Любов Любенова, експерт в Център „Предприемачество“ на БСК, в Bloomberg TV Bulgaria
Активните млади хора в България днес гледат на пазара на труда много по-прагматично и информирано от предходните поколения. Те вече не сравняват българските работодатели само помежду им, а ги съпоставят с европейски стандарти и с условията на труд в други държави.Това каза Любов Любенова, експерт в Център „Предприемачество“ на БСК, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Как се позиционират българските и международните работодатели?
Гостът уточни, че проучването, чийто автор е, цели да очертае нагласите, тенденциите и очакванията на активните млади хора към пазара на труда и работодателите в България, но няма национално представителен характер и не претендира за статистическа представителност. То е проведено на доброволен принцип сред хора между 18 и 35 години - възрастова група, която не е избрана случайно, тъй като обхваща прехода между образованието и заетостта, ранната професионална реализация и достигането до кариерна стабилизация.
Според резултатите от проучването най-силно се откроява отговорът, че младите нямат предпочитание към произхода на организацията. Близо 30,6% от респондентите са посочили, че гледат преди всичко условията на труд, а не дали работодателят е български или международен.
На второ място, с 29,6%, се нарежда международният работодател, следван от българския с 25%, докато 15% предпочитат да работят в чужбина.
Любенова отбеляза, че при предпочитанието към международен работодател се проявяват и секторни особености. Респондентите от сферата на информационните технологии, дигиталните компетенции, комуникациите и финансите по-често избират международна компания, тъй като в тези сектори има по-широка интеграция на чуждестранни фирми.
Младите хора, които са в тези сектори, се сблъскват ежедневно с глобални стандарти и практики и за тях международен работодател е по-подходящ.
По думите на събеседника 15-те процента, които предпочитат чужбина, не бягат от българския работодател, а търсят условия, при които да се чувстват удовлетворени. Тази тенденция се вписва в контекста на европейската трудова и образователна мобилност - младите искат да излязат в чужбина за опит или за да учат.
Какво привлича и какво задържа младите служители?
Събеседникът обясни, че факторите за привличане и за задържане се различават съществено, включително и по своята йерархия. При привличането на първо място с 85% води финансовият фактор, тоест заплащането, следван от възможностите за развитие с 66% и от смислената работа на трето място. Смислената работа е посочвана най-вече от млади хора в секторите образование, социални дейности и креативна индустрия.
При задържането картината се обръща. На първо място излиза балансът между работата и личния живот, следван от повишаването на заплащането и професионалното развитие. Гостът подчерта, че това разкрива поколение, което държи на отношението, перспективата и работната среда, и все повече цени умереното натоварване и възможността да съчетава личните и професионалните си ангажименти.
Любенова коментира, че другите фактори оказват голямо влияние върху задържането, но не могат да компенсират финансовото възнаграждение, тъй като то е ключово и при причините за напускане. Около 75% са посочили, че биха напуснали при недоволство от заплащането, следвано от лошо управление и липса на възможности за развитие.
Над 50% са отбелязали и прекомерното натоварване като причина за напускане - според събеседника това отново е свързано с чувствителния баланс между работа и личен живот, тъй като това поколение гледа на менталното си здраве по различен начин от предходните.
Какво трябва да направи бизнесът?
Пазарът на труда постоянно се променя и работодателите са принудени да адаптират управленските си модели спрямо новите поколения, обясни гостът. В условията на демографски натиск задържането на младите става екзистенциално за конкурентоспособността на бизнеса.
Работодателите имат нужда от адаптивни, активни, ангажирани млади хора, една квалифицирана работна ръка, която да остане при тях, да не изнася ноу хау.
Като практически съвет събеседникът посочи нуждата от повече партньорства между работодателите и университетите, както и откриването на повече стажантски позиции. Над 80% от участниците в анкетата са заявили, че искат да отидат на стаж и да придобият опит, преди да навлязат на пазара на труда - доказателство, че за най-младата група стимулът не е само финансов, а и желанието за развитие.
Вижте целия коментар във видеото.
