На 27 май посланиците на 27-те одобриха законодателството, с което ЕС изпълнява сделката от Търнбери. До 4 юли Европа сваля митата върху американските промишлени стоки и отваря тарифни квоти за свинско, млечни продукти и преработени храни – категориите, в които България внася най-много и произвежда най-малко.
В предишен анализ разгледахме петте външнотърговски канала, през които вносът натиска българското земеделие – приключилият свободен режим с Украйна, споразумението с Меркосур, сделката със САЩ, преговорите с Австралия и руското зърно на световните пазари. Изводът тогава беше, че затварянето на който и да е от тях не прави фермера производител, защото проблемът не е кой влиза, а какво страната не произвежда. Сред петте сделката със САЩ беше описана като отворена, но без потвърден график – окончателното гласуване се очакваше "някъде в средата на юни". Сега графикът е ясен. И около него вече се натрупа първият пласт неточен превод, който си струва да се разчисти, защото засяга разбирането какво точно се отваря и за кого.
Фактите по реда им. На 27 май 2026 г. посланиците на 27-те държави членки одобриха законодателството, което премахва митата върху американските промишлени стоки и дава преференциален достъп за определени селскостопански и рибни продукти от САЩ. Това е изпълнение на рамковото споразумение, сключено на 27 юли 2025 г. в шотландския Търнбери между председателя на Комисията и американския президент. Предстоят още две стъпки: индикативен вот на профилната комисия в Европейския парламент другата седмица и окончателно пленарно гласуване в средата на юни. Над всичко това виси краен срок – 4 юли. Дотогава, ако ЕС не приведе сделката в действие, Вашингтон заплашва с "много по-високи" мита върху европейските автомобили и други стоки.
Какво всъщност пише в документа?
Тук започва разминаването, заради което изобщо си струва да пишем повторно по тема, която вече сме отваряли. Регионалната преса – включително украински аграрни издания, които следим – поднесе новината като "ЕС отмени митата върху американската агропродукция". Документът на Съвета и анализът на изследователската служба на Конгреса на САЩ казват по-различно нещо. Пълно премахване на митата има само за промишлените стоки – при това 66 на сто от тях вече влизаха безмитно през 2024 г., тъй че освобождава се остатъкът от около една трета. За селскостопанските и рибните продукти не става дума за отмяна, а за преференциален достъп за определени и изрично "нечувствителни" стоки — главно през тарифни квоти и намалени ставки под определени прагове. Разликата не е юридическа педантщина. Квота от няколко десетки хиляди тона е едно, безмитен поток без таван – съвсем друго. Преводът, който заличава тази разлика, превръща ограничена отстъпка в отворена врата.
Има и втора подробност, която самата Комисия посочва, а преводът изпуска: намаленията покриват продукти, по които САЩ вече е основен доставчик за европейската преработваща индустрия. Тоест в голяма степен се узаконява канал, който и без това тече, а не се пробива нов. Това смъква драматизма на новината с един градус – но я прави по-точна.
Защо това е българска тема, а не само брюкселска?
Списъкът на стоките с преференциален достъп от страна на ЕС е конкретен. Пълно премахване на митото има за някои зеленчуци, плодове, посевни семена и плодово-зеленчукови заготовки; за гроздов сок и още плодове и зеленчуци отпада само част от митото. Отделно се отварят безмитни тарифни квоти за свинско (25 000 тона), бизонско (3 000 тона), прясно мляко и млечни мазнини (10 000 тона), сирена (10 000 тона), ядки (500 000 тона), соево масло (400 000 тона), фуражни заготовки (40 000 тона), какао и шоколад, разнообразни хранителни заготовки (300 000 тона) и ароматизирани води. Прави впечатление какво не е вътре: вино и мед липсват – те влизат в други сделки на ЕС (виното при Меркосур и Австралия, медът при Австралия), не в тази със САЩ. Тоест американската сделка не засяга категориите, в които България и Южна Европа имат традиция за износ; тежестта ѝ пада върху месото, млякото и преработените храни. За българския читател е важно кои от тях съвпадат с дефицитните вътрешни сектори. Съвпадат точно те, и числата го показват. При свинското страната покрива около 37–40 на сто от потреблението си; внася около 120 хиляди тона годишно на стойност около 269 милиона евро, по данни на Асоциацията на месопреработвателите – основно от Испания, Германия, Дания, Белгия и Полша. В преработката делът на родната суровина е още по-нисък; самите свиневъди говореха през март за около 30 на сто. При млечните продукти вносът до октомври 2025 г. възлиза на близо 72 хиляди тона неконцентрирано мляко и сметана, около 38 хиляди тона сирене и извара и над 18 хиляди тона заквасени млека – главно от Румъния, Германия и Унгария.
Тук обаче трябва да се добави факт, който усложнява удобния разказ. През 2025 г. вносът на прясно, охладено и замразено свинско не расте, а намалява – с над 6 на сто на годишна база, по данни на МЗХ, защото местното производство се възстановява: добивът в кланиците за първото тримесечие на 2025 г. е скочил с близо 22 на сто спрямо година по-рано. Тоест секторът на свинското месо се движи в обратна на очакваната посока – не към по-голяма зависимост, а към по-малка. Преференциалният достъп за американско свинско влиза в пазар, който точно в момента стеснява вноса си, а не го разширява. Това не обезсмисля сделката, но мести въпроса: ако американската суровина дойде по-евтино, тя ще се конкурира не с липсващо българско производство, а с възстановяващо се.
Остава разграничението, което в публичното говорене обикновено липсва. За свинското и млечното реалният лост не е митото, а санитарният сертификат. Самите квоти са скромни. Това, което отваря пазара, е другата част от сделката – ангажиментът за облекчаване на нетарифните бариери, тоест опростяване на здравните и санитарни изисквания за внос на американско свинско и млечни продукти. Когато санитарната процедура се изравни с европейската, обемът престава да зависи от квотата и започва да зависи от цената и логистиката. Затова американската преработвателна индустрия настоява именно за тази част, а не за размера на квотите.
Асиметрията си личи и от числата на самата търговия. През 2024 г. САЩ са изнесли за ЕС свинско за около 7 милиона долара, а са внесли от ЕС за над 709 милиона. Дотук балансът е силно в полза на европейския производител. Точно затова американската страна държи на санитарните облекчения: митото и квотата не са пречката, която обяснява тези 7 милиона – пречката е процедурата по допускане на американско свинско до европейския пазар. Сделката работи именно по нея.
Тишината, която също е позиция
При аржентинския слънчоглед българският бранш реагира видимо – Националната асоциация на зърнопроизводителите постави искания, министерството отправи запитвания, темата влезе в новините. При южноамериканското месо свиневъдите също се обадиха и поискаха регулатор по модел на енергийния. По сделката със САЩ – мълчание. Към момента няма публична българска позиция по гласуването от 27 май: нито от свиневъдите, нито от млекопреработвателите, нито от министерството. Това не е укор; възможно е реакцията да дойде, когато документът мине през Парламента. Но засега фактът е такъв. Решение, което засяга свинското и млечното – двата сектора с най-нисък дял на самозадоволяване – минава по-тихо от слънчогледовия внос, по който страната покрива нуждите си многократно. Обяснението вероятно е, че сделката идва опакована в по-голям геополитически пакет, в който земеделието е една от съставките, не заглавието.
Това беше и изводът на анализа за петте канала, който новината от 27 май потвърждава. На отворения пазар аграрният интерес е реален, но рядко най-тежкият. Срещу свинското и млечното в тази сделка стоят автомобилите, чиито мита Вашингтон заплашва да вдигне до 4 юли; стои ангажиментът на ЕС за покупки на американска енергия за 750 милиарда долара до 2028 г. – число, което самите енергийни анализатори определят като нереалистично и юридически необвързващо, но политически тежко в момент на отказ от руския газ; стоят декларирани инвестиционни намерения за още 600 милиарда. Когато до свинското и млечното стоят енергийната диверсификация на континента и достъпът до американския пазар за европейските автомобили, изходът не е резултат от пренебрежение към фермера. Той е резултат от това, че земеделието е една позиция в пакет с много по-големи.
За българския производител въпросът не е дали да се сърди на Брюксел. Той е същият, който стоеше и при другите канали: вносът запълва дефицит, който вътрешното производство не покрива. Преференциалният достъп за американско свинско и млечни продукти няма да измести българска суровина, която вече я няма на пазара в нужния обем – той се отваря над дефицит, не над излишък. Това измества въпроса от търговската политика обратно към производствената.
Млечният пазар: натиск от две страни
При млечните продукти контекстът е по-тежък от свинския, и сделката със САЩ влиза в него в особено неподходящ момент. Европейският млечен сектор от началото на 2026 г. е под двоен натиск. От една страна, изкупната цена в ЕС се движи надолу – средно около и малко под 45-46 евро за 100 килограма, при свръхпредлагане. От друга, един от големите експортни пазари се затвори: на 13 февруари 2026 г. Китай наложи антисубсидийни мита между 7,4 и 11,7 на сто върху европейско сирене и висомаслено мляко и сметана, върху вече съществуващи мита от около 8 на сто за сметаната и 15 на сто за сиренето. Митата важат до 2031 г. Първоначално, през декември 2025 г., обявените ставки бяха в диапазона 21,9-42,7 на сто, и едва след преговори с Комисията бяха смъкнати. Мярката е част от размяна на удари, започнала с европейските мита върху китайските електромобили.
Числата дават мащаба: ЕС изнася за Китай около 30 хиляди тона сирене и 100 хиляди тона сметана годишно. Когато този поток се затрудни от китайските мита, част от него търси друг пазар – а най-близкият е вътрешният, европейският. Именно върху него стъпва и преференциалният достъп за американските млечни продукти. Тоест на един и същ пазар, от който България купува млечния си дефицит, се събират три фактора едновременно: вътрешно свръхпредлагане, върнато от Китай европейско сирене и сметана, и нов американски достъп. И трите натискат цената на едро в една и съща посока – надолу. Това е добра новина за преработвателя и за потребителя, но не и за производителя на сурово мляко, чиято изкупна цена се определя именно от тази среда.
За българския производител това означава следното. Преференциалният достъп няма да свали изкупната цена на родното свинско или мляко директно – обемите по квотите са твърде малки за това. Ефектът ще дойде по-късно и по-косвено, през цената на едро на европейския пазар. За млекопроизводителя, който към януари–февруари 2026 г. получава около 0,51 евро за литър – близо лев, едно от най-ниските нива в ЕС – и работи с фуражни смески около 400 евро на тон, всеки допълнителен натиск надолу е директен удар по маржа. Реалният срок, в който това може да се усети, не е 4 юли – митата се свалят веднага, но санитарното изравняване за свинското и млечното отнема месеци до години преговори. Дотогава ефектът е по-скоро сигнал за посока, отколкото промяна на цената на рафта.
По-същественото е къде остава лостът за действие. Срещу самата сделка България няма инструмент – тя е на ниво ЕС и се гласува с квалифицирано мнозинство. Това, върху което страната има контрол, е производствената страна: дали подкрепата по новата ОСП ще продължи да възнаграждава държането на земя и животни, или ще се пренасочи към преработка и към секторите с най-нисък дял на самозадоволяване. Сделката със САЩ не променя този избор. Тя само прави цената му по-видима.
Автор: Ася Василева, Земеделеца.БГ
Използвани източници
- Reuters, "EU governments clear US trade deal legislation, says EU source" (27 май 2026) – одобрение от посланиците на 27-те, краен срок 4 юли, предпазни клаузи.
- Съвет на ЕС (Consilium), прессъобщение "EU-US trade: Council and Parliament strike a deal" (20 май 2026) – премахване на митата върху промишлените стоки, преференциален достъп през тарифни квоти за определени рибни и нечувствителни селскостопански продукти.
- Европейски парламент, прессъобщение за позицията по двата регламента (23 март 2026) – 417 гласа "за", 154 "против", 71 "въздържал се"; засилена клауза за спиране; sunset клауза 31 март 2028 г. (различна от датата в текста на Съвета).
- CAP Reform, "Navigating the EU-U.S. trade relationship" (декември 2025) – пълен списък на стоките по приложения: квоти за свинско 25 000 т, бизонско 3 000 т, прясно мляко и млечни мазнини 10 000 т, сирена 10 000 т, ядки 500 000 т, соево масло 400 000 т, фуражни заготовки 40 000 т, хранителни заготовки 300 000 т; вино и мед не са включени.
- Congressional Research Service, "U.S.-EU Tariffs and Trade Framework Agreement" (IF13107) – 67 на сто от американските промишлени стоки вече безмитни; селскостопанските намаления през TRQ; продукти, по които САЩ е основен доставчик за европейската преработка.
- Съвместно изявление ЕС-САЩ от 21 август 2025 г. и рамково споразумение от Търнбери (27 юли 2025) – списък на стоките с преференциален достъп: млечни, свинско и бизонско месо, ядки, плодове и зеленчуци, преработени храни, семена, соево масло; ангажимент за облекчаване на санитарните сертификати.
- Feedstuffs / NPPC – данни за търговския баланс при свинското (износ на САЩ за ЕС около 7 млн. долара срещу внос от ЕС над 709 млн. долара за 2024 г.).
- Euronews, "EU Commission's US trade deal set for rocky reception in Parliament" (29 август 2025) – тарифни квоти по продуктови групи; възможност за спиране при пробив.
- Нова ТВ / интервю с представители на свиневъдния бранш (22 март 2026) – спад на потреблението на свинско с около 20 на сто след еврото, дял на българското свинско около 30 на сто, сигнал за южноамерикански внос, искане за регулатор.
- Асоциация на месопреработвателите в България – европейска рамка за свинското: ЕС като нетен износител, нови китайски мита до 19,8 на сто от началото на 2026 г.
- Министерство на земеделието и храните / НСИ – "Ситуация на пазара на свинско месо в България" (ноември 2025): вносът на прясно, охладено и замразено свинско през януари-юли 2025 г. е изцяло от ЕС и намалява с над 6% на годишна база; добивът в кланиците за първото тримесечие на 2025 г. нараства с 21,8%.
- bg / Асоциация на месопреработвателите в България – около 120 хил. тона годишен внос на свинско на стойност около 269 млн. евро; самозадоволяване около 37-40%.
- НСИ (данни до октомври 2025) – внос на млечни продукти: около 71 993 тона неконцентрирано мляко и сметана, близо 38 000 тона сирене и извара, над 18 500 тона заквасени млека; цена на фуражни смески за преживни около 400 евро/тон.
- САПИ (януари 2026), ИССИ-КНСБ (февруари 2026) – изкупна цена на сурово краве мляко около 0,51 евро/литър (близо 1 лев) към януари–февруари 2026 г., едно от най-ниските нива в ЕС; цена на фуражни смески за преживни около 400 евро/тон.
- DairyReporter, Caixin Global (февруари 2026) – Китай налага антисубсидийни мита 7,4-11,7% върху европейско сирене и висомаслено мляко и сметана от 13 февруари 2026 г. до 2031 г. (първоначално обявени 21,9-42,7% през декември 2025 г.); ЕС изнася за Китай около 30 000 т сирене и 100 000 т сметана годишно; мярка в контекста на спора за китайските електромобили.
- Предходен анализ на zemedeleca.bg: "Петте врати: защо забраната на вноса не прави фермера производител" (май 2026).
Понятия
Тарифна квота (TRQ) – механизъм, при който определено количество от дадена стока влиза с нулево или намалено мито, а над този праг се прилага нормалната ставка. Дава достъп, но с таван – за разлика от пълното премахване на митото.
Нетарифна бариера – пречка пред търговията, която не е мито: санитарни и фитосанитарни изисквания, сертификати, стандарти. Свалянето ѝ често отваря пазар по-силно от свалянето на самото мито.
Sunset клауза – разпоредба, че даден закон или споразумение престава да действа на определена дата, освен ако не бъде изрично подновен. Тук позициите на двете институции се разминават: текстът на Съвета сочи край на 2029 г., а гласуваната през март позиция на Парламента – 31 март 2028 г. Окончателната дата ще се уточни при съгласуването на двата текста.
Преференциален достъп – по-благоприятни условия за внос (намалено мито, квота), предоставени на конкретен търговски партньор, без това да е пълна либерализация.
