. Все по-търсена става и възможността за поръчка онлайн и вземане на поръчаното от физически магазин (Click & Collect).
Консолидацията на онлайн пазара е очевидна - по последни публикувани данни на БЕА 10-те най-големи онлайн магазина и платформи формират 21.6% от B2C (бизнес към краен клиент) продажбите в България за 2024 г. Според Жанет Найденова това показва, че бъдещето на електронната търговия не е в множеството нишови онлайн магазини, а в големите платформи, даващи приоритет на иновациите и устойчивостта.
В България спрямо четири близки държави
Онлайн търговията в България, Румъния, Гърция, Унгария и Хърватия продължи да набира скорост и през 2025 г., но темпото на този растеж се различава сериозно в отделните държави, отчита екипът на Balkan eCommerce Summit в специално проучване.
Според данните унгарските участници са безспорните отличници по растеж - 75% от бизнесите отчитат скок в онлайн приходите спрямо 2024 г. От тях 41.7% продават само онлайн, а при други 12.5% повече от половината им приходи идват от интернет. Румъния почти догонва Унгария както по растеж, така и по дигитална зависимост - 34.6% са изцяло онлайн бизнеси (100% приходи от е-търговия), други 23.1% генерират над половината си оборот в мрежата. Хърватия е "златната среда" - почти 60% от анкетираните отчитат ръст в онлайн приходите през 2025. Гърция показва по-умерени, но положителни резултати - 52.8% отбелязват годишен ръст на онлайн приходите, но едва 15.1% оперират само онлайн, а 24.5% генерират над половината си оборот през интернет канали.
В България 45.7% от анкетираните отчитат ръст в онлайн приходите. Изцяло онлайн оперират 34.6% от анкетираните, а други 19.7% генерират над половината си продажби в мрежата, показва проучването на Balkan eCommerce Summit.
Търговията в петте държави остава предимно вътрешна. В Гърция и България над 40% от анкетираните изобщо не продават зад граница. В Хърватия, Румъния и Унгария повечето търговци нямат чуждестранни клиенти или те са под 10%.
Оперативните проблеми са едни и същи в петте държави. Сред тях са привличането на клиенти и маркетингът. Следват логистиката и изпълнението на поръчките, особено за по-големите търговци. Теми като плащания, измами или избор на софтуер също присъстват, но не са сред най-критичните, показва изследването на Balkan eCommerce Summit. А очакванията са, че електронната търговия ще продължи да нараства с двуцифрени темпове в средносрочен план, основно поради увеличаващия се брой онлайн потребители и разширяването на предлаганите категории.
